Решение № 12744 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2009 г.

Решение № 12744 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10947/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по Реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, гр. Пловдив против разрешение № 640 от 26.06.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което на "Персенк Инвест" ООД, гр. Пловдив е разрешено да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Куртово Конаре", разположена в землищата на с. Куртово Конаре и с. Ново село, община Стамоболийски, с. Кричим, общ. Кричим и с. Исперихово, общ. Брацигово, област Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че при издаване на разрешението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, тъй като комисията, назначена да проведе конкурса за издаване на обжалваното разрешение, не е формирана съгласно изискванията на чл. 43, ал. 5 от ЗПБ, а в противоречие с т. 4.2. решение № 41/11.10.2006 г. на Министерския съвет на Република България не е взето предвид обстоятелството, че в радиус от 20 км. от определената в разрешението площ се намират 5 находища, за които са предоставени концесии за добив на строителни материали. Моли разрешението да бъде отменено. Ответникът - министърът на околната среда и водите поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна "Персенк Инвест" ООД, гр. Пловдив изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена, а по същество излага доводи за неоснователност на същата като се аргументира с обстоятелството, че процедурата по издаване на процесното разрешение е инициирана през 2005 г., комисията, провеждаща конкурса е формира съгласно изискванията на чл. 43, ал. 5 от ЗПБ в ред. до изм. с ДВ бр. 70/2008 г., както и че не е налице нарушение на решението на Министерския съвет, тъй като с разрешението не се предоставя нова площ за проучвания, а се използва територията на вече съществуващо находище. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заповед № РД - 111 от 13.02.2009 г. министърът на околната среда и водите, на основание чл. 7, ал. 1, т. 9 и чл. 43, ал. 3 от ЗПБ във връзка с § 86 от ПЗР на ЗИДЗПБ, нарежда да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали за площ "Куртово Конаре" с размер 1 кв. км., разположена на територията на общини Брацигово, Стамболийски и Кричим, област Пловдив, за срок до 1 г.. В заповедта е посочен срок за провеждане на конкурса, начина на закупуване на конкурсната документация, срокът за подаване на заявление за участие и документите, които следва да се приложат към заявлението. В посочения в заповедта срок заявления за участие в конкурса, заедно със съответните документи, подават жалбоподателя "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, гр. Пловдив (заявление вх. № ЗНПБ -7243/06.04.2009 г.) и заинтересованата страна "Персенк Инвест" ООД, гр. Пловдив (заявление вх. № ЗНПБ -7219/02.04.2009 г.). Заявленията са разгледани от конкурсна комисия, назначена със заповед № РД -63 от 22.01.2009 г. на министъра на околната среда и водите, включваща представители само на това ведомство. Комисията провежда три заседания, разглежда конкурсните предложения на кандидатите и след запознаване с индивидуалните оценки, които всеки от членовете на комисията е поставил на постъпилите предложения, класира на първо място "Персенк Инвест" ООД, гр. Пловдив и избира дружеството за титуляр на разрешението. Жалбоподателят "Холсим кариерни материали Пловдив" АД, гр. Пловдив е класиран на второ място (протокол № 3 от 08.05.2009 г.). Участниците са уведомени за резултатите от конкурса на 15.05.2009 г. (2 бр. писма с известия за доставяне). Въз основа на решението на комисията министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет на Република България доклад и проект за разрешение за проучване на подземни богатства в площ "Куртово Конаре" на дружеството, класирано на първо място. Представеният проект за разрешение е съгласуван с останалите министерства и одобрен с решение на Министерския съвет от 11.06.2009 г. (извлечение от протокол № 23/11.06.2009 г.). Въз основа на решението на МС и на основание чл. 49, ал. 2 от ЗПБ министърът на околната среда и водите издава разрешение № 640/26.06.2009 г., предмет на обжалване, с което разрешава на "Персенк Инвест" ООД, гр. Пловдив да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Куртово Конаре", разположена в землищата на с. Куртово Конаре и с. Ново село, община Стамоболийски, с. Кричим, общ. Кричим и с. Исперихово, общ. Брацигово, област Пловдив. Разрешението е обнародвано в Държавен вестник бр. 54 от 14.07.2009 г. Площта, за която е издадено разрешението включва две находища на строителни материали с ресурси на мрамори за трошен камък, които са експлоатирани през 70-те - 80-те години на ХХ век. В радиус от 20 км. от посочената площ се намират седем находище и две площи за проучване на строителни материали като две от находищата "Гергьовица" и "Огняново-77" са за мрамори за трошен камък (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване - актът е съобщен чрез обнародването му в Държавен вестник на 14.07.2009 г., а жалбата е подадена на 20.07.2009 г. Обстоятелството, че жалбоподателят е уведомен за резултата от проведения конкурс още на 15.05.2009 г. не променя горния извод, тъй като предмет на обжалване не е решението на конкурсната комисия, която като помощен орган класира участниците, а разрешението за проучване на подземни богатства, издадено от министъра на околната среда и водите, което е съобщено на страните чрез обнародването му на посочената по - горе дата. Ето защо доводът на заинтересованата страна за недопустимост на жалбата е неоснователен. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Оспореното разрешение е издадено от компетентния орган, в съответствие с правомощията на министъра на околната среда и водите по чл. 49, ал. 2 от ЗПБ да издаде разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2, 4 - 7 след одобрение от Министерския съвет и в писмена форма, като определя титуляра, площта, в която ще се извършва проучването и срокът на издаване. Този акт обаче е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила. Конкурсът за издаване на разрешение за проучване на подземни богатства е проведен по служебна инициатива (чл. 43, ал. 1 от ЗПБ) , като заповедта за конкурса е издадена на 13.02.2009 г. Поради това процедурата е следвало да се проведе в съответствие с измененията на ЗПБ, обнародвани в ДВ бр. 70 от 08.08.2008 г. - след съгласуване със специализираните карти и регистри по този закон и с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности, в сроковете по чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗПБ, а съставът на конкурсната комисия е следвало да бъде определен съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗПБ в ред. ДВ бр. 70/2008 г., като се включат представители на Министерството на финансите и на Министерския съвет. В случая обаче процедурата е проведена в нарушение на посочените норми. Заповедта е издадена без да е извършено съгласуване по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗПБ, а съставът на комисията включва само представители на министерството на околната среда и водите. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като са предвидени като гаранция за обективно и безпристрастно провеждане на конкурса и за опазване и правилно използване на земните недра и природни богатства, поради което неспазването им опорочава издаденото разрешение и е достатъчно основание за неговата отмяна без да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя. Възраженията на ответника и на заинтересованото лице, че процедурата е открита през 2005 г., поради което и съгласно § 86 от ЗИДЗПБ следва да бъде довършена по реда, предвиден в закона преди изменението с ДВ бр. 70/2008 г., настоящият съдебен състав прецени за неоснователни. Заявлението от 21.01.2005 г. на "Кариери за чакъл и пясък - България" АД, с. Златна Панега, Ловешка област за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства в площ "Куртово Конаре" и последвалите съгласувания с компетентните министри, извършено през м. май и април 2005 г. не могат да се приемат за част от процедурата по издаване на разрешението, предмет на оспорване в настоящото производство. От подаване на заявлението и провеждането на съгласуванията до постановяване на заповедта за провеждане на конкурса са изминали повече от три години - период, през който министърът на околната среда и водите не предприема никакви действия, с които да изпълни правомощията си по чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗПБ - да проведе конкурс или търг и да издаде разрешение за проучване на подземни богатства или да откаже да открие производство за издаване на разрешение на някое от основанията, предвидени в чл. 56 от ЗПБ (арг. от чл. 43, ал. 2 от ЗПБ в ред. ДВ бр. 23/1999 г.). Действително тези правомощия на органа тогава не се ограничени със срок (чл. 26 и чл. 43, ал. 2 от ЗПБ в ред. до ДВ бр. 70/2008 г.), но предприемането на действия в разумни срокове следва от общия принцип за бързина и процесуална икономия на административната дейност, който намира своето проявление в процесуалните срокове, предвидени в чл. 26, ал. 1 и ал. 4, чл. 14, ал. 1, чл. 22, ал. 2 и чл. 37, ал. 1 от действащия до 12.07.2006 г. Закон за административното производство (отм.). В случая посоченият период от 3 години, който разделя съгласуването от последващите действия на органа по издаване на разрешението не може да се приеме за разумен и нормален срок с оглед спецификата на административния процес. Ето защо не може да се направи извод, че това са етапите на една и съща процедура, започнала през 2005 г. и приключила с издаването на разрешението през 2009 г. Да се приеме обратното означава да се обезсмисли и процедурата по съгласуване, която следва да предхожда провеждането на конкурса. Целта на съгласуването е да се създадат условия за рационално използване на подземните богатства, опазване на земните недра и културното наследство, поради което следва да отразява актуалното състояние на района, в който ще се извършват проучванията или добива на подземни богатства. Ето защо съгласуването не може да предхожда неограничено във времето датата на издаване на разрешението. Обстоятелството, че конкурсната комисия е назначена със заповед, предхождаща заповедта за провеждане на конкурса, както и че в последния акт органът се позовава на разпоредбата на § 86 от ЗИДЗПБ, не променят горните изводи. Тези факти имат отношение към законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспореното разрешение и спазване на административнопроизводствените правила, които, както се посочи, в случая са нарушени. Поради всичко изложено съдът приема, че разрешение № 640 от 26.06.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което на "Персенк Инвест" ООД, гр. Пловдив е разрешено да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "Куртово Конаре", разположена в землищата на с. Куртово Конаре и с. Ново село, община Стамоболийски, с. Кричим, общ. Кричим и с. Исперихово, общ. Брацигово, област Пловдив следва да бъде отменено. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е внесъл изцяло депозита за изслушаната по негово искане съдебно - техническа експертиза съгласно представената справка - декларация, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 513.00 лв. възнаграждение за вещо лице. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение