Решение № 593 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1698/2012 г.

Решение № 593 от 31.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1698/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 и сл. НПК и е било образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 209/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Силистра. С определение № 240 от 29.02.2012 г., постановено по посоченото дело е било одобрено по реда на чл. 382, ал. 7 НПК споразумение, сключено между защитата на подсъдимия Г. Е. Д. и прокурор при Районна Прокуратура- гр. Силистра, с което подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. с чл. 26 НК като му е наложено наказание "пробация" с пробационни мерки- "задължителна регистрация на настоящ адрес" за срок от шест месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца и "поправителен труд по месторабота, включващ удръжки от трудовото му възнаграждение" за срок от шест месеца. В искането се поддържа, че неправилно със съдебния акт на осъдения Д. е било наложено наказание "пробация", тъй като са били налице основанията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Предлага се след като наказателното производство бъде възобновено делото да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКП, в хода на касационното производство, поддържа искането и предлага то да бъде уважено. Осъденият Д., редовно уведомен за касационното съдебно заседание не се явява и не взима становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл. 422 НПК намери за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. С атакуваното по реда на възобновяването определение, постановено по НОХД № 209/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Силистра, съдът на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил споразумение, сключено между защитата на осъдения Д. и прокурор при Районна Прокуратура- гр. Силистра, с което страните са споразумели на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК да бъде наложено наказание "пробация". С този съдебен акт първостепенният съд е допуснал нарушение на закона, защото е одобрил сключеното между държавното обвинение и защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което му е наложено едно от наказанията, предвидени в разпоредбата на чл. 37 НПК, а не го е освободил от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и не му е наложил административно наказание. Видно от материалите по делото по отношение на Д. са били налице всички основания за приложение на чл. 78а НК, като той към инкриминирания период е бил пълнолетен, неосъждан, няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на обсъждания законов текст и по отношение на него не са налице нито една от хипотезите, препятстващи освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание, предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК. Приложението на чл. 78а НК е задължително, когато са налице предпоставките за това и налагането на наказание, с което е приключило водено наказателно производство е винаги незаконосъобразно, когато са били налице предпоставките извършителят на престъплението да бъде освободен от наказателна отговорност. В случая е било допуснато съществено нарушение на материалния закон, като съдът е одобрил сключеното между представител на прокуратурата и защитника на Д. споразумение, като това нарушение е последващо друго такова, осъществено от страна на прокуратурата, която на фазата на досъдебното производство е преценила, че делото трябва да се развие по реда на глава ХХIХ НПК, а не по този предвиден в глава ХХVIII НПК. Ето защо касационната инстанция прие, че искането е основателно, приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, а делото върнато на прокуратурата за изготвяне и внасяне на предложение по глава ХХVIII НПК за освобождаване на Г. Д. от наказателна отговорност и определянето му на административно наказание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение