Решение № 45 от 4.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 50/2022 г.

Решение № 45 от 4.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 50/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по молба на "Стама Ко" ООД за отмяна на арбитражно решение от 22.12.2021 г. по ВАД № 73/2021 г. на Арбитражния съд при Българска търговско промишлена палата, с което "Стама Ко" ООД е осъдено да заплати на "Дискордия" АД сумата от 2 340 лв., представляващи спедиторско възнаграждение и превозно навло, съгласно Заявка-договор от 14.04.2021 г.; неустойка за забава върху главницата от 2340 лв. в размер на 1% на ден, за периода от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1145 лв. арбитражни разноски. Tвърди се, че Заявка-договор от 14.04.2021 г. с инкорпорирана в нея арбитражна клауза не е подписана от нито един от двамата законни представители на "Стама Ко" ООД. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, която е приложена от арбитражния съд е относима само до материалното правоотношение, но не и спрямо процесуалния договор. Поддържа се основание по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Ответникът "Дискордия" АД оспорва молбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: Арбитражното решение е било постановено на 22.12.2021 г., а молбата за отмяна е била подадена на 07.01.2022 г., т. е. преди да изтече преклузивният 3 месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. По основателността на молбата за отмяна: Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че не е налице основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Визираното основание за отмяна на арбитражно решение е налице, когато решението е постановено от арбитражен съд без да е било сключено или сключеното арбитражно споразумение е недействително. Изискванията за валидност на арбитражно споразумение са посочени в нормата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА - да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключено, и нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на споразумението за арбитраж - чл. 19, ал. 2 ЗМТА. В случая в арбитражното решение е прието, че Заявката-договор между страните от 14.04.2021 г., съдържащ арбитражна клауза, е валидно скючен, предвид наличието на електронен подпис от страна на "Стама Ко" ООД и предвид последвалите действия на това дружество по подписване и представяне на международна товарителница и предоставяне на товара за превоз. Със същите действия "Стама Ко" ООД било потвърдило сключването и валидността на договора. Видно от цитираното решение арбитражният съд е приел, че ответникът по подадената пред него искова молба "Стама Ко" ООД е бил редовно уведомен за арбитражния спор с надлежно връчване на копие от исковата молба и дадени указания за представяне на отговор, а след това е и надлежно призован за проведеното заседание по делото на вписания в търговския регистър адрес на управление. Съобразно книжата по арбитражното дело "Стама Ко" ООД не е депозирало в срок отговор на исковата молба и не е изпратило представител за участие в заседанието пред арбитражния съд. Следователно, както е заключил и арбитражният съд, "Стама Ко" ООД не е направило в определения за това срок възражение за недействителност на арбитражната клауза. В настоящата молба по чл. 47 ЗМТА не се твърди и не се поддържа основание по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, че "Стама Ко" ООД не е било надлежно уведомено за арбитражното производство или че, поради независещи от него причини не е могло да вземе участие в арбитражното производство. Арбитражното споразумение е процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него правен спор. Оспорването на компетентността с възражение за несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение е възможно и допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл. 20, ал. 1 ЗМТА. Ако този срок бъде пропуснат, компетентността на арбитража се стабилизира дори арбитражно споразумение да не е сключено или сключеното споразумение да е опорочено до степен на недействителност /така Решение № 89/05.08.2020 г. по т. д. № 1859/2019 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/05.03.2019 г. по т. д. № 2646/2018 г. на ВКС, I т. о., Решение № 88/05.08.2020 г. по т. д. № 1818/2019 г. на ВКС, II т. о. /. След като видно от арбитражното дело ответникът по него "Стама Ко" ООД е бил надлежно уведомено с връчване на копие от исковата молба, като в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА не е постъпил отговор на исковата молба, респ. не е било направено възражение от ответника в арбитражното дело, то е преклудирана възможността за възражение едва с настоящата молба за отмяна на арбитражното решение. Същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. В полза на "Дискордия" АД следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящето производство в размер на 710,92 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд