Решение № 14592 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 433/2013 г.

Решение № 14592 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 433/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 33, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация/ЗМСМА/. Образувано е по касационната жалба на Георги Антонов Антонов от гр. Луковит, ул. "Васил Левски" № 3 против решение № 151 от 12.11.2012 г., постановено по адм. дело № 227/2012 г. на Административен съд гр. Ловеч, шести административен състав. В касационната жалба се развиват съображения по съществото на спора, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспореното съдебно решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател подържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответната страна-Общинска служба по земеделие гр. Луковит, чрез процесуалния представител юристконсулт Георгиева във възражение по касационната жалба от 19.12.2012 г. оспорва жалбата като неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение, като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери касационната жалба като подадена в преклузивния срок на чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение решаващият съд, в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 33, ал. 2 от ЗМСМА е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора, в качеството му на общински съветник против отказ за предоставяне на информация с изх. № РД-05-184 от 20.07.2012 г. издаден от вр. и. д. началник на Общинска служба по земеделие гр. Луковит. За да постанови този резултат, при извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, съобразно изискванията на чл. 168 от АПК, решаващия съд е приел за установено, че оспорването на административния акт е неоснователно, тъй като същия е издаден от орган в рамките на неговите компетенции, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Прието е за установено, че в хода съдебния процес жалбоподателят не е оборил, фактическите констатации подържани от административния орган, въз основа на които е постановен и негативния за него административен акт. Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, настоящия съдебен състав, като извърши проверка на съдебния кат, намери, че оспореното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗМСМА, държавните органи, стопанските и обществените организации са длъжни да оказват съдействие на общинския съветник, както и да му предоставят сведения и документи, които са му необходими във връзка с дейността му на съветник, освен когато те съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. Със своето заявление, касаторът в качеството си на общински съветник е поискал преписката за възстановяване на земеделски земи на трето лице, без да е посочил във връзка с кое от правомощията му визирани в чл. 33, ал. 1 от ЗМСМА му е необходима тази информация. Основателно административния орган, а в последствие и съдът са съобразили нормата на чл. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ съгласно която Общинската служба по земеделие гр. Луковит се явява администратор на лични данни. В това си качество според чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, тя е длъжна да предприеме необходимите мерки за да защити личните данни от неправомерен достъп или разпространяване и от други незаконни форми на обработване. Правилно административният съд е приел, че при липса на законово задължение и наличие на законови пречки, административния орган е длъжен да откаже исканата му информация. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,