Решение № 14242 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2020 г.

Решение № 14242 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Алдахабре, с адрес в [населено място], против решение № 54 от 09.03.2020 г., постановено по адм. д. № 601/2019 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил жалбата на Алдахабре срещу решение № 323 з-243/26.11.2019 г. за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издадено от началника на Районно управление - Велики Преслав при ОДМВР - Шумен. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че посоченото от органа основание за отнемане на разрешението не е изпълнено. Според касатора първоинстанционният съд не е разграничил мерките по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) и тези по чл. 15 - 16 от същия закон. Твърди, че привременната мярка по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН може да послужи като основание за отказ за издаване на оръжие само докато е действаща, т. е. за времето от постановяването й до влизане в сила на крайния съдебен акт по искането за налагане на мярка за защита по ЗЗДН. В противен случай всяка наложена привременна мярка, постановена само въз основа на декларация от едната страна, би могла да доведе до незаконосъобразно ограничаване на права на другата страна, без да са налице доказателства за домашно насилие. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - началникът на Районно управление - Велики Преслав, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Производството пред Административния съд - Шумен е образувано по жалба на М. Алдахабре срещу решение № 323 з-243/26.11.2019 г. на началника на РУ - Велики Преслав за отнемане на притежавано от жалбоподателя разрешение за съхранение, носени и употреба на огнестрелно оръжие. Актът на административния орган е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Страните не спорят, а и от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че по отношение на М. Алдахабре е издадена заповед за незабавна защита от 22.08.2017 г. в производство по гр. д. № 842/2019 г. на Районен съд - Велики Преслав, с която е разпоредено Алдахабре да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Стоянова и му се забранява да приближава жилището й. На основание издадената заповед началникът на РУ - Велики Преслав е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение № 323 з-243/26.11.2019 г. за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като се е мотивирал, че по отношение на лицето през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие - основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Не е спорно по делото, че с определение № 605/27.11.2019 г. районният съд е прекратил производството поради оттегляне на молбата от Стоянова. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Обосновал е извод, че са изпълнени фактическите предпоставки за издаване на административния акт, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Спорът, поставен и пред касационната инстанция, се свежда до това дали заповедта, издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, е основание за отнемане на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие, а според чл. 155 ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Административният съд - Шумен се е позовал на обстоятелството, че е наложена такава мярка и законосъобразно е отнето разрешителното. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка, и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят нито е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки, нито е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. Дори привременната мярка да е отпаднала на основание влязъл в сила съдебен акт, щом към момента на издаване на административния акт фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, органът е длъжен да издаде акт по чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, ако мярката е наложена през последните три години. В конкретния случай дори оспореният административен акт е издаден преди постановяване на съдебното определение. След като материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнена, решение № 323 з-243/26.11.2019 г. на началника на РУ - Велики Преслав е материално законосъобразно. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неустановени от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В приложимия ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно задължение на органа да уведоми лицето за образуваното производство по отнемане на разрешението. В хипотеза на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ органът действа при обвързана компетентност. Информацията за налагане на мярката по ЗЗДН, ведно с доказателствата за това, постъпват при органа по служебен ред, като последица от установяване на факта на налагане на мярката е отнемане на издаденото разрешение. Нещо повече, в конкретното производство адресатът на акта е уведомен за започналото спрямо него производство по отнемане на разрешението и същият е дал възражения. Съдът правилно е приел, че органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от М. Алдахабре жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно заявеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Областната дирекция на вътрешните работи - Шумен следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25 а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд