Решение № 6895 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2018 г.

Решение № 6895 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2018 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А., гражданин на Сомалия чрез процесуалния му представител - адвокат Г. Х. против решение № 6720 от 16.11.2017 г. по адм. дело № 8891/2017 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 14026 от 19.07.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Минкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ. Спазени са административно-производствените правила и материалния закон. Обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като лицето излага противоречиви и взаимно изключващи се твърдения за посегателства. По същество основната му теза е икономическа и е свързана с осигуряване на по-добри условия за живот От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от А. А. А. против решение № 14026 от 19.07.2017 г. на председателя на ДАБ. С него поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Основното възражение е за наличие на материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър жизнен стандарт. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Сомалия, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Обосновал се е с факта, че селото, в района на столицата Могадишу, в което жалбоподателят твърди, че е живял от раждането си до напускането му, се намира в северозападната част на Сомалия. Съгласно представената справка от 17.03.2017 г., Могадишу и други градове се намират под контрола на правителството. Това предизвиква връщане на много сомалийци от изгнание. Тези данни в представените справки са дали основание на съда да се позове на разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, предвиждаща законова възможност да не се предостави хуманитарен статут в случаите, при които е възможно вътрешно разселване. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, съдът е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число отговорите на поставените въпроси по време на проведеното интервю, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че представената бежанска история е крайно неубедителна. На един от основните въпроси - Въпрос № 6 - "Имали ли сте проблеми заради етническата и/или религиозната Ви принадлежност?" - кандидатът за предоставяне на статут е дал изключително противоречив и житейски напълно нелогичен отговор. Позовал се е на племенна дискриминация и то ограничена само до перспективите за развитие и ползване на ресурсите и го е илюстрирал с твърдение за изнасилване на сестра му в негово присъствие от хора от друго племе. Вътрешно противоречив е отговора и на въпрос № 11, където се обяснява страх за съдбата на изоставените в селото сестра, съпруга и син, а в същото време жалбоподателят напълно свободно по въздух е напуснал Сомалия, без да се погрижи за близките си. По аналогичен начин вътрешно противоречив е и отговорът му на въпрос № 19 относно упражнено върху него физическо насилие. Тези обстоятелства, ведно с последващото поведение на жалбоподателя след влизането му в Р. Б., прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд за икономически причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба и по точно в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, се акцентира основно на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Твърди се за доказано обстоятелството, че Сомалия е една от най-опасните страни в света, огромни части от която продължават да са под контрола на ислямистки групировки. Съдът намира възражението за неоснователно. В рамките на административното и двете съдебни производство са представени три справки за обществено-политическия живот, икономиката и здравеопазването на Сомалия, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 17.03.2017 г. и именно тя е обсъждана в мотивите на административния орган за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Изготвена е непосредствено след избора на нов президент на Сомалия през февруари на същата година и сформиране на ново правителство. В резултат на положените национални и международни усилия, исмялистката въоръжена групировка А.-Ш., макар все още да остава сериозна заплаха, е изтласкана от големите градове. С. М. се намира под контрола на правителството, а селото, в което жалбоподателят твърди, че е живял и са останали членовете му на семейството, се намира в този район. Той е желано място и при извършване на вътрешното разселване на сомалийците, които се връщат в страната си. Втората справка е от 9.10.2017 г. - в хода на образуваното първоинстанционно производство, доколкото жалбата до съда е от 1.08.2017 г. В нея се оценява мирният преход при избора на президент и полаганите от него усилия за укрепване на мира и държавните институции. Акцентирано е на проблемите със сушата и глада, които по косвен начин доказват изводите на ДАБ за икономически причини за напускане на страната от жалбоподателя. Пред касационната инстанция е представена третата справка от 12.04.2018 г. Тя съдържа тревожни факти за положението в южно-централните райони на Сомалия, определяйки ги, като "високо рискови". В същото време обаче жалбоподателят твърди, че той и семейството му живеят в северния район около столицата. Това прави обоснован извода на първоинстанционния съд за прилагане на чл. 9, ал. 5, поради възможност за вътрешно разселване. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение