Решение № 12703 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11897/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение 6078/17.10.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 5551/2023 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед 517/16.05.2023 г. на председателя на КЗП, с която на Борн Уинър Глобал ЕООД е забранено прилагането на заблуждаваща нелоялна търговска практика чрез предоставянето на невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в продукта Born Winner Кeто бар Страчатела на интернет страницата https://bornwinner.bg, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е безспорно установено нарушение на ЗЗП прилагане на нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д ЗЗП, тъй като търговецът чрез своята интернет страница предоставя за продукта Born Winner Кeто бар Страчатела , информацията за хранителния състав на която е невярна. В тази връзка се позовава на резултатите от проведено лабораторно изпитване в акредитирана лаборатория. Сочи, че резултатите от изпитването са представени съгласно стандартите, приети ISO1871:2014, т.е за 100гр/респ.100мл продукт и установяват, че количеството въглехидрат в изследвания продукт е в размер на 39,40 гр. на 100 гр., а на етикета на продукта, количеството на въглехидрата е посочено в размер на 9гр. на 100 гр., при захарите също има разминаване съответно при изпитването са установени захари в размер на 29,86 гр. на 100 гр., а на етикета е посочено, че са 4,2 гр. на 100 гр., за влакнините са установени в размер от 2,17 гр. на 100 гр., а на етикета са посочени 30 гр. на 100 гр. Счита, че така безспорно е установено несъответствие между посочения състав на етика и действително установения при лабораторния анализ, а това представлява нелоялна търговска практика Касаторът счита, че ЗЗП - като специален закон, който регламентира отношенията потребител търговец и който осигурява най-висока степен на защита на потребителите в тези отношения, въвежда задължение за търговеца да предостави по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на стоките, включително информация за състава на продукта, който предлага, като тази информация следва да бъде вярна. Последното е с цел потребителят да вземе информирано решение да сключи или не определена сделка с търговеца. На тази плоскост сочи, че търговското съобщение, чрез което е представен продуктът 33% протеин, е базата, на която потребителят взима търговско решение за сключване на сделка (закупуване на продукта), ето защо ЗЗП урежда именно контролните механизми дали това съобщение действително отговаря на истината или чрез начина на изписването му въвежда в заблуждение или е в състояние да въведе в заблуждение крайния потребител, при което същият да вземе търговско решение за закупуване на този продукт. Касаторът твърди, че цялостното представяне на стоката, а именно High Protein 33% (продукт с високо съдържание на протеин 33%) е заблуждаваща търговска практика, съдържаща невярна информация относно състава на стоката, която се предлага от търговеца, като няма съмнение, че дейността на търговеца по предлагане и доставка на конкретния продукт се квалифицира като търговска практика, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Допълва аргументацията си с довода, че чрез включването в етикета на продукта Born Winner Кeто бар Страчатела на израза High Protein 33% , се заявява хранителна претенция по смисъла на чл. 2, § 2, подт. 4 от Регламент (ЕО) 1924/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните. След като с проведеното лабораторно изследване е установено, че обявеното на етикета на стоката количествено съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини не съответства на отправеното рекламно съобщение за съдържанието им, то е налице предоставяне на невярна и следователно подвеждаща информация относно основните характеристики на стоката, което е в състояние да заблуди множество потребители, които търсят стоки с подобно хранително съдържание. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, а по същество отхвърляне на първоначалната жалба на Борн Уинър Глобал ЕООД. Ответникът Борн Уинър Глобал ЕООД се представлява от адв. Д. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред настоящия касатор е образувано по повод сигнал на потребител, препратен от Национална агенция за защита на потребителите, на 28.04.2023 г. с твърдения, че след консумация на продукта Born Winner Кeто бар Страчатела , за които е отразено че е с ниско съдържание на захар и високо съдържание на протеин и без промяна на останалия му хранителен режим, кръвната му захар се е повишила, поради което се съмнява във верността на съдържащата се върху опаковката информация относно съдържанието на захар и протеин. От страна на административния орган е извършена проверка в магазин Билла 302 , находящ се в гр. Пловдив, стопанисван от Билла България ЕООД, при която е констатирано разпространение на продукта Born Winner Кeто бар Страчатела , доставян от Борн Уинър Глобал ЕООД, както и на съдържанието на интернет страницата на Борн Уинър Глобал ЕООД - https://bornwinner.bg. Извършено е изследване на продукта в независима лаборатория за изпитване Алименти Омнилаб при Ди енд Ви Консулт ООД, отразено в Протокол 22230/28.04.2023 г., при което са установени следните резултати: въглехидрати по етикет 9 гр. при изпитването 39,85 гр.; захари по етикет 4,2 гр. при изпитването 29.86 гр.; хранителни влакнини по етикет 30 гр. при изпитването 2,17 гр. Изготвена е докладна записка изх. Ц-03-3763/03.05.2023 г. от главния директор на главна дирекция Контрол на пазара в КЗП, в която са обобщени предприетите действия и констатациите, като е формиран извод, че информацията за съдържанието на протеинов бар Born Winner Кeто бар Страчатела , е невярна и въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител да вземе търговско решение, което не би взел без използваната търговска практика. На заседание на КЗП, проведено на 04.05.2023 г., след обсъждане на констатациите от проверката, с обикновено мнозинство е взето решение, че Борн Уинър Глобал ЕООД прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП (Протокол 17 в частта по т. 5.), която следва да бъде забранена. На 16.05.2023 г. е издадена оспорената в първоинстанционното производство Заповед 517 на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68д, ал. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в ЗЗП е забранено на Борн Уинър Глобал ЕООД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) при предоставяне на информация за количественото съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в продукта Born Winner Кeто бар Страчатела на интернет страницата си. При така установените факти, съдът приема, че оспореният пред него акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити посочена е правна квалификация, фактически основания за издаването й, както и доказателствата, въз основа на които същите са установени. Предвид изложеното, съдът формира извод, че не са налице пороци на акта по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 26 и чл. 35 АПК) неуведомяване на лицето, адресат на акта, да участва активно в проверката и производството по издаване на оспорената заповед, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Съдът сочи, че поради неуведомяване на Борн Уинър Глобал ЕООД за започнала срещу него проверка, то не е могло да предостави на органа обяснения и доказателства относно обстоятелството, че използваната от органа лаборатория, провежда изследванията си, използвайки различни методи от тези, използвани от производителя при установяването на хранителните стойности на продукта и това е попречило за установяването на действителни хранителни стойности на продукта, като се позовава на нарочна кореспонденция между търговеца и лабораторията. В тази връзка съдът посочва, че няма да обсъжда различията в хранителните стойности, получавани при различните методи и тяхната относимост към спора, тъй като административният орган е следвало да установи тези факти и да изложи подробни изводи, включително относно доводът на Борн Уинър Глобал ЕООД, че при извършване на изследването с друг метод, разминаване между обявените стойности и установените при изпитването няма да има. Сочи, че съдът не може да замести органа в тези установявания и съответно изводи. Заключава, че след образуване на производството по проверката, органът е бил длъжен да даде възможност на Борн Уинър Глобал ЕООД да участва активно като осигури информация въз основа на какви методи е установена хранителната стойност на протеинов бар Born Winner Кeто бар Страчатела и съотношението на различните му съставки, както и да използва аналогична методология за проверка. Съдът сочи още, че отново поради липса на всестранно изясняване на фактите, не е изяснено какъв грамаж от продукта е разглеждан от органа, както и дали това е съобразено с реалното му предлагане под формата на 2 бара по 30 гр. при оповестяване на хранителна стойност за 100 гр. Въз основа на изложеното съдът заключава, че поради липса на всестранно и пълно изясняване на фактите и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обжалваният акт е незаконосъобразен, поради което го отменя и осъжда КЗП за разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и от формална страна съдържа изискуемите реквизити, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Споделя се и изводът на съда, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което административният орган не е успял пълно и всестранно да установи правнорелевантните факти, а това не позволява да се провери от съда правилното приложение на материалния закона. Действително по делото няма нито данни, нито доказателства, че Борн Уинър Глобал ЕООД е уведомено за започналата проверка срещу него. Проверката е извършена както на интернет страницата на дружеството, така и в магазин от партньорската му мрежа - магазин Билла 302 , находящ се в гр. Пловдив, но за тях дружеството не е уведомено. Няма доказателства дружеството да е уведомено за резултатите от тези проверки и съответно не му е осигурена възможност да даде информация, обяснения и да представи доказателства. Следователно правилен е извода на съда, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 26, чл. 34, ал. 1 и 3, чл. 35 и чл. 36 АПК и това е възпрепятствало пълното и всестранно изясняване на всички факти и обстоятелства необходими за законосъобразното издаване на административния акт. В подкрепа на горния извод, следва да се отбележи още, че административният орган не е изяснил какво е качеството на адресата на акта дали е производител, дистрибутор или търговец, предоставящ продукта Born Winner Кeто бар Страчатела на крайни потребители. Първата хипотеза на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, на която се позовава административният орган, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето или да би могло да се вземе търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. В контекста на настоящия спор, с оглед правилността на извода на административния орган, че съдържащата се върху опаковката на продукта протеинов бар Born Winner Кeто бар Страчатела информация относно съдържание на въглехидрати, захари и влакнини е невярна, съответно подвеждаща, което би могло да доведе до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел при други обстоятелства, следва да бъде установено наличието всеки един от елементите в хипотезата на нормата. В случая, описаното в атакувания индивидуален административен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во ЗЗП, при липса на данни в какво качество действа Борн Уинър Глобал ЕООД, тъй като не винаги ще е налице първият елемент от описания фактически състав. Търговска практика , съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Няма спор по въпроса, че Борн Уинър Глобал ЕООД е търговец това се подкрепя от регистрацията на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), с предмет на дейност, който включва импорт и експорт на здравословни храни и напитки, както и хранителни добавки, пакетиране и складиране на здравословни храни и напитки, както и хранителни добавки, консумативи и суровини за тяхното производство, консултантска, маркетингова и рекламна дейност и др. Следователно, отговаря на дефиницията, дадена в §13, т. 2 ДР на ЗЗП, съгласно която "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Качество търговец на Борн Уинър Глобал ЕООД обаче, не е достатъчно, за да бъде прието, че в случая е налице търговска практика, която е заблуждаваща и поради това нелоялна. Съображенията, мотивирали председателя на КЗП да издаде оспорената пред АССГ заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към всеки търговец. Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) 1169/2011. По аргумент от чл. 1, § 1 от същия, този акт предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, § 2 Регламент (ЕС) 1169/2011, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. В чл. 2, § 2, б. а е дадена дефиниция на понятието информация за храните това означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма, а съгласно б. и - етикет означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Чл. 8, § 1 Регламент (ЕС) 1169/2011 ясно сочи чия е отговорността за информацията за храните в хранителната промишленост това е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза вносителят на пазара на Съюза. Съгласно § 2 от същата разпоредба, негово е задължението за осигуряване наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. На тази плоскост, отговорността на други стопански субекти, чиито дейности нямат отношение към осигуряването на информацията за храните, се свежда до задължението да не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби (§ 3 на чл. 8). Видно е, че императивните разпоредби на Регламент (ЕС) 1169/2011, макар и да се отнасят до всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, провеждат разграничение между отделните стопански субекти що се отнася до информацията за храните, в зависимост от осъществяваната от тях дейност. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя, т.е. да не я предлага на крайния потребител. Ето защо административният орган безпротиворечиво следва да установи в какво качество действа търговеца (производител, дистрибутор, търговец, предлагащ стоки на краен потребител), за да може да се прецени какво е конкретното му задължение относно точността и верността на информацията на етикета, а това има пряко отношение към преценка за материалната законосъобразност на приложената принудителна мярка. Налага се извод, че оспореният пред Административен съд София-град акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и непълно изясняване на правнорелевантните факти, което възпрепятства проверката на съда за неговата материалноправна законосъобразност и това налага неговата отмяна. Като е достигнал до същите изводи Административен съд София-град е постановил правилно съдебно решение, съответно на закона и доказателствата по делото, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, Комисията за защита на потребителите юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, следва да бъде осъдена да заплати в полза на Борн Уинър Глобал ЕООД разноски по делото в размер на 1 500 лв. за възнаграждение за адвокат, съгласно представения списък и доказателства за реалното им извършване.