Решение № 7039 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 823/2010 г.

ВАСI отделение31.05.2010 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

Обезсилва решение № 350 от 16.11.2009 г. на Кюстендилски административен съд по адм. д. № 378 по описа за 2009 г. Прекратява производството по делото. Изпраща административната преписка на кмета на Община Рила по компетентност. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7039 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 823/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Рила чрез процесуален представител - адв. Зотева против решение № 350/16.11.2009 г., постановено от Административен съд - Кюстендил по адм. д. № 378/2009 г.

В касационната жалба се поддържа на първо място, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено във връзка с жалба, която няма за предмет индивидуален административен акт. На второ място се твърди, че е налице недопустимост на решението в частта в която се отменя обжалвания акт относно определянето на данък върху недвижимите имоти. Поддържа се също така, че решението на административния съд е неправилно, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството, евентуално се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта.

Ответникът в касационното производство- Рилската света обител оспорва касационната жалба. В писмено възражение, представено по делото се поддържа, че решението на съда не е недопустимо, тъй като в преобладаващата съдебна практика се приема, че съобщенията за такса "битови отпадъци" са актове, години за съдебно обжалване. сочи се също така, че въпросът за дължимостта на данък върху недвижимите имоти не е повдиган и не е бил предмет на съдебно разглеждане. Поддържа се, че решението на съда относно съществото на спора е правилно. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е недопустимо, като постановено по жалба срещу акт, който няма характеристиките на индивидуален административен акт.

Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

С обжалваното решение административният съд е уважил жалбата на ответника по касационната жалба против посоченото съобщение в обжалваната му част. Приел е, че процесното съобщение е административен акт, издаден от компетентен орган, но при нарушаване на изискването за форма поради неизлагане на фактически и правни основания относно определеното с него задължение за такса смет.

Първоинстанционното производство е образувано по жалба против съобщение по чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, в частта му относно задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. за недвижим имот, деклариран от ответника по касационната жалба.

Процесното съобщение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Това е така, защото:

  1. До промяната в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с ДВ бр. 119/2002 г. в сила от 1.01.2003 г., считано до 1.01.2005 г. таксата битови отпадъци се събира от данъчната администрация, съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗМДТ. Процесуалният ред за това беше този по чл. 53 и сл. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/ (отм.). Съгласно чл. 53, ал. 2 ДПК (отм.), в случаите, когато се предвижда подаването и на други декларации пред данъчните органи, несвързани с определянето на данъчни права и задължения, се прилагат разпоредбите на този кодекс. На осн. чл. 60 от ДПК (отм.) в случаите по чл. 53, ал. 1, т. 1 /при задължение на данъчния субект да декларира обстоятелства, въз основа на които данъчният орган определя конкретния размер на задълженията/ и по чл. 57, ал. 4, данъчният орган изпращаше на данъчния субект съобщение за задължението, което съобщение имаше силата на данъчен акт. За това съобщение изрично беше предвидено, че не се мотивира, с изключение на случаите при подаване на декларация за данък върху наследството. По искане на данъчния субект данъчната администрация беше длъжна да му предостави справка за начина на изчисляване на данъчното му задължение. В 14-дневен срок от получаване на съобщението данъчният субект можеше да обжалва размера на определения данък /такса/. Жалбата се подаваше до териториалния данъчен директор, който се произнасяше в 30-дневен срок с решение. Решението можеше да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на съответната регионална данъчна дирекция по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове. Предвид изложеното, при действието на посочената уредба, в съдебната практика не е имало противоречия относно характера на акта, с който се установяват задълженията за такса битови отпадъци и процесуалния ред по оспорването му, както и относно критериите при преценката за законосъобразността му.
  1. Считано от 1.01.2003 г., на осн. на новия чл. 9а от ЗМДТ /с ДВ бр. 119/2002 г./, местните такси се събират от общинската администрация. Общинските съвети могат да възлагат по договаряне на органите на данъчната администрация събирането на местните такси срещу заплащане на възнаграждение и приходите от местни такси постъпват в бюджета на общината. На осн. на § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ /ДВ бр. 119/2002 г./ таксата за битови отпадъци продължава да се събира от органите на данъчната администрация за срок от две години от влизането в сила на този закон /т. е. до 1.01.2005 г./. Затова с § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ /с ДВ бр. 112 от 2003 г. в сила от 1.01.2004 г./ е прието, че органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за битови отпадъци за 2004 г. и за сроковете за плащане, заедно със съобщенията за данъка върху недвижимите имоти в случаите, в които няма промяна на способите за тяхното определяне. Само за тези съобщения /на органите на данъчната администрация и за тази година/ е прието, че имат статут на акт за установяване на вземането по чл. 9б ал. 2 ЗМДТ и могат да се обжалват по реда на АПК. За 2006 и 2007 г. са в сила съответно § § 21 и 15 съответно на ПЗР на ЗИД на ЗМДТ/ с ДВ бр. 100 от 2005 г. в сила от 1.01.2006 г./ и на ПЗР на ЗИД на ЗМДТ/ с ДВ бр. 105/2006 г. в сила от 1.01.2007 г./, с които е прието, че органите на Националната агенция по приходите /НАП/ изчисляват задълженията, отпечатват и изпращат съобщения на лицата за дължимите от тях данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци съответно за 2006 и 2007 г.

