Решение № 6776 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 933/2010 г.

Решение № 6776 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 933/2010 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бойка Николова Владимирова от гр. Перник, която моли за отмяна на Решение № 305/11.12.2009 г. по адм. дело № 396/2009 г. по описа на Административен съд - Перник, само в частта му досежно разноските по делото. Твърди, че съдът неправилно е възложил заплащането им единствено на нея, макар тя да е само един от наследниците, респ. собствениците на процесния имот. Ответникът - началникът на АГКК, гр. Перник, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът Красимир Радков е оспорил касационната жалба, навеждайки доводи за нейната неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура също е мотивирал становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд - Перник, след като е обсъдил доводите и възраженията на страните по делото, е приел за неоснователна жалбата на Бойка Владимирова срещу Заповед № КД-14-14-195/14.07.2009 г. на Вр. и. д. Началник на СГКК и я е отхвърлил. В тази му част решението на първоинстанционния съд не е предмет на касационно оспорване и е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК дава право на разноски на страната, за която административният акт е благоприятен, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК тези разноски се поемат от подателя, чиято жалба е отхвърлена. В случая като жалбоподател в процесното административносъдебно производство пред АС-Перник е била конституирана само и единствено Бойка Владимирова. При това положение и след като като жалбата й срещу цитирания по-горе административен акт е била отхвърлена, първоинстанционният съд правилно й е възложил заплащането на разноските по делото, направени от заинтересованата страна в размер на 450 лева. Ирелевантни за спора са навежданите в касационната жалба доводи, че тези разноски следва да бъдат поети и от останалите наследници, респ. собственици на процесния имот, доколкото административносъдебното производство по делото се е развило единствено и само по жалбата на Владимирова. Други лица не са подавали жалба срещу процесния административен акт, не са били конституирани като жалбоподатели по адм. дело № 396/2009 г. по описа на АС-Перник и съответно не би могла да им бъде вменена отговорност за заплащане на разноските по това дело. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, в настоящия си състав