Решение № 5291 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2009 г.

Решение № 5291 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пламен Христов Топалов, от с. Акаджиево, Пазарджишка област, против решение от 12.07.2008 г., постановено по адм. дело № 3256/2004 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - директорът на национална служба "Полиция" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил жалба против Заповед № 2002002249/11.03.2002 г., с която на касатора е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) в редакцията му от 27.04.2001 г., която е била в сила към момента на издаване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че спрямо касатора са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД за налагане на ограничителната мярка, а именно с постановление от 28.02.2002 г., постановено по пр. пр. № 1271/2001 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик на Пламен Христов Топалов, на основание чл. 153а, ал. 1 и чл. 180 от НПК, е наложена забрана за напускане на страната. С постановлението е разпоредено да се изпрати препис на служба "Документи за самоличност и чужденци", както и да бъдат уведомени граничните контролно-пропускателни пунктове. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е изяснил всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото по същество. Изводът му, че когато административният орган установи наличие на материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 3 от ЗБДС, той следва да издаде заповед със съдържание като обжалваната, се споделя и от настоящия състав. Такъв правнорелевантен факт е постановлението на районната прокуратура за забрана за напускане на страната. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, което изключва възможността за преценка дали да бъде издаден или не административният акт. Пред вид това правилен е изводът на решаващият съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. За законосъобразността на заповедта, с която е наложена ограничителната мярка е ирелевантно обстоятелство дали впоследствие по повдигнатото му обвинение Топалов е бил оправдан, тъй като съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Правилото на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД (в редакцията му към момента на налагане на принудителната административна мярка) регламентира, че не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават или издадените се отнемат на лица, на които е наложена забрана по чл. 153а от Наказателно-процесуалния кодекс. Забраната на касатора е била наложена именно по този ред. Следователно към момента на издаване на заповедта спрямо Топалов са били налице всички законови предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Наличието на оправдателна присъда не може да се обсъжда в касационното производство, тъй като от една страна съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, т. е. налице е забрана за ново фактическо установяване в касационното производство, а от друга страна това обстоятелство не води до незаконосъобразност на административният акт, а е основание за неговата отмяна по предвидения за това в закона ред - чл. 78а от ЗБЛД. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,