3.За процесната 2009 г. няма преходни разпоредби в ЗМДТ от вида на посочените, в сила за 2004, 2006 и 2007 г. Изводът на първоинстанционния съд, че процесното съобщение като акт на общинската администрация, представлява индивидуален административен акт на осн. на § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ /ДВ бр. 112/2003 г./, не намира опора в закона. Процесното съобщение, в обжалваната му част относно задълженията за такса битови отпадъци, е издадено на осн. на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, съгласно който "Общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане". Простото лексикално тълкуване на разпоредбата води на извод, че става дума за акт с уведомителен характер, който сам по себе си не създава задължения, нито непосредствено засяга права, свободи и законни интереси на отделния гражданин. Задължението за плащане на местна такса за битови отпадъци възниква по силата на ЗМДТ и съответната Наредба на Общинския съвет, приета по силата на законовата делегация на чл. 9 ЗМДТ. Процесното съобщение не представлява волеизявление на административен орган /доколкото Общината е административно-териториална единица по чл. 2 от Закона за административно-териториалното устройство /ЗАТУ/, а не административен орган/. Това, което със сигурност може да намери опора в Закона за местните данъци и такси е разбирането, че процесното съобщение представлява действие, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, което автоматично му отрича качеството на индивидуален административен акт поради ал. 5 на чл. 21 АПК. Съгласно посочения текст на ЗМДТ, вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. На осн. ал. 3 на чл. 9б, този акт може да се обжалва по реда на АПК. Не случайно, поради предвидения ред по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ за установяване на вземанията за такси, в чл. 69, ал. 2 не е посочен компетентен орган за издаване на съобщения като процесното. /Сравни уредбата относно реда за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци по чл. 4 ЗМДТ/.

Допълнителни и косвени аргументи, че процесното съобщение не представлява годен предмет на съдебно оспорване са следните:

  1. Ако се приеме, че въпросното съобщение представлява индивидуален административен акт, при "влизането му в сила" / независимо дали поради неоспорване или поради отхвърлено оспорване/ и издаване на последващ акт по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ би се стигнало до два индивидуални административни акта с един и същи предмет - вземане от такси за определен период.

2.По чл. 9б, ал. 1 ЗМДТ невнесените в срок такси се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Явно изпълнително основание за това е влязъл в сила акт на кмета на общината за установяване на вземане за такси по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ.

  1. Приемането на съобщение като процесното за индивидуален административен акт би довеждало, при оспорването му по реда на АПК, винаги до отмяната му като незаконосъобразно поради липса на форма, тъй като при това оспорване следва да се отговори на въпросите относно всички изисквания за законосъобразност. Такъв резултат е далеч от изискванията за процесуална икономия и защита на правата на гражданите.

На посочените основания, пред първоинстанционния съд се е развило недопустимо производство по обжалването на съобщение за такса битови отпадъци, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото. Доколкото подаването на жалба против съобщението е, по същество, оспорване на размера на задължението на жалбоподателя за ТБО за 2009 г., след прекратяване на производството преписката следва да се изпрати на Кмета на Община Рила за издаване на акт за установяване на вземане по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав

Цитирани разпоредби

1