Решение № 11627 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение 364/20.03.2023 г., постановено по адм. дело 2898/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отменен Акт за прекратяване на ангажимент 01-6500/760-2 от 20.10.2022 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта с която е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 във връзка с подадени заявления за подпомагане с УИН 03/160620/69872, УИН 03/06717/75872, УИН 03/150618/79793, УИН 03/170619/83510, УИН 03/160620/86748 в размер на 2541.35 лв. на осн. чл. 15, ал.3, т.1 и ал.4, т.2, б."г" от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на м.11 "Биологично земеделие". Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесният АУПДВ. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът П. Панайотов, чрез адв. Петранов, в писмен отговор, съдържащ съображения по съществото на спора, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че оспореният пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил същия в посочената по-горе част. Правилно първоинстанционният съд в решението си е приел, че ответникът по касация е депозирал възражение, в което е посочил, че до април 2021 г. черешовата градина е била добре отглеждана, окосена, с окопани дръвчета, поливана и пръскана с биопрепарати. След м.04.2021 г. е установено, че дърветата в по-голямата си част са изсъхнали и не развиват листа и пъпки, взето е становище от агроном. След изчакване на появата на листна маса на останалите череши и наблюдение на цъфтежа са предприети действия за информиране на БАБХ - Растителна защита, ОДЗ Варна. Действително, от представената обратна разписка е видно, че възражението е изпратено в ДФЗ на 14.06.2021 г. След получаване на възражението е изготвено писмо от ДФЗ, в което е констатирано, че същото е получено, включително с посочване на входящ номер и дата. Правилно е установено от съда, че по делото не са налице доказателства, в случай, че ответникът е преценил, че заявеното от земеделския стопанин и представените доказателства са недостатъчни, да са изискани допълнителни такива, липсват и данни да се е произнесъл по възражението за масово изсъхване на черешовите градини. Следва да се споделят доводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е уведомил още на 14.06.2021 г. за наличието на форсмажорни обстоятелства. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в негова полза следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 300 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Държавен фонд "Земеделие". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,