Решение № 1030 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2015 г.

Решение № 1030 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град /ТП на НОИ София-град/, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2650 от 16.04.2015 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 284 по описа за 2015 г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска същото да бъде отменено. Ответникът - Г. К. К. от гр. София в представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд е бил сезиран с жалба на Г. К. К. срещу решение № РО - 764/12.12.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 5311026943 от 22.10.2014 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е възстановена социална пенсия за инвалидност на лицето, считано от 16.10.2014 г. - датата на подаване на заявлението на жалбоподателя с искане за възстановяване на същата. Следва да се има предвид, че жалбоподателят е посочил, че номерът на оспореното от него решение е "№ РО - 764", съдът също в решението си посочва този номер, но от представената преписка и изложеното от жалбоподателя е видно, че правилният номер е решение "№ РО - 767". Решаващият административен орган - директорът на ТП на НОИ - София-град е приел, че заявлението на Г. К. К. за възобновяване на пенсията, като депозирано на 16.10.2014 г., е подадено след изтичането на 3-годишния срок, предвиден в чл. 97, ал. 2 от КСО, поради което е формиран извод, че с оспореното разпореждане пенсионният орган, е постановил правилен административен акт, съобразен с материалния закон. Съдът е установил, че обжалваното пред него решение е произнесено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е за незаконосъобразен изводът, че заявлението за възстановяване на пенсията е подадено след изтичане на 3-годишния срок по чл. 97, ал. 2 от КСО. Посочено е, че действително, с определяне на ТНР 72% с ЕР на ТЕЛК № 2167 е отпаднало основанието за прекратяване на социалната пенсия, но оспорващият не се е възползвал от правото си и не е подал заявление за възстановяване на социалната пенсия. С ЕР на ТЕЛК № 1792 от 26.06.2013 г., считано от 1.06.2013 г. е определена ТНР 73%, което представлява самостоятелен юридически факт, с възникването на който основанието за прекратяване на пенсията е отпаднало. Считано от датата на издаване на решението на ТЕЛК оспорващият разполага с правото на заявление по чл. 97, ал. 1 от КСО, което в случая е отправено в 3-годишния срок по чл. 97, ал. 2 от КСО. По изложените съображения съдът е приел, че социалната пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО следва да бъде възстановена на оспорващия, считано от 1.06.2013 г. и е отменил по жалбата на Георги Костадинов Кехайов решението на директора на ТП на НОИ - София-град, разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване и е изпратил делото като преписка на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град за произнасяне по подаденото заявление вх. № МП-121808 от 16.10.2014 г., при съобразяване с дадените в решението указания. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Правилно съдът с оглед установените факти е приел, че оспореното пред него решение е постановено в нарушение на материалния закон. Спирането на пенсията се урежда в чл. 95 от КСО, а прекратяването в чл. 96 от КСО. Съгласно чл. 97, ал. 1 от КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Според ал. 2 от същата разпоредба пенсията се възобновява или възстановява от деня на отпадане на основанието за спиране или прекратяването й, като в настоящият случай основанието за прекратяване е отпаднало на 1.06.2013 г., от която дата на оспорващия е определена с ЕР на ТЕЛК № 1792 от 26.06.2013 г. ТНР 73%. Именно това е датата, от която е настъпила трайно намалената работоспособност за периода от 1.06.2013 г. до 1.06.2016 г., както правилно е приел съдът. В случая правилно е посочено от съда, че определената с ЕР на ТЕЛК № 1792 от 26.06.2013 г. ТНР 73% представлява самостоятелен факт за възстановяване на пенсията за инвалидност, както и, че началната дата на възстановяване на тази пенсия е 1.06.2013 г. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение