Решение № 5379 от 3.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез нейния председател И. Иванов и от Овергаз Мрежи АД, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, юрк. Николова срещу Решение 2913/05.05.2021 г., постановено по адм. дело 9873/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение Ж-691 от 11.10.2018 г. на КЕВР и е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на материалния закон. В касационната жалба на КЕВР, се изразяват доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение като се постанови друго по същество на спора, с което да се потвърди законосъобразността на процесното решение на КЕВР. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С втората касационна жалба Овергаз Мрежи АД релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По първата касационна жалба на КЕВР, от страна на Д. Попниколов е постъпил отговор, чрез пълномощника адв. Ташев, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба на КЕВР. По втората касационна жалба на Овергаз Мрежи АД, от страна на Д. Попниколов е постъпил отговор, чрез пълномощника адв. Ташев, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Овергаз Мрежи АД. Ответникът Д. Попниколов, не се явява и не се представлява. С постъпила молба на 09.03.2022 г. е заявил, че не може да присъства на съдебното заседание и моли да се даде ход на делото. Приложена е писмена защита. Претендира разноски и за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационните жалби за подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Д. Попниколов срещу Решение Ж-691/11.10.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. Е-11Д-00-19/13.08.2018 г. от Попниколов срещу Овергаз Мрежи АД. С обжалваното решение АССГ е отменил процесния акт на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените с решението задължителни указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че Решение Ж-691 от 11.10.2018 г. на КЕВР е прието при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, оформено е в съответствие с изискванията на ЗЕ, НЛДЕ и Правилника за дейността на КЕВР и на нейната администрация. Решението съдържа подробни мотиви по отношение на всички твърдения, съдържащи се в жалбата срещу Овергаз Мрежи АД по отношение обстоятелствата, изложени в становището на крайния снабдител и приложената преписка, така и във връзка с всички останали обстоятелства, изтъкнати в хода на административното производство. От събраните в хода на административното производство и представени по делото доказателства, административният съд съобразил, че Овергаз Мрежи АД е титуляр на лицензия Л-438-08 от 30.03.2015 г., издадена от КЕВР за осъществяване на дейността разпределение на природен газ и лицензия Л- 438-12 от 30.03.2015 г., издадена от КЕВР за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител за територията на общини Бургас, Карнобат, Айтос, Поморие, Несебър, Созопол, Приморско, Царево, Ямбол, Тунджа, Нова Загора, Стара Загора, Нови пазар и Варна с изключение на кметствата Владислав Варненчик, Младост и Аспарухово. Приел е на следващо място, че за Овергаз Мрежи АД правата и задълженията възникват по силата на издадените му лицензии за осъществяване на съответната лицензионна дейност, която подлежи на лицензиране по силата на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове в областта на енергетиката. В т.2.1.от Решение Ц-16 от 17.08.2017 г. на КЕВР е посочено, че разходите съгласно чл. 10 от НРЦПГ, които се включват при образуването на цените, се разделят на две основни групи: условно-постоянни /УПР/ и променливи разходи /ПР/, според връзката им с количествата природен газ и/или осигуряването на услугата. Общите разходи се формират от такива за дейността разпределение на природен газ и от дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител. Разходите за дейността разпределение на природен газ представляват 92% от общия обем разходи и включват УПР, ПР, последните зависещи от количеството пренесен газ и разходи за административно-управленски персонал /АУП/, като АУП са разпределени пропорционални за двете лицензионни дейности. Приел е по-нататък в мотивите, че в приложените по делото Общи условия, относими към конкретния момент в Глава Шеста са заложени клаузи за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на природния газ. Отчитането на природен газ се извършва от продавача ежемесечно по определен от него график, а купувачът заплаща на продавача стойността на потребеното месечно количество природен газ за съответния месец. Стойността на потребеното месечно количество природен газ се определя на база цената на природен газ за този месец и реално потребеното количество. Следователно при липса на потребено количество газ, фактура не следва да се издава и купувачът не дължи плащане. При този анализ административният съд е отменил оспореното решение на КЕВР и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Правилно съдът е приел, че доводите на КЕВР и Овергаз Мрежи АД относно начина на формиране на цената на продажба на природен газ от краен снабдител на база разходи за дейността Снабдяване с природен газ от краен снабдител, в която са включени такива , които не зависят пряко от количеството пренесен/продаден газ са извън полето на конкретния спор. Произнесеното решение Ц-16 от 17.08.2017 г. и заложените в него компоненти на утвърдените цени са факт от обективната действителност, които не са оспорени от жалбоподателя. Той не е оспорил и изразил становище досежно законосъобразността на ценообразуващите елементи и формиране на цените, съответно утвърждаването им от КЕВР с Решение Ц-16 от 17.08.2017 г. В допълнение, следва да се отбележи, че аргументите на КЕВР и Овергаз Мрежи АД, че цената за снабдяване е определена в лв./клиент на месец не променя гореизложените изводи. Такава цена би следвало да се начислява единствено при реална продажба на природен газ на битовия клиент и тя също би била лв./клиент на месец. Неоснователно е възражението, че за клиента съществува възможност да заяви ползване на услугата временно спиране на снабдяването, защото тя касае хипотезата на извършване на снабдяване т.е. доставка и продажба на природен газ и представлява извънреден способ за преустановяване на обичайна ситуация. Правилен е изводът на административния съд, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като Овергаз Мрежи АД не е извършило доставка, респективно продажба на природен газ до мястото на доставчика, определено по чл. 44 Общите условия, в което се прехвърля собствеността от продавача на купувача. Без да е извършена доставка на природен газ, купувачът не дължи каквито и да е суми за ценообразуващи разходи или каквито и да е други разходи на продавача. КЕВР е следвало да разгледа жалбата, а не да прекратява необосновано производството. С касационната жалба на КЕВР не се сочат фактически и правни основания, които да обосновават промяна на изводите на съда. При разглеждане на делото в първата инстанция, не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в жалбите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение, а това на ответника Д. Попниколов за присъждане на направените пред настоящата касационна инстанция разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 600 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2021 г.л. 27 от делото, като касационните жалбоподатели следва да заплатят поравно посочената сума или всеки от тях следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,