Решение № 15460 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2011 г.

Решение № 15460 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Митница Пловдив, чрез мл. юрк. В. Василева, против решение № 1 от 28.01.2011 г. на Окръжен съд гр. Пловдив /ПОС/, постановено по адм. д. № 3 по описа за 2010 г., с което по жалба на Иван Михайлов Михайлов е отменено ППС № 24/27.08.01 г. на Началник Митница- гр. Пловдив, потвърдено с Решение № 1-И94-0005/19.10.01 г. на Директор РМД- гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Иван Михайлов Михайлов, от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. В. Ерамян, оспорва жалбата, като в писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Заинтересованата страна- Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред ОС е образувано въз основа на Решение № 8781/28.06.2010 г. на ВАС-петчленен състав, I колегия, постановено по адм. дело № 5731/2010 г., с което на основание чл. 239, т. 3 от АПК е отменено постановеното по адм. дело № 88/04 г. на ПОС решение от 15.04.04 г., оставено в сила с решение № 6480/14.06.06 г. по адм. дело № 6358/05 г. на ВАС, 1-во отд. и делото е върнато на друг състав на ПОС за ново разглеждане. Отмяната на влезлите в сила решения е постановена, като е взето предвид влязло в сила на 30.12.09 г. решение по гр. дело № 2258/06 г. на ПРС-1 гр. с-в, с което е признато за установено по отношение на Митница- Пловдив и ТД на НАП- гр. Пловдив, че митнически манифест № 3005/22.03.00 г., включително в частта на статия "А" и "В" е неавтентичен- не е издаден от Иван Михайлов. Предмет на обжалване пред АС е ППС № 24/27.08.01 г. на Началник Митница- гр. Пловдив, с което, сред допълнителна документална проверка относно достоверността на декларираните на режим внос от Иван Михайлов Михайлов с ЕАД № 3000/4-24062/22.03.00 г. технически параметри на автомобил "Даймлер Крайслер" е прието, че за внесения автомобил се дължи акциз в размер на 40% от митническата стойност, определена с ПМС № 2/93 г., който не е бил начислен при декларираните неверни технически данни. Прието е, че за декларатора възниква митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Митническият орган е определил като дължими от Иван Михайлов държавни вземания в размер на 26902 лв., от които: 4908 лв. -мито, 15050 лв. -акциз и 6944 лв. -ДДС, ведно с лихва, считано от 22.03.00 г. За размера на така възникналото публично държавно вземане Иван Михайлов е бил уведомен с писмо изх. № 2-9300-0323/25.04.01 г., с характер на покана по чл. 206, ал. 2 от ЗМ. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 20.03.00 г., Иван Ненков Чернооков, с ЕАД № 5400-Тв-14611 от същата дата, е въвел на митническата територия на РБ през Митница Кулата употребяван Джип "Даймлер Крайслер" подробно индивидуализиран в решението, с дата на първа регистрация 07.08.1999 г., като получател на стоката по декларацията е посочена фирма "ЕDА" LTD-гр. Пловдив. На същата дата митническите органи на Митница Кулата са приели подадената транзитна декларация и са разрешили въвеждането на стоката на територията на РБ, с получаващо по транзитната декларация митническо учреждение Митница Пловдив, като са определели срок за представяне до 25.03.00 г. На 22.03.00 г., в получаващото по транзитната декларация митническо учреждение Митница Пловдив, от Иван Михайлов Михайлов, е подаден ЕАД № 3000/4-24062 за поставяне под режим внос на посочения автомобил "Даймлер Крайслер" и от същата дата Иван Михайлов - от името на "Еда" ООД- гр. Пловдив, е подал митнически манифест № 3005 за представяне пред митническите власти на 1бр. пътнически автомобил "Даймлер Крайслер", придружен от рег. талон, договор и ЕАД 5400/Тв/14611/20.03.00 г. Подадените на 22.03.00 г. ММ и ЕАД са приети съгласно поставените от съответните длъжности лица печати на Митница Пловдив върху двата документа. Събрани са дължимите митни сборове, съгласно посочената в съответната клетка от декларацията вн. б. 55/23.02.00 г. При така установеното съдът е приел, че жалбоподателят няма качеството на декларатор по подадения пред митническите органи ЕАД № 3000/4-24062/22.03.00 г., поради което няма и качеството на длъжник за възникналите при оформяне на стоката по нея на режим внос митнически задължения. Позовава се на разпоредбите на чл. 202, ал. 1, т. 1 от ЗМ /ред. бр. 63/00 г./, както и на § 1, т. 23 от ДР на ЗМ, съгласно който по смисъла на този закон "декларатор" е лицето, което извършва декларирането от свое име или лицето, от името на което се извършва декларирането. Отговорността на жалбоподателя по обжалвания акт е основана от митническия орган на чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на качеството на жалбоподателя на декларатор по подадения на 22.03.00 г. ЕАД, без да са разграничени хипотезите по двете предложения по самата т. 1, но съдът е приел, че се касае до първата хипотеза, а именно като лице, извършило декларирането от свое име. Съдът се е позовал на допусната графологична експертиза по дело № 1618/01 г., от заключението на която се установява, че подписът върху митническата декларация не е положен от жалбоподателя. Представени са писмени доказателства, от които се установява, че считано от 08.07.98 г. лицето няма качеството на съдружник и на управител в "Еда" ООД. В тази насока съдът се е позовал и на факта, че по преписката не се съдържа нотариално заверено пълномощно от дружеството на името на жалбоподателя, каквото се изисква по силата на чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗМ във вр. с чл. 18, ал. 1 и ал. 4 от ЗМ. При така установеното съдът е приел, че жалбоподателят няма и качеството на длъжник съгласно разпоредбата на чл. 202, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, доколкото не е установено той да е лице, неизпълнило изисквания, произтичащи от временно складиране на стоката, или неспазило някое от условията на предоставения и митнически режим, след нейното въвеждане на митническата територия на страната. В тази връзка съдът се е позовал на влязло в сила на 30.12.09 г. съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК, разгледан в производство по гр. дело № 2258/06 г. на ПРС, I гр. с-в по което се установява, че е признато за установено по отношение на ответника по делото и заинтересуваното лице по него, че ММ № 3005/22.03.00 г. не е издаден от него, поради което не може да се приеме, че жалбоподателят е бил лицето, поело превоза на стоката, поставена под режим транзит, след нейното въвеждане в страната, нито да се приеме, че той е лице, върху което тежат задължения, произтичащи от временно складиране на същата стока, които не са изпълнени, тъй като не са налични никакви други данни, сочещи на негова съпричастност към извършените пред митническите органи действия във връзка с декларирането или представянето на същата стока. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите, а именно: Не се оспорва установеното от митническия орган в хода на последващата проверка, а именно, че придружаващите декларацията швейцарски документи не са оригинални бланки и че внесеният автомобил не е бил регистриран в Швейцария и съответните регистрационни табели не са били издавани. Въз основа на тези факти е издадено и обжалваното ППС, основани на експертна справка, приложена към писмо вх. № 2-0408-0072/21.02.01 г., и на писмо на НЦБ "Интерпол" до НС "БОП". Не се оспорва и приетото от митническия орган досежно техническите показатели на процесния автомобил- съгласно писмо на "Балкан стар" ООД-генерален представител на "Даймлер- Крайслер" за България, както и относно начина за определяне на митническата стойност на автомобила, респективно определените с акта публични задължения. Спорният момент е качеството на жалбоподателя на длъжник по вменените му за заплащане с процесното ППС № 24/27.08.01 г. публични задължения . Досежно този спорен въпрос на първо място е безспорно установено, че Митнически манифест № 3005/22.3.2000 г., вкл. в частта му на Статия "А" и "В", е неистински (неавтентичен) и не е издаден от Иван Михайлов. Това обстоятелство е установено с влязло в сила Решение № 12 от 16.02.2007 г. по гр. д. № 2258/2006 г. по описа на Пловдивския РС- 1-ви гр. състав. На следващо място подписът в графа "подпис и име на декларатор представител" в декларация № 3000/4-24062/22.3.2000 г. не е изпълнен от Иван Михайлов, като тази подправка фактически води до липса на документ (Митническа декларация). Това обстоятелство е безспорно установено с приетата графологическа експертиза по ах. дело № 1618 от 2001 г. на ПОС. В конкретния случай е безспорно установено че Иван Ненков Чернооков е внесъл процесния автомобил на територията на РБ, на 20.03.2000 г. през Митница Кулата. За получаващо митническо учреждение е посочена Митница Пловдив, със срок за представяне и превоз - до 25.03.2000 г. Съгласно чл. 98 от ЗМ, режим "транзит" следва да се счита за завършил, когато стоката, поставена под режима, и изискуемите документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а митническия орган приключва режим "транзит", когато установи, въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение (Митница Кулата), с наличните данни в получаващото митническо учреждение (Митница Пловдив). Следователно, титуляр на режим транзит е вписаното лице Иван Чернооков. Съгласно чл. 44 и чл. 45 от ЗМ има възможност освен титуляра на режим "Транзит", и друго лице да поеме превоза на стоката до получаващото Митническо учреждение. Стоката извозена по чл. 45 от ЗМ, трябва да бъде представена пред Митническото учреждение от лицето, което я е въвело на митническата територия на страната, или от лицето, което е поело превоза след въвеждането й (чл. 47 ЗМ). За факта на представянето се издава Митнически манифест. В случая е издаден Митнически манифест № 3005/22.3.2000 г. на името на Иван Михайлов Михайлов, в качеството му на Управител на ЕДА ЕО-ОД, гр. Пловдив, за който с оглед посоченото по-горе се установи, че е неистински (неавтентичен). С приемането на митническата декларация, за нейния издател възниква вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Съгласно чл. 202, ал. 1, т. 1, случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ (т. е. при "оформяне на режим внос"), длъжник за плащане на митническо задължение е деклараторът. Безспорно е, че Иван Михайлов Михайлов не е декларатор по Декларация № 3000/4-24062 от 22.3.2000 г., с оглед на това, че не е полагал подпис под декларацията, нито е имал (в този момент) качеството Управител на ЕДА ЕООД, т. е налага се извода, така както е приел АС, че за Иван Михайлов Михайлов не е възникнало вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Неоснователен е касационния довод, че съдът се е произнесъл без да се установи, кой е представил Декларацията пред митническия орган. В изпълнение указанията на ВАС дадени с Решение № 335/19.01.2004 г. по ахд. № 3718/2003 г., ОС е изискал от ответника да се представят вноските бележки по митните сборове - за установяване на обстоятелството, кой е внесъл тези митни сборове, но същите не са представени по делото. Представен е Акт за унищожаване на документи, издаден от Митница Пловдив, поради което и предвид обстоятелството, че доказателствената тежест за установяването на факта, кой е предста-вил Декларацията с вносните бележки за митните сборове (както и Митническия манифест) пред Митница Пловдив е на административния орган, то правилно съдът е приел, че ответника по касационната жалба не е длъжник по процесното публично вземане. Във връзка с довода в касационната жалба, че "срещу Иван Михайлов в Митница Пловдив има образувано административно-наказателно производство във връзка с процесната стока, за което е съставен АУМН № 29/04.01.2001 г", то видно от доказателствата по делото Наказателно постановление № 29/2001 от 22.03.2001 г. на Началника на Митница Пловдив е отменено от ПРС с Решение № 199 от 29.10.2003 г. по нахд № 1300/2001 г. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК