Решение № 93 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3/2012 г.

Решение № 93 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. М. против решение № 391 от 15.ХI.2011 г. по внохд № 914/2011 г. на Софийския апелативен съд. Решението е обжалвано "като неправилна, несправедлива...несъобразена със закона и противоречаща на процесуалните правила" "присъда", постановена без да са "положени необходимите усилия за разкриване на обективната истина", при което "всякакви категорични изявления за виновността на подсъдимия са порочни и погрешни...с голяма степен на вероятност" от съдебна грешка.Искането е за отмяна на въззивната "присъда" и постановяване от касационната инстанция на "оправдателна такава. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник искат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане без уточняване, в коя инстанция. Защитникът счита, че при досъдебното и съдебно разследване са допуснати съществени процесуални нарушения като са съобразени показанията на пострадалата, които били противоречиви, както и извършеното от нея разпознаване на подсъдимия като автор на осъществените върху й престъпни посегателства, в което разпознаване тя била проявила несигурност. Според прокурора заявеното в жалбата и устно в съдебно заседание не дава основание за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 21.VI.2011 г. по нохд № 384/2011 г. на Софийския градски съд И. Г. М. е признат за виновен в това, че на 26.VI. 2010 г. в С. е осъществил, използвайки сила и заплахи, блудствени действия със 17-годишната К. В. В., за което и на основание чл. 150, ал. 1 НК е осъден на 5 години лишаване от свобода. М. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е откраднал със сила от К. В.. В. намиращите се у нея 40 лв., за което деяние, извършено от М. при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на М. е определено общо наказание от 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. На пострадалата В. са присъдени 5000 лв. за възмездяване на причинените й с блудството неимуществени вреди и 40 лв. за причинената й с грабежа имуществена вреда. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Твърдението за незаконосъобразност не е подкрепено с доводи, които да бъдат обсъдени, а прочитът на въззивното решение показва, че съобразно приетите за установени факти съдът правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки поведението на подсъдимия като извършени в реална съвкупност престъпления по чл. 150, ал. 1 и по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Конкретизираните устно от защитника на подсъдимия и насочени към дискредитиране показанията на К. В. доводи не могат да бъдат споделени. Становището си, че на казаното от тази свидетелка следва изцяло да се довери, въззивният съд е мотивирал обстойно и убедително. Подробно се е спрял на всяко противоречие, явило се между показанията на пострадалото момиче при разпита му в първата инстанция и тези, които е дало при досъдебното разследване по реда на чл. 223 НПК-четени и включени в годния за обсъждане доказателствен материал-и след внимателния му анализ е изложил съображения, чиято правилност изцяло се споделя, защо счита за обективни показанията, дадени от В. непосредствено след престъпните посегателства върху й, когато не е била подложена и на стреса, породен от повторния й контакт с подсъдимия в съдебния стадий на процеса. На преценка са подложени и останалите гласни доказателствени материали, не е оставено без коментар и разпознаването от В. на подсъдимия, при което следствено действие няма данни за изразено предварително от свидетелката каквото и да било колебание в подробното описание външността на подсъдимия, както и в последващото и съответстващо на даденото описание разпознаване. В действителност, противно на твърдяното в касационната жалба, и при досъдебното разследване, и при разглеждането на делото в съда е направено всичко необходимо да бъде спазен принципа на чл. 13 НПК. В извършения от двете предходни инстанции доказателствен анализ няма никаква порочност, няма и погрешност в следващите този анализ фактически и правни изводи, за да се твърди някаква, при това "голяма степен на вероятност", да се допусне съдебна грешка с осъждането на М. Твърдението за несправедливост, отнесено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, подобно на твърдението за незаконосъобразност на обжалваното решение, не позволява обсъждането му при липсата на доводи в негова подкрепа освен декларацията, че нито едно от наказанията за включените в съвкупността престъпления не носи белезите на несправедливост, още по-малко пък явна. С оглед на дотук изложеното и на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.