Решение № 6678 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2012 г.

Решение № 6678 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11121/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Паулина Стефанова Кирова, от град Карлово, против решение № 1548 от 29.06.2012 г., постановено по адм. дело № 225/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Карлово, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок, от страна с интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Паулина Стефанова Кирова против заповед № К-5/03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и утвърдено от кмета на общината длъжностно разписание на общинската администрация, във връзка с решение № 15/30.11.2011 г. на Общинския съвет е прекратено служебното й правоотношение, считано от 04.01.2012. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че спрямо държавната служителка е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е законосъобразен и обоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице съкращаване на длъжността, заемана от Кирова, а именно началник сектор "Правно-нормативно обслужване" в дирекция "Административно, правно и информационно обслужване". С решение № 15/30.11.2011 г. Общински съвет Карлово е одобрил общата численост и структура на общинската администрация, като в дирекция "Административно, правно и информационно обслужване" е премахнат сектор "Правно-нормативно обслужване" и е създаден отдел "Правно и нормативно обслужване, проекти, програми и обществени поръчки". Въз основа на решението кметът на Община Карлово е утвърдил длъжностно разписание, с което секторът, чийто началник е била жалбоподателката е премахнат и е създаден посочения отдел. От приложените длъжностните характеристики, е установено, че новосъздадената длъжност - началник отдел "Правно и нормативно обслужване, проекти, програми и обществени поръчки" е различна както като нормативно определена позиция, така и като функции и задължения. Следователно налице е съкращаване на длъжността, заемана от държавната служителка, като същата е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Ето защо като е направил извод, че е налице реално съкращаване на заеманата от Кирова първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите на касаторката, че вида и функциите на длъжностите в отдела са определи от кмета, с каквото правомощие същият не разполага. В правомощията на Общинския съвет е да утвърди структурата на общинската администрация до ниво дирекции по арг. на чл. 11 вр. чл. 4 от Закона за администрацията, като в решението си същият е утвърдил и структурата на дирекцията в т. ч. и на новосъздадения отдел който и като наименование и като брой длъжности се различава от закрития сектор. Въпрос на свободна преценка на органа е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, установена с решение на общинския съвет. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е налице трансформирането на една длъжност в нова длъжност, при което конкретният вид дейност на новата длъжност съществено се различава от дейността на старата длъжност, като е различно и длъжностното ниво. Ето защо като е приел, че по отношение на жалбоподателката е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл Административен съд гр. Пловдив е постановил решение, съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата е направен извода, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от ГПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,