Решение № 6194 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2016 г.

Решение № 6194 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на отбраната, срещу Решение № 1038 от 02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 14373/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че поради неплащане на наемната цена за м. януари и февруари 2014 г. и с преместването на наемателя - военнослужещ от гр. Шумен в гр. София е отпаднала жилищната му нужда, поради което е налице основание за прекратяване на наемното отношение на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 8 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. издадена от министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г. По тези и други съображения и от процесуален представител юриск. Николов моли решението на първонистанционния съд да бъде отменено. Ответникът - П. А. А., чрез процесуалния му представител - адв. Иван Иванов релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно почивно дело", чрез процесуалния му представител юрк. Хаджиева релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав от Първа колегия като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № ЗС-354/29.10.2014 г. на министъра на отбраната на Република България, с която на основание чл. 80а от Закона за държавната и чл. 23, ал. 1, т. 1 и 8 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, е наредил да се изземе от П. А. А. от гр. София недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната и находящ се в гр. Шумен, ул. "Панайот Хитов", № 2, ж. к. "Слънчев ден", бл. 1, ет. 2, ап. 4, с полезна площ 62,54 кв. метра поради прекратяване на сключеният с него договор за ползване под наем на недвижим имот с Министерството на отбраната № ВИ-42-1103/01.04.2011 г. Като фактически и правин основания административният орган е посочил чл. 23, ал. 1, т. 1 и 8 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., а именно поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок, а също така, че жилището не се ползва по предназначение. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна за установено, че поради промяна на банковата сметка на административния орган, по която се превеждат наемните цени за имоти, ползвани от военнослужещите, наемните вноски за месеците януари и февруари 2014 г. са заплатени със закъснение в дни от наемателя А., поради което не е налице първото основание за прекратяване на визирано в заповедта - това по чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., тъй като не се установява "неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок". Впоследствие е установена и липсата на второто основание по чл. 23, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., а именно "когато жилището не се ползва по предназначение". За да достигне до този извод съдът е установил спрямо релевантните по спора факти, че със заповед № ЗС-892/01.04.2011 г. в процесното служебно жилище на МО в гр. Шумен, ж. к. "Слънчев ден", са настанени А., съпругата му В. Ц. А. и дъщеря му С. П. А., като в същата заповед изрично е подчертано, че настаняването е за срока на военната служба на жалбоподателя. Със заповед № ЛС-156/25.11.2013 г. жалбоподателят е преназначен във военно формирование № 54770, като срокът на военната му служба не е прекъснат и членовете на неговото семейство по см. на § 1 от допълнителните разпоредби цитираната Наредба (съпруга и дъщеря), видно от представените по делото доказателства, продължават да живеят в посочения недвижим имот в гр. Шумен. Съгласно Наредбата, в едномесечен срок от преместването на военнослужещия следва да му се предостави друго жилище от фонда на МО по местослуженето, в конкретния случай в гр. София, като едва тогава военнослужещият е длъжен да освободи жилището в гр. Шумен. Установено е от приложените по делото доказателства, че на А. не е предоставено друго жилище (не му е направено ново картотекиране), като неговата съпруга и дъщеря продължават да живеят в служебното жилище в гр. Шумен. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, жалбоподателят държи наетия имот на валидно правно основание, поради което не са налице условията за изземване на имота по реда на чл. 80а от ЗДС, поради което административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е направил правни изводи, които напълно се споделят от настоящия петчленен състав, поради което не е необходимо да се повтарят. При извършената проверка за приложението на материалния закон - ЗДСоб. и Наредба № Н-22/16.07.2010 г. както от административния орган, така и от първонистанционния съд, чието решение е предмет на настоящето производство по отношение основанията, поради които е отменена заповедта на касатора, не се установяват визираните от него нарушения. Решението на съда е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за прекратяване на наемното правоотношение с военнослужещия. Възраженията на касатора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда по съществото на спора са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на наемното правоотношение и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по ЗДСоб. и Наредба № Н-22/16.07.2010 г. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред тричленния състав, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че подадената срещу решението на тричленния състав касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК или договор за правна помощ, в което да са отразени направени разноски в касационното производство не са представени от ответника по касация, поради което като претендирани, но недоказани като основание и размер не следва да се присъждат. Воден от горното, и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав от Първа колегия