Решение № 13212 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2013 г.

Решение № 13212 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6515/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Петко Николов Николчев срещу решение № 1703 от 12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 1031/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа касационната жалба и твърдението за неправилност на обжалваното решение. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - София-град, чрез юрк. Стоев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Петко Николов Николчев срещу решение № РД 01-495 от 08.11.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - София-град, с което е отхвърлена жалбата на същия и е потвърдена заповед № ИЗ - 450 от 19.10.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, с която на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП му е отказана целева помощ за отопление. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че атакуваният индивидуален административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП социални помощи се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата и учебната заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Според чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускането на целева помощ за отопление, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по - нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП гласи, че месечна помощ се отпуска, ако лицата не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. По делото е установено, че Петко Николчев притежава земеделска земя с площ 0,4 дка, находяща се в м. Батареята, кв. "Враждебна" - София; полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда, находящи се в с. Боженица, Община Ботевград, както и лек автомобил Опел кадет. Установено е, че жалбоподателят живее сам и обитава съсобствено жилище, находящо се в гр. София, кв. Изток. При преценка основанията по чл. 10 от ППЗСП административният съд законосъобразно е приел, че, дори и да се приеме, че от имота в кв. "Враждебна" жалбоподателят задоволява ежедневните си жизнени потребности, притежаваните от жалбоподателя: недвижим имот в с. Боженица и лек автомобил могат да бъдат източник на допълнителни доходи. Същите не представляват "вещи за обичайно потребление" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП. Такива те биха били, ако доходите, реализирани от тях се използваха за задоволяване на ежедневните потребности на претендиращото помощ лице. Законодателят не е предвидил конкретен начин, по който имотът може да бъде източник на доходи, от което следва, че такива могат да бъдат както продажната му цена, така и сумата за отдаването му под наем. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Правоизключващите основания за това право са детайлно изброени в чл. 10 от ППЗСП и наличието само на едно от тях е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ. Поради това съдът правилно е направил извод, че обжалвания административен акт е законосъобразен, тъй като към момента на подаване на заявлението за отпускане на целевата помощ за отопление, жалбоподателят не е отговарял на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,