Решение № 12296 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5464/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Септември, чрез процесуален представител адвокат П. Иванов, срещу решение 305 от 20.04.2022 г., постановено по адм. дело 1385/2021 г. от Административен съд Пазарджик. С касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение, алтернативно за отмяната му и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Претендира се и присъждане на сторените разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждениеот страна на ответника. Представена е молба. Ответникът - Областен управител на Област с административен център Пазарджик, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М.Ангелиева, в депозирано писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представя молба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 АПК е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на областния управител на област Пазарджик срещу решение 682, взето с протокол 35/30.11.2021г., с което повторно е прието решение 642, взето с протокол 34/29.10.2021г. на Общински съвет Септември. Пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на атакувания акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства е приета за установена следната обобщена фактическа обстановка, възприета и от състава, а именно: По предложение на кмета на Община Септември е прието решение 642, взето с протокол 34/29.10.2021г. на Общински съвет-Септември, с което на основание чл. 21, ал.1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 4, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ е дадено предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на имот с идентификатор 10820.29.304 в м. Ружина поляна, с площ 44191 кв.м. по кадастралната карта на гр. Ветрен от пасище в неизползваема нива. Като мотив за приемане на това решение, кметът е посочил, че искането е във връзка с постъпило заявление от земеделски производител за закупуване на имота, както и че комисия при общинска администрация е извършила проверка на място и е установила, че фактическото ползване на поземления имот не отговаря на характеристиките на земеделски имот с НТП пасище, тъй като липсва платна тревна покривка, не е почистен от камъни, храсти и дървесна растителност, няма условия за добив на сено и коситба. Прието е за целесъобразно да бъде променен НТП на имота в неизползваема нима. Приложено е становище от РИОСВ- Пазарджик, в което е отразено, че имотът не попада в границите на защитени територии по смисъла на ЗЗТ, нито в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР, както и скица на имота. Със заповед ПО-254/10.11.2021г. и на основание чл. 45, ал.4 от ЗМСМА, областния управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решението прието от Общински съвет Септември, тъй като е счел, че в същото не са изложени мотиви за приемането му, както и че противоречи на материалноправните разпоредби. С последващо решение 682, взето по протокол 35/30.11.2021г., Общински съвет Септември е приел повторно решение 642, взето по протокол 34/29.10.2021г., като мотив за приемането му е отразено, че подобни решения са приемани и преди, като същите не са били връщани за ново обсъждане, както и че е направено позоваване на извършена от страна на комисията проверка на място, от която е установено, че имота не отговаря на характеристиките на земеделски имоти с НТП пасище, тъй като липсва платна тревна покривка, не е почистен от камъни и дървесна растителност. При тази фактическа установеност, по отношения на която липсва спор по делото, административният съд е преценил оспорването за процесуално допустимо, позовавайки се на Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008г. по т. дело 20/2007 г. на ВАС, както и че областния управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал.4 от ЗМСМА във вр. с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, в това число и решения приети на основание чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. На следващо място административния съд е приел за несъстоятелно твърдението, че кметът в условие на оперативна самостоятелност преценява дали да изпълни вмененото му с решение на Общински съвет Септември задължение или не, тъй като кметът е обвързан със задължението си по чл. 44, ал.1, т. 7 от ЗМСМА. С решението си съдът е отменил решение 682, взето с протокол 35/30.11.2021 г. на Общински съвет - гр. Септември. За да стигне до извод съдът е приел, че същото е прието в изискуемият се от закона кворум и мнозинство, но при нарушение на изискването по чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Административния съд е установил, че фактически основания за издаване на административния акт не се съдържат нито в протоколите на Общински съвет, нито в докладната записка на кмета на Община Септември, поради което е достигнал до извода, че не е възможно да се извлече волята на административния орган и да се извърши проверка за наличието на установените в нормативния акт предпоставки за приемането му. Прието е, че направеното позоваване в решението, че е постъпило заявление от земеделски производител за закупуването на поземления имот и извършената от общинска администрация проверка на място, не освобождава органа от задължението му да изложи мотиви, от които да е видна волята му. Фактическите основания за издаване на решението следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, поради което следва да е ясно изразена волята на административния орган във връзка с чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, като е необходимо административния орган ясно да посочи за какви други общински земеделски нужди е необходимо да се промени НТП на имота. Прието е от съда, че посоченото в предолжението на кмета, че целта е единствено продажба на имота на земеделския производител, с оглед реализация на бъдещи инвестиционни намерения, което не е достатъчно да се извлече волята на административния орган за необходимостта от промяна на начина на трайно ползване, която да е съответна на целите на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ, както и че предварителното съгласие не може да бъде в противоречие със специални изисквания на закона, в случая в оспорения административен акт е посочена разпоредбата на чл.78а от ППЗСПЗЗ, съгласието за започване на процедура по тази норма е свързано с конкретно възложени на кмета действия. При тези мотиви административния съд е приел, че административния акт е издаден при неспазване на установената форма. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които е ненужно да бъдат приповтаряни изцяло в настоящото решение. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи касационни отменителни основания, налагащи отмяната, респективно обезсилване на постановеното решение. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното решение, предвид произнасянето на съда срещу повторно приетия акт /решение 682/30.11.2021 г./. Този извод следва от факта, че областният управител е действал в правомощията си по чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и при повторно гледане на върнатото решение на Общинския съвет, съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА, на оспорване подлежи приетото ново решение. Това решение може да има изменено или същото съдържание като върнатото решение (в случая същото съдържание), но представлява самостоятелен акт, който, ако бъде оспорен, подлежи на проверка за законосъобразност. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. дело 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия, с което се приема, че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл. 45, ал. 11 във връзка с ал. 8 от ЗМСМА предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия, приема, че на оспорване подлежи именно вторият, повторно приетият акт. С тази повторност законодателят има предвид, че поставените въпроси се разглеждат за втори път от общинския съвет, той ги обсъжда и взема ново решение в същия смисъл и със същото съдържание. Именно това второ решение е било предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пазарджик. Във връзка с възражението за недопустимост на съдебното производство съдът правилно е съобразил и Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008 г. по т. дело 20/2007 г. на ОСС на ВАС че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съобразил е и чл. 8, ал. 11 от ЗОС - че актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА, освен в случаите по Закона концесиите. Следва да се посочи, че направените пред настоящата инстанция възражения за недопустимост на производството са идентични с направените и пред Административен съд Пазарджик, а съдът правилно ги е възприел за неоснователни. В подкрепа на твърденията си, касаторът отново се позовава на постановени от ВАС и Административен съд Пловдив съдебни актове. Позоваването му е некоректно и се отнася до различна от настоящата фактическа обстановка и правни основания, както правилно е приел и съдът. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид това, че съдът не е уважил искането му за назначаване на съдебно техническа експертиза. Съобразно чл. 171, ал. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК, експертизата е допустима, но не е задължителна. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. В случая се твърди, че назначаването на експертизата е било нужно с цел доказване, че са налице фактически основания за постановяване на оспореното решение на Общински съвет - Септември. Това не е въпрос, по който за изясняването му на съда са необходими специални знания. Административен съд - Пазарджик е преценил необходимостта от допускане на експертиза и е отхвърлил доказателственото искане с протоколно определение от 11.04.2022 г. Като е отказал назначаване на експертиза, съдът по никакъв начин не е нарушил процесуалните правила. Неоснователно е и твърдението, че решението е неправилно тъй като в противоречие с доказателствата по делото административният съд е приел, че в решението на Общински съвет Септември не са посочени фактически и правни основания. Предвид материалните предпоставки за постановяване на акт за даване на предварително съгласие за промяна на начина на трайно ползване на конкретен имот пасище в неизползваема нива, правилен е изводът на решаващия съд, че постановеното решение не е мотивирано, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания за постановяване на оспореното решение не са изложени в решението, а не могат да се изведат и от писмени доказателства, приложени по преписката. Правилно съдът е приел, че мотивите за потвърждаване на Решение 642/29.10.2021 г. подобни решения са приемани досега и същите не са връщани за ново обсъждане като незаконосъобразни не са мотиви, въз основа на които да може да се разбере действителната воля на административния орган. Правилни са изводите на административиня съд, че фактическите основания за издаване на решението следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, поради което следва да е ясно изразена волята на административния орган във връзка с чл. 78, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения, както и по посочените в оспорения съдебен акт мотиви, към които съставът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а претенциите на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение основателна. При това на ответната страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от нея разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. определени от състава на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,