Решение № 4331 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2017 г.

Решение № 4331 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Комисия за защита на конкуренцията, подадена чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев и от [фирма], със седалище в София чрез своя процесуален представител адв. Желязкова, срещу Решение № 12318/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е отменено решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г., В ЧАСТТА по т. 1, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма] и се налага имуществена санкция в размер на 10 200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година, В ЧАСТТА по т. 3, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма] и се налага имуществена санкция в размер на 10 200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година, както и В ЧАСТТА по т. 7, с която на [фирма] е възложено да заплати направените по производството разноски, като вместо това се установява, че не е извършено нарушение чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма]. В двете касационни жалби са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са възражения за неправилно тълкуване от страна на съда на материалноправните разпоредби на чл. 36 и чл. 37 от ЗЗК във връзка с установените по делото факти. Според касационните жалбоподатели това неправилно тълкуване на закона е довело и до необосновани правни изводи в посока липса на извършено нарушение от страна на [фирма]. Претендира се постановяване на съдебно решение, с което да се отмени оспореното Решение № 12318/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение и вместо него да се отхвърли оспорването срещу решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г. Касаторите претендират и направените по делото разноски. Ответникът – [фирма], чрез своя процесуален представител адв. Божилов, оспорва касационните жалби. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователна. С обжалваното Решение № 12318/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение е отменено решение № 859 от 04.11.2015 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2015 г., В ЧАСТТА по т. 1, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма] и се налага имуществена санкция в размер на 10 200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година, В ЧАСТТА по т. 3, с която се установява, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма] и се налага имуществена санкция в размер на 10 200 лева, съставляващи 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2014 година, както и В ЧАСТТА по т. 7, с която на [фирма] е възложено да заплати направените по производството разноски, като вместо това се установява, че не е извършено нарушение чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма].. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. На следващо място съдът е приел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въпреки това съдът приел, че решението в оспорената част е незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Констатирано е, че офертите отправяни до клиентите на [фирма] съдържат информация определена от дружеството като служебна тайна, но липсва указание за получателите, че офертите съдържат поверителна за дружеството информация. По този начин всяко лице, което е получавало оферта от [фирма] е получавало поверителна за дружеството информация без обозначаването й като такава. В този смисъл съдът не споделя доводите на Комисията, че ценовите оферти представляват търговска тайна за [фирма] по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК. Аналогично е положението и на сключваните от дружеството договори. Тяхното съдържание не може да бъде прието като търговска тайна, тъй като страните по тях не са запознати с поверителния им характер. По този начин условията на договорите, продължителността им, както и датите, на които прекратяват действието си не могат да се считат за търговска тайна, тъй като [фирма] не е взело необходимите мерки за защитата им спрямо третите лица, страни по тези договори. На следващо място съдът е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведението на [фирма] и неподновяването на договорите на [фирма] с неговите клиенти, както и нарушаването на вече установените търговски отношенията с тях. В този смисъл съдът е направил извод, че неподновяването на договорите на [фирма] с неговите клиенти, както и нарушаването на вече установените търговски отношенията с тях се дължи на естествения конкурентния натиск на съответния пазар и няма причинно следствена връзка с факта, че [фирма] е имало информация относно офертите и договорите, които [фирма] отправя и сключва със своите клиенти преди 20.01.2015 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са твърденията в касационните жалби за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил собствени мотиви по всички съществени фактически и правни въпроси по делото. При правилно разпределение на доказателствената тежест, анализ и оценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК. Неоснователни са и твърденията в касационните жалби за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗК се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна (§ 1, т. 9 от ДР на ЗЗК) в противоречие с добросъвестната търговска практика (§ 1, т. 2 от ДР на ЗЗК). За да може дадено предприятие да защити интересите си по този текст, то трябва да е предприело действия за опазване на собствената си търговска и/или производствена тайна. В този смисъл не може да се приеме, че по принцип цялата създадена, използвана, обработвана и предоставяна информация в дадено предприятие е негова търговска тайна. Необходимо е конфиденциалната за дружеството информация да е конкретизирана и посочена като търговска тайна на предприятието. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Трябва ясно да е посочено кои данни и информация се считат за тайна, да са предприети действия за запазване на поверителността им чрез ограничаване на достъпа до тях, да са ясно определени лицата, които имат достъп, и те да са запознати със задължението за опазване на тайната. В конкретния случай правилно съдът е констатирал, че [фирма] е отправяло оферти до своите клиенти, които съдържат информация определена от дружеството като служебна тайна съгласно Раздел Седми на Правилник за вътрешния трудов ред в [фирма] от 2010 г., без обаче да е налице указание за получателите, че офертите съдържат поверителна за дружеството информация. В този смисъл обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че всяко лице, което е получавало оферта от [фирма] е получавало поверителна за дружеството информация без обозначаването и като такава. По този начин дружеството са му е предоставило на широк кръг лица своя поверителна информация, без да ги предупреди, че тя е служебна тайна. Настоящият съдебен състав счита, че от страна на [фирма] не са предприети всички необходими действия за запазване на поверителността на информацията, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че липсва елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, поради което правилно е установил, че не следва да бъде ангажирана отговорност по този текст на закона от страна на [фирма]. На следващо място настоящият съдебен състав счита за неоснователни и възраженията за неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Разпоредбата на този текст от закона забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Фактическият състав на разпоредбата изисква кумулативното наличие на следните елементи: да са налице нелоялни конкурентни действия, в резултат на тези действия да са налице прекратени или нарушени договорни отношения или да се осуетява сключването на такива, както и тези действия да са предприети с цел привличане на клиенти. 3а да се ангажира отговорност на предприятие по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение правни последици – прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. В конкретния случай първоинстанционният съд е изследвал спецификата на съответния пазар, като правилно е отчел големия марж на печалба, с който работят участниците на този пазар. Значителната разлика между доставната цена на производителя и препродажната цена на дружествата, позволява на тези предприятия да намаляват многократно своите цени за крайните клиенти, като се съобразяват с интереса на клиентите да получат възможно най – ниските цени за процесните продукти. Налага се изводът, че възможността на едно предприятие за ценова диференциация на този пазар се определя в най голяма степен от водените преговори с крайните клиенти, които съобразявайки конкретните предложения изискват сваляне на препродажната цена на продуктите с оглед другите получени предложения. Настоящият съдебен състав счита, за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че неподновяването на договорите на [фирма] с неговите клиенти, както и нарушаването на вече установените търговски отношенията с тях се дължи на естествения конкурентния натиск на съответния пазар и няма причинно следствена връзка с факта, че [фирма] е имало информация относно офертите и договорите, които [фирма] отправя и сключва със своите клиенти преди 20.01.2015 г. В този смисъл [фирма] също е предприело действия по намаляване на цените на предлаганите продукти с оглед офертите, които [фирма] е отправяло до крайните клиенти. Неоснователни са доводите в касационните жалби, че оспореното решение е неправилно, поради необоснованост. Настоящата инстанция не констатира нарушаване на логическите или опитните правила при преценка на доказателствата и доказателствените факти. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че Решение № 12318/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответното дружество - [фирма], предвид факта, че последното е доказало основанието и размера на сторените разноски - заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 1 000 лв., вместо поисканите 1 728 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. В този смисъл касационните жалбоподатели следва да заплатят на [фирма] дължимите разноски общо в размер на 1 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,