Решение № 4105 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2019 г.

Решение № 4105 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Илчева. Жалбата срещу решение № 111/24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 431/2018 г. от Административен съд – Кърджали. С него по жалба на Ш. К. е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, и преписката е изпратена на заместник изпълнителен директор на ДФЗ за произнасяне по депозираното от Ш. К. Заявление за подпомагане с УИН 09.12.0617/94056 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2017 с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), съобразно изложените мотиви в съдебния акт. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като бъде оставен в сила оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – Ш. К., чрез процесуалния му представител адвокат Б. Милев, с писмен отговор на касационната жалба и представена по делото молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да бъдат присъди направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 111 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 431/2018 г. на Административен съд – Кърджали е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 г. с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, и преписката е изпратена на заместник изпълнителен директор на ДФЗ за произнасяне по депозираното от Ш. К. Заявление за подпомагане с УИН 09.12.0617/94056 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2017 с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), съобразно изложените мотиви в съдебния акт. Административният съд след като е изяснил фактите по делото е приел, че оспорения пред него Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г. е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма и при съдържащи правни основания за постановяването му. Приел е, че жалбоподателката Ш. К. е имала поет петгодишен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", с начало на ангажимента 2015 г. и одобрена (референтна) площ от 2. 07 ха. Това е станало с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № 02-090-6500/12947 от 16.03.2016 г. Съдът е счел, че административният орган незаконосъобразно е приел че референтните (одобрени) парцели, за които жалбоподателката има поет ангажимент по това направление са общо в размер на 2. 24 ха. В оспорения акт за прекратяване не се съдържали никакви конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които да се извърши проверка за площта на одобрените (референти) парцели, за които има поет ангажимент и процента на географско припокриване със заявените площи за кампания 2017. Това водело до неяснота за волята на административния орган, равнозначно на липса на мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че при одобрена площ от 2. 07 ха и площ от пресичане от 1. 87 ха, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през 2017 г., спрямо одобрените парцели за участие по направление ВПС-1, е 90. ЗЗ %. Тоест намалението било в съответствие с нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7). Това аргументирало неправилност на изводите на административния орган за неспазени материалноправните предпоставки на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7. Обжалваното решение е правилно. Процесният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2017 г. с изх. № 02-090-6500/1510 от 14.11.2018 г. е обоснован с наличието на основание по чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 поради неспазени изискванията на чл. 20, ал. 2 (изм.) от същата наредба. Според чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 ДФЗ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 (изм.) от Наредба № 7. Или за да е налице основанието за прекратяване на ангажимент по процесната мярка е необходимо да има неспазени изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7. Според последната разпоредба (в относимата й редакция) одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по посочени направления, сред които и по процесното - възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) - чл. 3, т. 1 от Наредба № 7, може да бъде намалена с не повече от 10 на това сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. При така разписаното в чл. 20, ал. 2 (изм.) от Наредба № 7 е необходимо да се извърши съпоставка между одобрените площи, за които има поет агроекологичен ангажимент, и заявените площи за съответната година. В случая одобрените площи, за които има поет агроекологичен ангажимент са посочени в Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № 02-090-6500/12947 от 16.03.2016 г. Одобрените площи са в шест парцела с обща одобрена площ от 2, 07 ха. С процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 административният орган не е извършил съпоставка с тези референтни (одобрени) парцели с обща площ от 2, 07 ха, а с парцелите, които са заявени за подпомагане за кампания 2016 г., която е следващата (втора година) от поетия ангажимент. Тези парцели за кампания 2016 г. са седем и са с площ от 2, 24 ха. Това е видно от Таблица за използваните парцели 2016 г. към заявление за подпомагане за 2016 г. на Ш. К., приложени след края на адм. дело № 431/2018 г. на АС – Кърджали. Така изложеното е незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с условията на чл. 20, ал. 2 (изм.) от Наредба № 7. При тях съпоставката между заявените за кампания 2017 г. парцели следва да се извърши с одобрените площи, за които има поет агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". А не със заявените за подпомагане през предходната година, за които при това няма данни да има извършена оторизация с издадено уведомително писмо за кампания 2016 г. Затова правилно като краен резултат с обжалваното решение е отменен Акта за прекратяване на ангажимент по мярка 10 и преписката е изпратена на заместник изпълнителен директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението за подпомагане (заявка за плащане) на Ш. К. за кампания 2017 г. по мярка 10 "Агроекология и климат". Неправилно първоинстанционният съд е приел, че при одобрена площ от 2. 07 ха и площ от пресичане от 1. 87 ха, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през 2017 г. е 90. ЗЗ %, при което намалението било в съответствие с нормата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7. Така е, защото одобрената площ от 2, 07 ха е за 2015 г., а площта от пресичана от 1, 87 ха касае заявените парцели за кампания 2016 г. Недопустимо е да се прави сравнение между одобрени площи и площи на пресичане от различни години. Това обаче не се отразява на обжалваното решение като краен резултат. С оглед на гореизложеното, обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт за прекратяване се явява материално незаконосъобразен, тъй като не са били налице обстоятелствата, съставляващи материалноправното основание за издаването му, визирани в специалната норма на чл. 20, ал. 2 (изм.) от Наредба № 7, поради което се явяват неправилни, направените в тази връзка констатации на административния орган. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно е искането на процесуалния представител на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по делото следва да бъдат присъдени на ответника Ш. К., във връзка със своевременно предявеното от процесуалния й представител искане, в размера на уговореното и изплатено по представения договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за касационната инстанция. Не намира основание направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, доколкото размерът на адвокатския хонорар кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на делото и е малко над минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,