Решение № 17185 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2019 г.

Решение № 17185 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10184/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 323 от 9.07.2019 г., постановено по адм. д. № 350/2019 г., Административен съд – Велико Търново, втори състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10441/7.05.2019 г., на началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, като е осъдил ТД на НАП – Велико Търново да заплати на "Бест клима" ООД В. Търново разноски по делото в размер на 450 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Н. Николова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Велико Търново е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Велико Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Бест клима" ООД оспорва подадената жалба в писмен отговор от 9.09.2019 г. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Велико Търново е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10441/07.05.2019 г., на началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – павилион "Арбанашка закуска", находящ се в гр. Велико Търново, ул. "България", кв. 24, стопанисван от "Бест клима" ООД, ЕИК 104634639, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесната заповед. Прието е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, притежава необходимите реквизити, при липса на съществени процесуални нарушения. Административният съд е приел, че в конкретния случай е установено извършването на нарушението, покриващо хипотеза по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС – не спазване на реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител. За да отмени така посочената заповед, решаващият съд е приел, че макар и формално заповедта да притежава мотиви относно срока за налагане на ПАМ и в този смисъл да е изпълнено изискването на чл. 146, ал. 2 АПК, по същество административният орган не посочил ясни и конкретни мотиви относно срока за налагане на мярката. Според съда изложените в заповедта обстоятелства – че търговският обект работи с бързооборотни стоки, с постоянна клиентела и може да реализира значителни обороти, нямат никакво отношение към установеното нарушение на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. и основанието за издаване на заповедта по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Посочено е още, че допуснатото нарушение не моди до негативни последици за фиска, тъй като не влияе на водената отчетност на реализираните приходи и не се стига до отклонение от данъчно облагане. Съдът е приел, че за посочения в заповедта срок немя значение и констатираната при проверката разлика между касовата наличност и отчетените обороти, още повече, че липсват данни за неотчитане на обороти. Изложените мотиви относно срока са определени от съда като напълно бланкетни и еднотипни при налагане на ПАМ с други заповеди, а в редица свои решения административните съдилища и Върховния административен съд приемат, че излагането в заповедта за налагане на ПАМ на мотиви относно срока за продължителност на мярката е задължително и тези мотиви следва да са съобразени с конкретните факти и обстоятелства, включително предишни нарушения и личността на извършителя, за да може да се извърши преценка за съответствие на акта с целта на закона. Липсата на такива мотиви е определена от съда като съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимостта от отмяна на оспорената заповед. Посочено е, че според съда има допуснато нарушение на закона, обуславящо налагане на такъв тип мярка – "запечатване на търговски обект", но съдът няма правомощия да коригира срока на наложената мярка, поради което заповедта следва да бъде отменена. Решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности", в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество основният довод на касационния жалбоподател се свежда до това, че заповедта съдържа мотиви относно срока за налагане на ПАМ и приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорен в случая се явява в единствено въпросът дали оспорената заповед се явява мотивирана относно срока за налагане на ПАМ. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите, изложени в първоинстанционното решение и крайния извод за незаконосъобразност на наложената заповед. В допълнение следва да бъде посочено следното: Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – гр. Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 400 лв., съгласно представения по делото договор за адвокатска защита /л. 13/. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,