Решение № 10769 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2012 г.

Решение № 10769 от 16.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Венелин Иванов Стоянов, в качеството му на ЕТ" Ина- 68-Венелин Стоянов", със седалище и адрес на управление гр. Ямбол срещу решение № 1104 от 19.06.2012, постановено по адм. д. № 68/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1100784/04.10.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас и потвърден с решение № РД-10-421/20.12.2011 г. на директор на дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по ЗДДС за данъчен период 01.11.2010 г. - 30.11.2010 г. в размер на 9 968,20 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Твърди се, че съдът не е преценил всички доказателства в тяхната съвкупност. Моли съда да отмени решението и РА. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 115, ал. 1 от ЗДДС и кредитните известия са издадени при неспазване разпоредбата на цитираната правна норма, поради което не са налице основания за възстановяване съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС на посочения по справка-декларация данък в размер на 9 968,20 лв. От фактическа страна е установено, че за периода от 01.11.2010 г. -31.01.2011 г. е подадена справка-декларация с деклариран данък за възстановяване в кл. 80 в размер на 9 968,20 лв. по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС с приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС. Данъчният кредит е формиран от издадени кредитни известия № 0000000006/23.11.2010 г. и № 0000000007/23.11.2010 г. към фактури № 0000000001/23.12.2008 г. и № 000000002/29.12.2008 г. с получател "Балъкчиев и Ко" ЕООД, във връзка с отказан от органа по приходите данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 от същия закон, при извършена ревизия на ЕТ "ИНА-68-Венелин Стоянов", приключила с издаване на РА № 280900156/15.07.2009 г. на ТД на НАП Ямбол, който не е обжалван по реда на чл. 152, ал. 1 от ДОПК и е влязъл в сила. С него не е признат данъчен кредит по фактури № 5000000001/02.12.2008 г. и № 50000000014/13.12.2008 г., издадени от "Лозиана" ЕООД, с предмет на доставка - дизелово гориво, което гориво е фактурирано на "Балъкчиев и Ко" ЕООД. На "Балъкчиев и Ко" ЕООД също е извършена данъчна ревизия, приключила с издаването на Ревизионен акт № 200900408/02.02.2010 г. на ТД на НАП Бургас, ИРМ Сливен, който не е обжалван по предвидения в ДОПК ред и е влязъл в сила. С посочения ревизионен акт е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от 3ДДС по издадените фактури № 0000000001/23.12.2008 г. и № 000000002/29.12.2008 г. от ЕТ "ИНА-68-Венелин Стоянов". Освен това, Балъкчиев и Ко" ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 07.09.2010 г., т. е. преди датата на издаването им. Страните не спорят, че по издадените кредитни известия няма връщане на стоки, няма документи доказващи обратно транспортиране на стока и няма плащания от страна на ЕТ "ИНА-68-Венелин Стоянов", тъй като няма и доставка. При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като съгласно ал. 3 при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие, което задължително съдържа и: 1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието; 2. основанието за издаване на известието. Съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗДДС известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на едно от двете обстоятелства - изменение на данъчната основа или разваляне на доставката. В случая кредитното известие е издадено след изтичане на преклузивния срок за това. Същото е издадено и без основание, тъй като не е налице нито една от двете хипотези за това - изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата. Това е така, защото по фактури с № 0000000001/23.12.2008 г. и № 000000002/29.12.2008 г. не са осъществени доставки. При липса на доставка не е налице данъчна основа, съответно не е възможно намалението й, а при липса на договорни отношения във връзка с доставка не е възможно развалянето им. Изводът на съда, че издадените кредитни известия са без основание е правилен. За издаване на кредитно известие следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по нея. В процесния случай не се доказва наличие на такива обстоятелства. Не са налице и предпоставки по реда на чл. 116 ЗДДС - коригиране/анулиране на погрешно издадени фактури. При наличие на влязъл в сила РА, включващ периода, в който е издадена фактурата, подлежаща на коригиране, корекции на установените задължения са допустими само по реда на чл. 133 ДОПК. В случая няма молба на ревизираното лице за изменение на установени задължения, не е проведено производство по този ред. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 1100784/04.10.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, е законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,