Решение № 4102 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 56/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 1375/01.11.2024г. на Административен съд - Габрово по адм. дело 304/2023г. С него се отменя като незаконосъобразна Заповед 409 от 28.11.2023г. на изпълнителен директор на ИАОС и върната преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със Заповед 409/28.11.2023г. на изпълнителни директор на ИАОС се определя Община Габрово като не изпълнила целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО за календарната 2017г. с постигната степен на рециклиране -19%. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Съображенията са, че решението не съдържа мотиви по възраженията и доводите на страните, не съдържа изводи кои доводи приема и кой не, а обсъдил и възприел възраженията и доводите само на община Габрово. Поддържат се доводи и по съществото на спора, при какви условия и предпоставки в нормативната уредба се издава заповедта и при какви факти и установени параметри и се оспорват констатациите и изводите на вещото лице по приетото заключение. Ответникът, Община Габрово чрез кмета на общината, чрез процесуален представител Р. Кожухарова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Предмет на спора пред Административен съд Габрово е Заповед 409/28.11.2023г. издадена от директора на ИАОС. Тя е издадена на основание чл. 12 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци/отм/, издадена на основание чл. 43, ал. 5 от ЗУО, редакция към 2018г., във връзка с чл. 31, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 и § 15, т. 2 от ПЗР на същия закон. Възраженията са незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Поддържа, че не съдържа ясни мотиви и бланкетното посочване на норми от законови и подзаконови актове не може да формира волеизявление, как е взето решение, че община Габрово не е изпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУО. Оспорва се методът на изчисление, формулата и крайния процент - 19% без да са ясни данните въз основа на които е направено изчислението. Посочва се, че не са били изпълнени указанията на съда в решение по предходно адм. дело 267/2019г. Също така, че не е посочено и фактическото основание за издаване на заповедта-количества образувани отпадъци и количеството на рециклираните отпадъци, поради което не може да се прецени правилно ли е изчислена постигната за 2017г. степен на рециклиране. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. По делото е допусната и назначена експертиза със задачи да посочи какво е количеството отпадъци, образувани и предадени за оползотворяване от лица, притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи отпадъци с битов характер, разположени на територията на община Габрово през календарната 2017г.; кои са лицата, които са подали информация за 2017г. в ИАОС по чл. 12, ал. 1 от отменената Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци и за какви количества отпадъци; данните за 2017г. от обобщената информация на ИАОС , ползвана за изчисляване на целите на общините по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО и касаеща община Габрово; съответстват ли с данните за същия период, подадени от самата община пред НСИ и ИАОС и ако не, на какво се дължи разликата; вещото лице да изчисли какъв е бил процентът битови отпадъци, включващи най малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, подготвени за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали на територията на Гарово през календарната 2017г. спрямо общото количество на битови отпадъци от посочените видове на територията на общината през същия период; ако изчисленият процент е по малък от 40%, вещото лице да посочи по отношение на кои, като вид и количество, битови отпадъци не е достигнат този процент, съответно да изрази това в процентно съотношение; ако изчисленият процент е по малък от 19%, вещото лице да посочи по отношение на кои, като вид и количество, битови отпадъци не е достигнат този процент, съответно да изрази това в процентно съотношение. По делото е изготвено заключение от назначеното вещо лице, вещото лице е изслушано в съдебно заседание, проведено на 11.07.2024г. и заключението е прието от съда в това заседание. Присъствалият представител на ответника ИАОС юрисконсулт Михайлов е заявил, че няма други въпроси към вещото лице, оспорва го, моли експертизата да не се приема и цени при решаване на делото. Даден е срок на ответника да представи искане за за допълнителна или повторна експертиза и в този срок е постъпило заявление от 17.07.2024г. че няма такива искания. Съдът е постановил решението като е обосновал мотивите си с констатациите на приетото заключение по делото, което заключение се оспорва в касационната жалба. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 195 ГПК се назначава по искане на страните или служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. В разпоредбите на чл. 195 - чл. 203 ГПК са предвидени правилата за изготвяне, депозиране, изслушване и приемане на експертните заключения. Предвидени са гаранциите за безпристрастно заключение, отстраняване, освобождаване на вещото лице и хипотезите на допълнително и повторно заключение и оценка на заключението. В настоящия случай е безспорна необходимостта за съда от допускане на експертиза с посочените задачи. Процесуалният представител на административния орган е изразил несъгласие със заключението и заявление то да не се цени, което обаче не е достатъчно като процесуално действие, съдът да не го вземе предвид при формиране на фактическите си изводи. При положение, че е налице необходимост от експертиза, за страната оспорила заключението тежи доказателствената тежест да поиска повторна или друга експертиза, което не е направено. При това положение, изразеното несъгласие, без да се сочат доказателства в тежест на ответника да ги представи, има за последица съдът да съобрази фактическите си изводи с констатациите на експертизата, които действия са в изпълнение на съдопроизводствените правила. Няма доводи по отношение на констативно съобразителната част на заключението, пред първата инстанция, за да се обсъжда възражението като основателно или не, а в касационната жалба и пред касационната инстанция доводи, свързани със заключението и констативно съобразителната част на експертизата са изначално неоснователни, освен ако не са по отношение на обстоятелства, изключващи участието на вещото лице или други, които не дават възможност заключението да се цени. Поради това, спорът по фактите установени от експертизата е извън касационната проверка за правилността на решението по отношение обоснованост, ако възраженията по същество против експертизата не са предявени в първата инстанция на страните и съда. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ- Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение