Решение № 10322 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2009 г.

Решение № 10322 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13974/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТПК "Марко Чернев"с. Тъжа против решение № 1141 от 7.08.2009 г., постановено от Пловдивски административен съд по адм. д. № 938/07 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на кооперацията против РА № 2400005/6.03.2007 г. на ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с решение № 457/9.05.2007 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от Пловдивски административен съд.

Ответникът по касация - директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и частично основателна.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата срещу:

1. отказания на осн. чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) с РА данъчен кредит общо в размер на 3 099, 22 лева по фактури, издадени от различни доставчици през 2001 и 2003 г. Съдът установява, че от представените в съдебното производство фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, по една част от тях жалбоподателят не е упражнил правото си на данъчен кредит. По отношение на фактурите, по които жалбоподателя е упражнил правото си на данъчен кредит, съдът е приема, че то е упражнено неправилно, тъй като не били налице всички кумулативни предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.). Административният съд приема, че жалбоподателят не се е ползвал от правото си по чл. 88, ал. 4 от ППЗДДС (отм.).

2. относно отказания данъчен кредит в размер на 659,55 лв. за данъчни периоди - м. 01.2004 г., м. 05. - 12.2004 г. и м. 01. - 04.2005 г. на осн. чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. съдът приема, че констатациите в РА не са оборени включително и със заключението на съдебно-икономическата експертиза.

3. относно допълнително начисления ДДС;

3.1. в размер на 647,99 лв. за 2002 г. съдът възприема изводите на данъчния орган, че за доставките осъществени от кооперацията, последната не е издавала данъчни фактури, а и не е доказала твърдението си, че въпреки това е начислявала и внасяла ДДС по облагаемите доставки, за които са издавани приходни касови ордери.

3.2. по допълнително начисления ДДС в размер на 1265,33 лв. по 7 броя фактури, издадени през 2003, 2004 и 2005 г., неотразени в СД и дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, съдът кредитира заключението на вещото лице от което се установява, че фактурите не са включени в дневника за продажби.

4. относно начисления допълнително данък по ЗКПО.

4.1. за 2001 г. съдът приема, че жалбоподателят не е доказал направени разходи в размера на отчетените в ОПР. Съдът не кредитира представените едва в съдебната фаза на обжалването ведомости за заплати, преценявайки ги като недостоверни. По отношение на събраните в хода на съдебното производство първични счетоводни документи, съдът се позовава на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО за 2001 г. и чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО за останалите години, изискващи наличието и на фискален бон. Съдът приема, че дължимият данък по ЗКПО за 2003 г. следва да се определи по вариант 3 на съдебно-счетоводната експертиза, а за 2001 г. по вариант 2 от заключението от 23.03.2009 г.

4.2. за определения допълнително данък по ЗКПО за 2004 и 2005 г. съдът възприема изцяло изводите и констатациите на данъчните органи поради липса на конкретни възражения, направени от жалбоподателя за тези години.

Настоящата съдебна инстанция преценява като неправилно решението на административния съд по т. 1 и в една част по т. 4.1.

В производството пред административния са събрани голяма част от фактурите, по които на жалбоподателя е отказан данъчен кредит през 2001 г. и 2003 г. Отказът на данъчен кредит по тях е обоснован от данъчните органи с липсата на фактурите при жалбоподателя, като не е оспорено наличието на останалите предпоставки, визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.), нито е твърдяно наличието на някоя от предпоставките за отказ на данъчен кредит, визирани в чл. 65 от ЗДДС. При положение, че в съдебната фаза на производството са представени данъчни фактури, получател по които е жалбоподателят необосновано е прието, че последният е упражнил правото си на данъчен кредит по тях без да притежава данъчни фактури.

По тези съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че неправилно административният съд е потвърдил РА в частта, в която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит: в размер 100 лева по ф. № 9518/16.08.01 г. издадена от ЕТ "Стоян Желев"; в размер общо на 145,51 лв. по фактури № № 6010599/5.08.01 г.; 6012458/5.09.01 г.; 200062115/10.09.01 г. от БТК ЕАД; 1877/5.09.01 от ЕТ "Марви"; 16665/12.09.01 г. от ЕТ "Ивита"; в размер на 18, 32 лв. по ф. № 3014330/6.10.01 г. от БТК ЕАД; в размер общо на 42,51 по фактури 16216/7.11.01 г. от БТК ЕАД; 2244/7.11.01 г. и 8081/12.10.01 г. от ЕТ "Марви"; в размер общо на 71,59 лв. по фактури 2460/10.12.01 г. от ЕТ "Марви"; 4660/13.12.01 от "Венди 1001"; 6018129/6.12.01 г. от БТК ЕАД и 65468/5.12.01 г. от ВИК ЕАД; в размер общо на 17,61 лв. по ф. № 376726/16.01.03 г. от Ел. разпределение; 80469/9.01.03 г. от ВИК ЕООД; в размер общо на 157, 68 по фактури 6200/11.02.03 г. от ЕТ "Хр. Пулев"; 11690/21.02.03 г. от ЕТ "Ст. Желев"; 35276/4.01.03 г; 389176/10.02.03 г. и 380567/17.02.03 г. от Ел. Разпределение; в размер общо на 291,64 по фактури 6319/08.05.03 г. от ЕТ "Хр. Пулев"; 7607/12.05.03 г. от ЕТ "Хеликон"; 342/15.05.03 г. от "Дин - 3" ООД и 24059/13.05.03 г. и 24035/24.04.03 г. от АС"Скорпио"; в размер на 114,70 лв. за м. 06.2003 г.; общо в размер на 673,03 лв. по фактури 6400/27.06.03 г. от ЕТ "Хр. Пулев"; 24109/19.06.03 от АС"Скорпио"; 10...1422/30.04.03 г. от ЕТ "Ст.Желев" и 24154/15.07.03 г. от АС "Скорпио"; в размер на 176 лв. за м. 08.03 г.; в размер на 176 лв. по ф.24294/18.09.03 г. от АС "Скорпио"; в размер на 176 лв. по ф.24370/22.10.03 г.; 176 лв. по ф.24429/12.11.03 г. от АС "Скорпио" и 176 лв. по ф. № 24450/15.12.03 г. от АС "Скорпио". Незаконосъобразно е начислена и лихва за забава върху определения ДДС във връзка отказания данъчен кредит по посочените фактури.

Решението на административния съд в частта, в която е потвърден РА в посочените части е неправилно и следва да се отмени, а вместо това се отмени РА в същата част.

Горепосочените фактури са разходооправдателни документи, когато към тях са налице и документи за плащане. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза, представено на 23.03.09 г. финансовият резултат за 2001 г. след приспадане от него на разходите по фактурите, представени в съдебната фаза на производството, платени по банков път и с издаден касов бон от ЕКАФП е 48 729 лв. Дължимият данък за общините върху тази основа е 4 872,90 лв., а дължимият данък печалба е 6 578, 40 лв. За разликата над посочените размери на данъците, ДРА е незаконосъобразен и следва да се отмени.

Изчислен по същия начин за 2003 г. със заключението се установява, че дължимият корпоративен данък е 1 326,30 лв. до който размер ДРА следва да се потвърди, а за разликата над него ДРА се отмени като незаконосъобразен.

В останалата обжалвана част решението на административния съд е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора следва да се измени решението и в частта относно отговорността за разноски. На жалбоподателя се дължат разноски и за двете инстанции пропорционално на уважената част от жалбата, а именно 121 лева. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение изчислено на база размера на отхвърлената част на жалбата, а именно 855 лева. След компенсация на дирекцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 734 лева. Решението в частта за разноските следва да се отмени за разликата над този размер.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 и 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,