Решение № 8908 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2022 г.

Решение № 8908 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6016/2022 г., IV о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на У. Ю. /Uahab Yusufzay/, посочен в жалбата като роден на [дата]., гражданин на Афганистан, ЛНЧ 7000718766, подадена чрез процесуалния представител адвокат Т. Илиев, срещу решение № 3255/13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 2229/2022 г. на Административен съд – София град. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна. Ответникът – директор на Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи /дирекцията/, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Терзийска, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на У. Ю. срещу заповед рег. № 5364з-325/18.02.2022 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на касатора е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане", която да се изпълни в страната на произход – Афганистан. За да постанови този резултат административният съд обосновано приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, с посочени в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съставът счита решението за валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е извършил дължимата според чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при правилно установени и напълно изяснени правнорелевантни факти, въз основа на съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства, е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи относно законосъобразността на акта, за които е изложил подробни мотиви. Най-общо атакуваното решение е постановено при следната приета от административния съд фактическа обстановка по издаването на оспорения акт, която се възприема и от касационната инстанция: С писмо № УРИ 536400-6728/18.02.2022 г. на началника на затвора – гр. София, получено в Дирекция "Миграция" на същата дата, дирекцията е уведомена, че на 18.02.2022 г. от затвора по изтърпяване ще бъде освободен лишеният от свобода У. Ю., роден на [дата]. в Афганистан, постъпил в затвора на 23.06.2020 г. без документи за самоличност, за изтърпяване на присъда по НОХД № 7555/2020 г. на Софийски районен съд, с която е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 от Наказателния кодекс /НК/. Въз основа на това писмо, на същата дата 18.02.2022 г., от началника на отдел "Противодействие на незаконната миграция" /ПНМ/ в дирекцията е изготвено предложение рег. № 5364р-3457/18.02.2022 г. до директора на Дирекция "Миграция" за издаване на заповед за налагане на У. Ю. на ПАМ по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ "връщане", която да се изпълни в страната му по произход Афганистан. С предложението директорът на Дирекция "Миграция" е информиран за полученото от началника на затвора в [населено място] писмо за освобождаването на чужденеца от затвора, както и че на У. Ю. е отказано предоставяне на статут на бежанец с влязло в сила съдебно решение и към 18.02.2022 г. няма образувани производства по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Директорът на дирекция "Миграция" е уведомен също, че У. Ю. няма предишен престой в СДВНЧ към дирекцията, както и че от извършените справки в информационните масиви по имената на чужденеца не се установяват регистрирани данни за преминаване на ГКПП на Република България от този чужденец. Директорът на дирекцията е запознат също така, че У. Ю. няма адресна регистрация и разрешен срок на пребиваване в страната, като не са установени и данни да разполага със средства за издръжка и задължителни медицински застраховки, и се предполага, че целта на пребиваване му в Република България е като транзитен пункт, а крайната му цел е страна от Европа. С предложението директорът на Дирекция "Миграция" е информиран още, че У. Ю. е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на страната, като според изготвилия предложението началник на отдел ПНМ поведението на чужденеца и характерът на извършеното от него престъпление /а именно престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК – изнасилване, извършено от две или повече лица/ обуславят извод, че присъствието му в страната създава предпоставки за сериозна заплаха за обществения ред. В предложението е посочено изрично, че е налице хипотезата по чл. 34, ал. 4 АПК, тъй като единственият начин да се осъществи административен контрол върху незаконното пребиваване на чужденеца в страната е налагането на ПАМ по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, поради което решаването на въпроса не търпи отлагане и само чрез налагането на предложената мярка могат да бъдат защитени важни държавни и обществени интереси, свързани със запазване на обществения ред и противодействие на незаконната миграция. Оспорената заповед е издадена от директора на Дирекция "Миграция" на същата дата /18.02.2022 г./, на която У. Ю. е освободен от затвора и е направено предложението за налагане на мярката от началника на отдел ПНМ в дирекцията. Видно от нейното съдържание, заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, а в мотивите й е посочено изрично, че се налага предвид факта, че чужденецът не може да удостовери влизането си в Република България по законоустановения ред и след вземане предвид от административния орган на мотивите, изложени в предложение рег. № 5364р-3457/18.02.2022 г. При така установеното от фактическа страна, съставът намира за обосновани и законосъобразни правните изводи на административния съд за законосъобразност на обжалвана заповед, обусловени от изложените в решението подробни мотиви, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. В касационната жалба е посочено общо, че по отношение на решението са налице кумулативно всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но относно твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила в жалбата не са