Решение № 940 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. К., подадена чрез адв. Спасов против Решение 2014/18.06.2024г., постановено по адм. д. 446/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 24/06/3/0/06399/04/01, с изх. 07-264-6500/348 1 от 06.07.2023 г., издаден от Директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че към датата, на която е следвало да бъде подадена заявка за второ плащане всички предвидени в договора и в бизнес плана задължения са били изпълнени. Твърди, че оспорения административен акт неправилно не е издаден по реда на ЗУСЕФСУ. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения АУПДВ. Ответникът - Директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд Земеделие в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Стара Загора е бил Акт за установяване на публично държавно вземане 24/06/3/0/06399/04/01, с изх. 07-264-6500/348 1 от 06.07.2023 г., издаден от Директора на Областна дирекция - Хасково на Държавен фонд Земеделие , с който е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лева, представляващо второ плащане по Административен договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г. и договорът е прекратен, като на С. А. К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2023 г. От фактическа страна по делото е установено, че между Държавен фонд Земеделие", от една страна, и С. А. К., като бенефициент, е сключен Административен договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за изпълнението на одобрен проект BG06RDNP001-6.008-0138. Одобрената за отпускане безвъзмездна финансова помощ е в размер на левовата равностойност на 15 000 евро - 29 337 лева, като е предвидено сумата да се предостави на два етапа с първо плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро - 19 558 лв. С Анекс BG06RDNP001-6.008-0138-C02 от 01.04.2022 г. към сключения Административен договор, страните са се споразумели искането за плащане по чл. 3, ал. 3 от договора (искането за второ плащане) да се подаде в срок до 10.05.2023 г., а бенефициентът се е задължил да изпълни предоставения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването на договора до 10.05.2023. Установено е, че с Решение 24/06/3/0/06399/2/03/01 на Директора на ОД - Хасково на Държавен фонд "Земеделие", е одобрено изплащането на финансова помощ по договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г. в размер на 19 558 лв. и сумата е изплатена на 10.03.2022 г. Административният съд е проследил процесуалните действия в хода на производството по издаване на АУПДВ. Началото на административното производство за издаване на АУПДВ е поставено с изпращане на Уведомително писмо изх. 07-264-6500/348 от 31.05.2023 г. на Директора на ОД - Хасково на ДФЗ, в което подробно са описани констатациите, направени при извършените административни проверки относно спазване на срока за подаване на искане за второ плащане по сключения Административен договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г, като в същото е посочено, че до референтната дата - 10.05.2023 г., от страна на ползвателя на помощта не е подадено искане за второ плащане, което съставлява неизпълнение на договорни и нормативни задължения. На 05.07.2023г. С. К. е депозирала възражение, в което е посочила, че неволно е пропуснала срока за подаване на искането за второ плащане, както и че към датата за подаване на искане за второто плащане е изпълнила всички ангажименти, поети с бизнес плана. Направено е искане да й бъде дадена възможност да внесе чрез ИСУН искане за второ плащане и да се прекрати процедурата по издаване на АУПДВ. На 06.07.2023 г. е издаден процесния АУПДВ, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лева, представляващо второ плащане по Административен договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г. и договорът е прекратен, като на С. А. К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2023 г. В хода на съдебното производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението по която, към 10.05.2023 г. бенефициентът К. е изпълнила заложените в бизнес плана показатели При тази установена фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата на С. А. К. срещу процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният акт е валиден административен акт, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му. За да достигне до горния извод съдът на първо място е посочил, че възраженията на жалбоподателя за приложимостта на процесуалния ред по ЗУСЕФСУ за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ чрез издаване на решение за определяне на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 9 от ЗУСЕФСУ, са неоснователни. Прието е, че дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се основава на неизпълнено от бенефициера нормативно и договорно установено задължение, свързано с неподадено от страна на ползвателя до референтната дата на искане за второ плащане, което неизпълнение не се субсумира в което и да е било от материалноправните основания по чл. 70, ал. 1, т. 1 - т. 9 за извършване на финансова корекция. Предвид това съдът е приел, че след като обуславящото възстановяване на полученото подпомагане нарушение не може да бъде квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, съответно като основание за определяне на финансова корекция, в съответствие с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП и чл. 30, ал. 3 от приложимата Наредба 4 от 30.05.2018 г., административният орган правилно е определил и приложил процесуалния ред, по който да установи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ - при образуване и провеждане на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е изложил мотиви, че са налице както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения АУПДВ, тъй като безспорно е доказано, че С. К. не е подала искане за второ плащане, което съставлява неизпълнение на договорно задължение, обвързано както с правните последици на чл. 26, ал. 1, т. 1 и 30, ал. 1, т. 7 от Наредба 4 от 30.05.2018 г., така и с тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 1 от Договора, в резултат на което за ползвателя са настъпили правните последици да върне изплатеното първо плащане по договора. Прието е, че дори да се приеме за доказано въз основа на заключението по съдебно-счетоводна експертиза, че към 10.05.2023 г. бенефициентът е изпълнила заложените в бизнес плана показатели, задължението за подаване в определения срок на искане за второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми се документи и задължението за изпълнение в определения срок на бизнес плана, вкл. на заложените цели и на поетите с бизнес плана ангажименти, представляват две отделни нормативно и договорно установени задължения, като неизпълнението на което е и да е било от тези задължения и независимо от изпълнението на другото, представлява самостоятелно основание за възстановяване на получената от бенефициента БФП, по съответния процесуален ред. На следващо място съдът е съобразил, че липсва и основание за отпадане на отговорността на бенефициента за неизпълненото задължение за подаване на искане за второ плащане в срок в хипотезата на чл. 32 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. Въз основа на изложеното е приел, че процесният АУПДВ е законосъобразен и е издаден в съответствие с целта на закона и жалбата срещу него като неоснователна е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в случая за подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е приложим редът за установяване по ЗУСЕФСУ. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ само когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В този смисъл правилно на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е издаден АУПДВ по реда на АПК. По делото няма спор по фактите. От събраните доказателства се установява, че между касатора С. А. К. и Държавен фонд Земеделие" има сключен Административен договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., за изпълнението на одобрен проект BG06RDNP001-6.008-0138 Безспорно е, че първото плащане е извършено на 10.03.2022 г., а по силата на Анекс BG06RDNP001-6.008-0138-C02 от 01.04.2022 г. към сключения Административен договор, страните са се споразумели искането за плащане по чл. 3, ал. 3 от договора (искането за второ плащане) да се подаде в срок до 10.05.2023 г., като бенефициентът се е задължил да изпълни предоставения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването на договора до 10.05.2023. На въпросната дата касаторът С. А. К. не е подала заявление за извършване на второ плащане, а след получаване на уведомително писмо-предизвестие от Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна Агенция не е представила писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидими обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на искане за второ плащане в срок. Условията и редът за изплащане или отказ за изплащане на финансовата помощ са уредени в Наредба 4 от 30.05.2018 г., издадена на основание чл. 9а, т. 3 от ЗПЗП. Раздел ІV /чл. 21 - 24/ от същата наредба регламентира специфични условия за плащания, като на основание чл. 21, ал. 1 Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва първо плащане - въз основа на сключен административен договор /т. 1/ и второ плащане - въз основа на подадено искане за второ плащане /т. 2/. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, отказва изцяло безвъзмездната финансова помощ и оттегля вече изплатената, когато бенефициентът не подаде заявка за окончателно или второ плащане в крайния срок, посочен в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ. Посочените разпоредби са възпроизведени и в сключения между С. А. К. и Държавен фонд "Земеделие" има сключен Административен договор BG06RDNP001-6.008-0138-C01 от 21.02.2022 г. При условията на чл. 21, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. и чл. 3, ал. 1 от Договор ВG 06RDN Р001-6.001-1710-С01 бенефициентът С. А. К. е била длъжна да подаде заявление за извършване на второ плащане, окомплектовано с документите, посочени в Условията на изпълнение, в точно определен срок от договора. Неизпълнението на нормативно и договорно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е скрепено със санкцията, посочена в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. - отказ за извършване на второ плащане и възникване на задължение за връщане на първото плащане. Правилно решаващият съд е приел, че по делото няма данни /а и твърдения/, по отношение на бенефициента да са били налице форсмажорни или други непредвидени обстоятелства, които да са попречили за своевременното подаване на заявка за извършване на второ плащане, а задължението за подаване в определения срок на искане за второ плащане, и задължението за изпълнение в определения срок на бизнес плана, представляват две отделни нормативно и договорно установени задължения, като неизпълнението на което е и да е било от тези задължения е независимо от изпълнението на другото. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в размер на 250 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение