Решение № 7440 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2021 г.

Решение № 7440 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3235/2021 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Смолян, подадена чрез процесуалния си представител адв. Р. срещу решение № 38/27.01.2021 г., постановено по адм. д. № 354/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е уважен предявеният от А. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., претърпени в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Присъдени са и разноски в размер на 300 лв. направени в производството по ЗОДОВ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно е прието в мотивите наличието на всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице безспорни доказателства за причинената вреда, представляваща изплатен адвокатски хонорар пред Районен съд – Чепеларе. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и ВАС да постанови решение по същество. Представя съдебна практика. Претендира заплащане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответникът – А. С. от гр. Смолян, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са допуснати сочените касационни нарушения и моли решението като правилно да се потвърди. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е уважил иска на А. С. от гр. Смолян срещу Областна дирекция за безопасност на храните (ОДБХ) - Смолян за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици, както и разноски размер от 300 лв. Претенцията на С. е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено изцяло НП № 57/01.10.2019 г. издадено от директора на ОДБХ – Смолян, с решение № 160/10.12.2019 г. по АНД № 133/2019 г. по описа на Районен съд – Чепеларе /л. 24 - л. 27 и оставено в сила с решение № 49/19.02.2020 г по КАНД № 7/2020 г. на Административен съд – Смолян. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Смолян, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност; от отмененото НП за ищеца са настъпили твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел за доказан и основателен предявения иск и го е уважил. Установил е, че в производството по обжалване на НП пред Районен съд – Чепеларе на л. 12 от АНД № 133/2019 г. от делото е приложено пълномощно с Договор за правна помощ от 25.11.2019 г. В конкретния случай е установено и плащане в брой при подписване на договора. Процесуалното представителство предполага извършване на пълен обем процесуални действия - от изготвяне на жалбата, през активно участие в цялото производство (видно от съдебния протокол от 26.11.2019 г. ), поради което съдът е уважил предявения иск. Съдът констатирал, че към момента на разглеждане на делото пред Административен съд – Смолян по КАНД № 7/2020 г. са влезли в сила измененията на разпоредбата на чл. 63 ЗАНН, поради което направените разноски в касационното производство за процесуално представителство и защита в размер на 300 лв. са присъдени от касационната инстанция. Обжалваното съдебно решение е правилно. Административният съд е обсъдил подробно всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай не е спорно между страните, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лв., за осъществено процесуално представителство по НАХД № 5024/2016 г. по описа на Софийския районен съд, както и разноски в размер на 300 лв. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 160/10.12.2019 г. по АНД № 133/2019 г. на Районен съд – Чепеларе е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 57/01.10.2019 г. на директора на ОДБХ-Смолян. По делото са представени безспорни доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилен е изводът на съда, че наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Освен това, съдът се е съобразил и със становището изразено в тълкувателното решение, че се касае до исково производство и са допустими и могат да са разглеждат, възражения относно размера и основателността на предявения иск поради което и в съответствие със събраните доказателства е уважил предявения иск. По тези съображения решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. В тази връзка ще следва да се присъдят на ответника направените разноски за касационното производство в размер на 300 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021 г. – л. 22 от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/27.01.2021 г., постановено по адм. д. № 354/2020 г. по описа на Административен съд – Смолян. ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – Смолян, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. "Тракия" № 5 и със съдебен адрес: гр. Смолян, бул. "България" № 6 да заплати на А. С. с ЕГН [ЕГН] от гр. Смолян, [улица] съдебен адрес: гр. Смолян, бул. "България" № 85 – адв. М. Г., разноски в размер на 300 (триста ) лева. Решението е окончателно.