Решение № 416 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 844/2011 г.

Решение № 416 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 844/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С влязло в сила решение № 44/07.02.2011 г. по гр. д. № 321/2010 г. Асеновградският районен съд, г. о., втори граждански състав, е отхвърлил предявените от И. М. Т. против А. Г. М. и К. Г. Г., субективно и обективно съединени искове в правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата 7620 лева, с която според ищеца ответниците са обогатили, а той е обеднял - направени разходи за подобрения. Със същото решение са отхвърлени насрещните субективно съединените искове от А. Г. М. и К. Г. Г., против ищеца И. М. Т. за сумата 288,90 лева - обезщетение за ползване. Срещу влязлото в сила решение на Асеновградския районен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищеца И. М. Т. В молбата се твърди, че е налице ново писмено доказателство - договор от 3 май 1980 г. между молителя-ищец и първоначално определения ползвател Г. А. Ж., като продавач, не е бил открит от ищеца, както по време на водене на гр. д. № 91/2008 г., така и по настоящото дело. Твърди се, че едва след приключване на инстанционното производство по настоящото дело под една от гредите в процесния имот е намерен представения с молбата договор. Твърди се, че фактът, че имотът е бил предоставен първоначално на друго лице и впоследствие записан на името на ищеца, е бил сочен още по гр. д. № 91/2008 г., но не е изследван, тъй като е липсвал този договор, а фактът е потвърден в инстанционното производство от свидетелите. Сочи се също така, че всичко това обяснява обстоятелството защо имотът е бил записан под № 75 съгласно договора, а впоследствие е записан на името на ищеца с друг номер - 193, който според заключението на вещото лице не попада в имота на ответниците, респективно на третото лице - помагач. Поради това се навежда довод, че молителят се явява добросъвестен владетел, евентуално държател, на имота и доказва по несъмнен начин стойността на всички заварени и последващи подобрения в имота. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с възможност за ангажиране на нови доказателства. Ответниците по молбата за отмяна - А. Г. М. и К. Г. Г., посредством процесуалния си представител - адв. С., са депозирали отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Отговор е постъпил и от адв. П. - процесуален представител на третото лице - помагач - А. Р. П., като допълнително е депозирано и писмено становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представеното с нея писмено доказателство, отговорът на ответниците и третото лице - помагач по молбата, писменото становище на третото лице - помагач, и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна и представеното писмено доказателство е видно, че молителят се позовава на писмен договор от 3 май 1980 г. между него и Г. А. Ж., съгласно който последният е преотстъпил на молителя в настоящото производство ползването на парцел 75 в местността П. на [община], даден му по силата на ПМС № 21/31.01.1963 г., за 1,5 дка, насаден с овощни дървета и лозе, както и собствеността на една стопанска постройка върху тази имот и мрежеста ограда от едната страна откъм черния път, водна помпа, маркучи за поливане и два варела за събиране на 1.5 тона вода срещу заплащане на тяхната равностойност 40000 /четиридесет хиляди/ лв. Договорът е подписан в присъствие на свидетели, които са положили подписите си върху него. Представеното доказателство се явява ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То обаче не е от значение за спора, тъй като от представения договор не се установява идентичност между имота на ответниците по исковата молба и този упоменат в договора, при наличието на многобройните събрани по делото доказателства и данните от депозираните и приети от съда експертизи. Освен това представеният договор не установява факти и обстоятелства, на които ищецът се е позовавал в инстанционното производство във връзка с придобиването, респективно ползването на имота, включително и на този договор, но при липса на възможност да го представи и докаже претенцията си. Ето защо не е налице нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а оттам и основанието за отмяна, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,