формулирани никакви конкретни доводи и съображения. Предвид това и обхвата на дължимата проверка по чл. 218 АПК, съставът не дължи произнасяне по това възражение на касатора, което счита за бланкетно. По отношение на твърденията на касатора за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставът намира същите за неоснователни. Обосновано е прието от административния съд, че заповедта не е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото липсват данни, навеждащи на обратния извод, като видно от мотивите на оспорената заповед, част от които по аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, е предложение рег. № 5364р-3457/18.02.2022 г., заповедта е издадена при напълно изяснена фактическа обстановка при условията на чл. 34, ал. 4 АПК. Поради това соченото в касационната жалба неизслушване на касатора непосредствено преди да му бъде наложена мярката, преценено в контекста на установените по делото правнорелевантни факти, не представлява нарушение на административнопроизводствените правила, още по-малко от категорията на съществените, което да налага отмяната на издадената заповед. Съставът споделя изводите на първоинстанционния съд, че правото на защита на касатора не е било нарушено при издаването на акта, доколкото счита, че правото на изслушване не е абсолютно и при строго определени, изрично въведени от законодателя предпоставки, каквито са тези по чл. 34, ал. 4 АПК, е допустимо да търпи ограничения. Горното е в синхрон със застъпеното от Съда на Европейския съюз в решение от 11.12.2014 г. по дело С-249/13 схващане, според което, целта на правото на изслушване преди вземането на решение за връщане е да даде възможност на националната администрация да проучи преписката, за да вземе решение при пълно познаване на фактите и да го мотивира надлежно, така че при необходимост заинтересованото лице да може действително да упражни своите права. В конкретния случай, предвид данните по делото и установеното наличие на предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 34, ал. 4 АПК, тази цел е постигната, поради което като е приел, че атакуваната заповед не е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, административният съд е достигнал до правилен правен извод. Според чл. 12, § 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страна, държавите – членки осигуряват, при поискване, писмен или устен превод на основните елементи на решенията, свързани с връщането, включително информация относно съществуващите правни средства за защита, на език, който гражданинът на трета страна разбира или който основателно може да се предполага, че разбира. Според § 3 на същата разпоредба от директивата държавите – членки могат да решат да не прилагат § 2 по отношение на граждани на трета страна, които са влезли незаконно на територията на държавата – членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка. Такъв е случаят с У. Ю., поради което, преценено в светлината на посочената европейска норма, съставът приема за неоснователно и възражението на касатора за нарушено право на защита поради липсата на превод от български език на връчената заповед и в отсъствие на преводач, което нарушение, както правилно приема и административният съд в мотивите на оспореното решение, предвид останалите данни по делото, не може да се характеризира като съществено, налагащо отмяна на оспорения акт. Неоснователно е и оплакването на касатора за неправилност на изводите на административния съд относно съответствието на заповедта с материалния закон. Атакувана заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, определящ компетентността на административния орган да наложи ПАМ, и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ, според който връщане се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. По делото липсва спор, а същото се установява и от приобщените по делото доказателства, че предвидената в чл. 41, т. 1 ЗЧРБ предпоставка за налагане на мярката е налице по отношение на касатора, който е в незаконен престой на територията на Република България и не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред. Разпоредбата на чл. 41, т. 1 ЗЧРБ е императивна и налага на административния орган задължението при наличието на визираната в тази разпоредба предпоставка да наложи ПАМ "връщане". Неоснователно е и твърдението на касатора, че решението не е съобразено с разпоредбата на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ, според която чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Наведените в касационната жалба /а и в първоначалната жалба/ оплаквания в тази насока съдържат общи и на практика бланкетни съображения за принципно усложнената и опасна политическа обстановка в Афганистан, но не инвокират факти, специфични обстоятелства и изрични доводи в тази насока, относими конкретно към личността на касатора. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ следва да бъде конкретна и индивидуална по отношение на намиращия се в незаконен престой чужденец с оглед на неговата възраст, произход, религия, убеждения, принадлежност и други личностни характеристики и качества, а не принципна и формирана на базата на общи съображения за усложнена политическа или друга, настъпила ситуация в страната на връщане. Съставът споделя и мотивите на първоинстанционния съд, обусловили извода му за неоснователност на това оплакване на жалбоподателя, които намира за ненужно да възпроизвежда предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По изложените съображения съставът счита, че атакуваната заповед за налагане на ПАМ "връщане" е законосъобразна, а оттам и, че предявената срещу нея жалба от У. Ю. правилно е отхвърлена от административния съд като неоснователна. Поради това и установената липса на отменителни основания, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, с оглед на което съставът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,