Решение № 2067 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2013 г.

Решение № 2067 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производство по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Християнски център", гр. Сливен, представлявано от Иван Иванов Господинов, чл. на УС и секретар против Акт за установяване на публично държавно вземане № 27/20.02.2013 г. на Съвета за електронни медии, с който е установено публично държавно вземане на жалбоподателя в размер на 2102,06 лв., заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради липса на правно основание за издаването му, което жалбоподателят извежда от твръденията си за липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор. Ответникът по жалбата Съвета за електронни медии /СЕМ/, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни доводи досежно законосъобразността на обжалвания акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване административен акт, а по съществото за неоснователна. Предмет на обжалване е Акт за установяване на публично държавно вземане № 27/20.02.2013 г. на Съвета за електронни медии, с който е установено публично държавно вземане на жалбоподателя в размер на 2102,06 лв., заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата., в качеството му на търговски оператор осъществяващ радиодейност, за неплатени годишни лицензионни такси, дължими съгласно разпоредбата на чл. 102 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/. Размера на задължението е определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във вр. чл. 7, т. 1 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност. Фактическите основания за определяне на обжалваното задължение е наличието на индивидуална лицензия № 431-00451/26.07.2001 г. за осъществяване на радиодейност като търговски оператор, макар и да е лицензирано като обществен оператор. С писмо-възражение от 28.11.2012 г. по повод писмо-уведомление на СЕМ, с изх. № 30-06-147/21.11.2012 г., жалбоподателят е уведомил ответника, че за периода 1.10.2010 г. - 26.07.2011 г., и до момента на отговора, не произвежда радиодейност в гр. Сливен. Подробно е изложил създалата се ситуация във връзка с предоставената му лицензия и е заявил, че не дължи вноски за посочения период. Излага твърдения, че сдружението е обществен оператор, а не търговски оператор, както е неправилно е приел административният орган в обжалвания АУПДВ. Искане за прекратяване на лицензията не е направено. По искане на жалбоподателя е удължен срока на лицензията с още 15 години, видно от Решение № 17/18.01.2011 г. Счита, че след като лицензията е издадена на 26.07.2001 г., а Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност е приета след това, то тя не се прилага за лицензии за радиодейност издадени след началото на 2006 г. При така установеното от фактическа страна се налага извода, че обжалваният акт законосъобразен, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, в съответната форма и в съответствие с разпоредбите на чл. 102, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията, във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност /ТТРТД/. Видно от изискването на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи: а) за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията; б) за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. В случая не е спорно, че жалбоподателят е регистриран като обществен оператор, разпространяващ програми по кабелен път, въз основа на издадена лицензия за осъществяване на такава дейност. Ирелевантно за правния спор е погрешно определяне на сдружението като търговски оператор тъй като таксите за обществени оператори са същите като тези за търговските оператори. Спорът е свързан единствено с твърдяната от жалбоподателя липса на осъществявана дейност като лицензионен оператор. С писмо-възражение от 28.11.2012 г., жалбоподателят не е направил искане за предсрочно прекратяване на лицензията, а само е изложил доводи досежно фактическа невъзможност за извършване на такава дейност. Това обстоятелство обаче, при липса на надлежно направено искане за прекратяване на лицензията е ирелевантно, тъй като както в ЗРТ, така и в ТТРТД не се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран-аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Заплащането на тези такси е било предмет на установяване спрямо жалбоподателя и преди това от датата на влизане в сила на ТТРТД-16.06.2006 г. и до началото на визирания в процесния акт период -01.10.2010 г., защото последният не е поискал прекратяване на лицензията. Противно на това е поискал не предсрочно прекратяване на лицензията, а тъкмо обратното - направил е искане за удължаване на срока на лицензията с още 15 години, което с оглед нежеланието му да заплаща такси е поведение лишено от логика. В предвид на това възражението за неприложимост на Тарифата, с оглед датата на издаване на лицензията, е несъстоятелен. Наред с оспорване на АУПДВ Иван Господинов е заявил претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и в тази част производството по исковата претенция е разделено в друго дело. В наименованата "жалба-молба за отмяна" са изложени и други множество пространни изложения, които са извън предмета на настоящето производство и като лишени от смисъл и значение съдът не обсъжда. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на процесуалният представител на ответника по жалбата, жалбоподателят следва да заплати сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение . Предвид на изложеното Върховният административен съд, трето отделение,