Решение № 3775 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2016 г.

Решение № 3775 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11807/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. А., гр. Б., против решение № 1073/19.07.2016 г., постановено по адм. д. № 234/2016 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. С. А. против заповед № 372/31.03.2016 г. на кмета на община Б., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Масивна стоманобетонна конструкция за пристройка към жилищна сграда с идентификатор 04279.615.42.2 по КК на Б.", свързано застрояване с жилищна сграда с идентификатор 04279.615.41.2 и сграда с идентификатор 04279.615.42.6 - в съседен УПИ VII-615.41, кв. 121 по плана на II микрорайон на Б., находящ се в УПИ VIII, кв. 121 по плана на града, с извършител Г. А.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че строежът, предмет на оспорената заповед не съответства на предвижданията на подробният устройствен план, по който за имота се предвижда средноетажно жилищно застрояване, свързано със застрояването в урегулирани поземлени имоти VII, ХVI, ХIХ и ХVIII. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ при свързано застрояване в повече от два урегулирани имота, какъвто е процесният казус, се изработва РУП, който да определи разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните отстояния между тях и до имотните граници, съобразено с допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване, както и необходимите силуети. Действащия ПУП-ЗРП, приет със заповед № 64/6.05.1992 г. не предвижда изграденото на място строителство. За строежа няма одобрени строителни книжа и няма издадено разрешение за строеж. Строителството е било извършено в нарушение на чл. 148, ал. 1, като изграждането му без разрешение за строеж и при несъответствие с подробния устройствен план го определят като незаконен съобразно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Строежът е изграден и в нарушение на изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗУТ. Първоинстанционният съд правилно е приел и, че процесният строеж не е търпим, като е изложил съображения, които настоящата инстанция споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски - на ответника в настоящото производство следва да бъдет присъдени 600 лв за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав