Решение № 13430 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16118/2011 г.

Решение № 13430 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16118/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Попов, като пълномощник на Нурие Мехмед Кадир, против решение № 1578/17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 693/2011 г. на Административен съд град Пловдив с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Нурие Кадир против РА № 261004275/07.01.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП град Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 187 от 24.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" град Пловдив, с който на ревизираното лице са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. в размер на 914,98 лв. и съответните лихви в размер на 556,66 лв. и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 10303 лв. и съответните лихви в размер на 4895,20 лв. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, позовал се е единствено на твърденията в РА, без да изложи мотиви защо ги приема за доказани. Изтъкват се и съображения за липсата изобщо на мотиви на съда за отмяната на отделни части на акта. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОУИ" град Пловдив не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички относими доказателства, събрани в хода на административното и съдебното производство, а за част от фактите в РА се е произнесъл на базата на направено от него предположение. Съдът следва да постанови решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелство съдът следва да квалифицира фактите и зда направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възраженията на сраните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. За да постанови процесното решение съдът е приел, че за д. п. 2005 г. превишението на разходите над приходите на ревизираното лице е 5 959 лева, съответно дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ е в размер на 914,98 лева, ведно с прилежащата лихва в размер на 556,66 лева. Не са изложени мотиви в решението въз основа на какви факти и доказателства е приел за основателна тази констатация от страна на органа по приходите по отношение на този данъчен период. Липсват и мотиви в които да са изложени фактите и обстоятелствата които съдът е приел за установени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. По отношение на д. п. 2006 г. съдът е приел за правилни и обосновани констатациите на органа по приходите за превишение на разходите над приходите. За изясняване на спорните по делото факти по делото е назначена СТЕ с поставени на вещото лице конкретни въпроси. Експертизата е приета в съдебно заседание, оспорена е от страна на ответника по отношение на заключението в частта за разходите без да бъде направено искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза за изясняване на тези спорни обстоятелства. В мотивите към съдебното решение не е кредитирана от страна на съдебния състав, като е прието, че е необоснована, некореспондираща с останалите доказателства по делото и в голямата си част основана на предположения и недоказани твърдения от страна на жалбоподателя. Решаващият съд е констатирал, че вещото лице не е дало заключение по поставената му задача № 3. При отговора на въпрос № 2 вещото лице не е приложило метода на сравнимите неконтролирани цени, така както е регламентирано в чл. 18 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ, а е използвало компилация от два метода. Вследствие на това неправилно е изчислена пазарната стойност на процесните СМР за 2006 г. Не са предприети обаче необходимите процесуални действия за да бъде даден отговор на тези неизяснени според него въпроси, които касаят и основния спорен въпрос по делото - какви СМР са извършени от търговеца през 2006 г. по процесната сграда и каква е пазарната стойност на тези СМР. Вместо това по отношение на д. п. 2006 г.в съдът напрактика е обосновал своя извод с предположението, че напълно възможно е през времеви период от 26.09.2006 г. до 01.11.2006 г. на процесния обект да са извършвани СМР за които обаче да не са съставяни документи по време на строителството. Приел е, че вярното остойностяване е извършено от страна на данъчния орган в хода на ревизионното производство. В решението съдът не е обсъдил, както и не е извършил преценка на констатациите на вещото лице по изготвената в хода на административното производство СТЕ, чиито заключения очевидно е приел за правилни и обосновани. Поради това съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК, като е обосновал решението със заключение на вещо лице, без да го обсъди с останалите доказателства и всички обстоятелства по делото. Противоречиви са мотивите и по отношение на заем в размер на 35 000 лева предоставен на жалбоподателката от лицето Салим Ахмед, предоставен от него в качеството на физическо лице. Констатирано е, от една страна, че заемът от 35 000 лева е възстановен впоследствие по банков път. От друга, в мотивите е посочено, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Ахмед в съдебно заседание по отношение на този заем, тъй като противоречи със събраните писмени доказателства - предоставен заем в размер на 10000 лева от представляваното от него дружество "Делта С. А" ООД. Очевидно е, че в случая става въпрос за два различни заема. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС счита, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, които препятстват касационната проверка относно приложението на материалния закон. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, чл. 189, ал. 2 и чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.), са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. С оглед на изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото. Следва да бъде изготвена допълнителна СТЕ при която да бъдат поставени допълнителни задачи на вещото лице, за да се произнесе по основния спор, свързан с правилното определяне на данъчната основа за ревизирания период, а оттам - определяне на дължимия данък. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,