Решение № 12291 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2012 г.

Решение № 12291 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "КРАШ 2000" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Емил Емилов Иванов, Бахтишен Ехлиманова Казанджиева и Ния Кристаленова Белчева, подадена от процесуалния представител на дружеството, срещу решение № 557/19.04.2012 г., постановено по адм. д. № 933/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се прогласи за нищожна Заповед № ДК-02-БС-53/21.06.2010 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район. Ответникът РДНСК, Югоизточен район, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "КРАШ 2000" ООД срещу Заповед № ДК-02-БС-53/21.06.2010 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "Хотелска сграда във вилно селище "Златна перла - 2", находящ се в поземлен имот II-2014, м. "Дълбоки дол", землище с. Варвара, община гр. Царево. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение за строеж, тъй като издаденото е отменено като нищожно. Приел също така, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствения материал и обосновано, с оглед допълнителното заключение на вещото лице, е приел че заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като строежът, предмет на премахване, е от четвърта категория, за което н-к РДНСК е бил упълномощен съгласно заповедта та н-к ДНСК за това. От значение за определяне на категорията на строежа е фактически изпълненото, което представлява и предмета на премахване по оспорената заповед. Какво строителство е било разрешено по обявеното за нищожно разрешение за строеж и друга проекта документация, няма отношение за спора. Фактически изпълненото на място строителство, представляващо строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР та ЗУТ, което е предмет на премахване по заповедта, е категоризирано като четвърта категория. С оглед на това н-кът на РДНСК е бил компетентен, с оглед дадените му правомощия от н-к ДНСК да издаде процесната заповед, както правилно е приел първоинстанционния съд, поради което заповедта не е нищожна. По делото е установено безспорно, че за процесния строеж е било издадено разрешение за строеж № 21/31.01.2006 г. от главния архитект на община гр. Царево, което е отменено поради нищожността му със Заповед № 82/14.11.2006 г. на н-ка на РДНСК гр. Бургас. Жалбата на дружеството срещу тази заповед е отхвърлена с Решение II-44 от 08.05.2008 г. по адм. д. № 1275/2006 г. на Бургаския окръжен съд, което решение е влязло в сила на 30.12.2008 г., датата на решението на касационната инстанция, с което решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. С оглед на това на същата дата е влязла в сила и заповедта на н-к РДНСК гр. Бургас за отмяна на разрешението за строеж като нищожно. Нищожните индивидуални административни актове не влизат в сила и не пораждат права, поради което и разрешението за строеж, на което жалбоподателят се позовава, не е влязло в сила и не е породило права в негова полза. Извършеното строителство въз основа на нищожното разрешение за строеж се приравнява на такова извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на чл. 156, ал. 1, изр. последно ЗУТ, съгласно който "влезлите в сила разрешения не подлежат на отмяна", тъй като нищожното разрешение за строеж не се отменя, а се констатира неговата нищожност, в какъвто смисъл е заповедта на н-ка на РДНСК, а както се каза и по-горе не влизат в сила. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на съда, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е обосновано, тъй като правните му изводи кореспондират с установената безспорна фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. От извършената служебна проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствието му с материалния закон, водещи до отмяна на решението. С оглед изложеното решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК