Решение № 10062 от 9.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение 62/06.02.2020г., постановено по адм. дело 1305/2019г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001319000199-091-001/22.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 588/14.10.2019г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който за ВИНТАЖ ЕООД, при условията на уредената солидарна отговорност в чл. 177, ал. 1 ЗДДС е определено задължение към бюджета в размер на 16 027.83лв. и съответните лихви за просрочие в размер на 16 121,54 лв. за дължим и невнесен ДДС от Бокстер ЕООД за данъчен период м.11.2018г. Според касатора обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 177 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. По отношение първата се сочи, че РЛ не е извършил действително и реално плащане на фактурираните стоки. При това положение няма как той да очаква доставчика му да начисли и внесе ДДС по сделката в бюджета на държавата. Според касатора и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС също е налична, тъй като се установява, че лицето К. Соргато има отношение както към управлението на РЛ, така и към това на доставчика му Бокстер ЕООД той е собственик и управител на последното, а неговото дружество Шкипоня Ешпейт ООД е собственик на капитала на РЛ. При тези данни следва да се приеме, че у РЛ е наличие на предварително знание, че данъкът по процесните фактури, по които е упражнено право на ДК, няма да бъде внесен от доставчикът. По подробно изложени в касационната жалба доводи моли за отмяна на съдебното решение на АС Пазарджик и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу оспорения РА. Иска се отмяната на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Винтаж ЕООД, не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пазарджик е бил ревизионен акт Р-16001319000199-091-001/22.07.2019г., потвърден с решение 588/14.10.2019г. на директора на дирекция ОДОП - София, с който спрямо Винтаж ЕООД, са определени задължения по ЗДДС в общ размер 16 027.83лв., за периода м. 11.2018г. Отговорността на дружеството за заплащане на допълнително определения косвен данък е ангажирана на основание чл. 177, ал. 1, във връзка с ал. 2 и ал. 3 ЗДДС във връзка с доставки на Бокстер ЕООД по фактури с предмет ишлеме на обувни изделия. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура обстоятелства, органите на приходната администрация са формирали следните изводи: Регистрираното лице Винтаж ЕООД е получател по облагаема доставка; дължимият от доставчика Бокстер ЕООД косвен данък не е внесен в бюджета; получателят по доставката е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко с дължимия, но невнесен данък; получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по доставка с предмет същата стока; получателят е знаел и наред с това е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Органа по приходите е установил, че лицето К. Соргато е едноличен собственик и управител на Шкипоня Ешпейт ООД Р. Албания считано от 10.04.2018г. От своя страна това дружество е собственик на капитала на РД, а същевременно К. Соргато е собственик на дружеството-доставчик Бокстер ЕООД т.е. в управлението и на двете дружеството участва едно и също лице. Установено е още, че двете дружества имат съвместно производство, като доставчика не притежава собствени активи и за производство на фактурираните стоки е използвало материално-техническия ресурс на РЛ. Според данъчния орган между двете дружества са налице такива взаимоотношения, от които може да се направи извод, че Винтаж ЕООД е знаело или е имало основание да подозира, че данъкът по издадените му фактури от Бокстер ЕООД няма да бъде внесен. Според решаващия съд основният спорен въпрос е дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. За да отмени РА, първостепенният съд е приел, че органите по приходите не са установили чрез главно и пълно доказване, всяка една от предвидените в нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Според АС Пазарджик знанието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС е несъвместимо с факта на своевременно плащане на по-голяма част от задълженията си към доставчика. Наблегнато е на факта, че отношенията на свързани лица не е предвиден като хипотеза в чл. 177 от ЗДДС. Според съда наличието на някаква обвързаност между различни правни субекти, установени при извършване на ревизията, не може дори да е индиция, че получателят по доставките е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен ефективно от доставчика му. Решението е неправилно. Визираната в чл. 177 ЗДДС отговорност цели преодоляване на злоупотреби с ДДС чрез създаване на отговорност на лица, различни от платците на данъка. Предвидена е такава на получателя по облагаемата доставка. В настоящия случай е ангажирана отговорността на получателя Винтаж ЕООД ревизирано лице, поради невнасянето на дължимия ДДС от неговия контрагент Бокстер ЕООД доставчик по процесните фактури. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС сочи, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 ДОПК. По аргумент от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС следва да се установят главно и пълно всяка една от предвидените във визираната разпоредба предпоставки и то към момента на извършването на сделката. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по приходите, а дължимата преценка е конкретна и е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни относно предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. В случая, между страните не е спорно, че доставките по фактурите, издадени от Бокстер ЕООД са реално извършени. Безспорно е още, че издадените фактури са включени в ДП на доставчика и дължимият ДДС не е внесен от него, както и, че получателят по тях е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях. При установеност на предпоставките по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, първоинстанционният съд правилно е приел, че спорът между страните се концентрира върху субективния елемент от фактическия състав по чл. 177, ал. 2 ЗДДС знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. Както бе посочено, определящо е наличието на изследвания субективен момент към датите на издаването на фактурите, като обосновано съдът не е споделил аргументите на приходната администрация, че получателят не може да не знае , че данъкът няма да бъде внесен с довод за липса на плащане в брой или по банков път на процесните фактури. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че по-голяма част от задълженията по спорните фактури са погасени чрез прихващане. По аргумент от чл. 103 - 105 ЗЗД прихващането е един от способите за погасяване на задълженията на длъжника, а сам по себе си изборът му не обуславя пряк извод за наличие на изследвания субективен елемент. Непротиворечива е практиката на Върховния административен съд, за това, че фактът на плащане чрез способи на прихващане или цедиране на вземане, сам по себе си не налага на извода, че лицето е знаело или е можело да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В случая не е доказана и хипотезата на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, която въвежда особена презумпция за задължение за знание по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС. АС Пазарджик обаче неправилно и незаконосъобразно, пренебрегвайки ангажираните доказателства и доказателствени средства за свързаност на двете дружества и за фактическото им управление от едно и също лице е приел за недоказано знанието от получателя, че дължимият от неговия доставчик ДДС няма да бъде внесен, което от своя страна е условие за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. За ревизирания период Винтаж ЕООД и Бокстер ЕООД имат един и същ собственик и управител К. Соргато, чрез дружеството му Шкипоня Ешпейт ООД, Република Албания. След като е установено фактическото управление на доставчика и на получателя от едно и също лице, то е доказана предпоставката, че получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Взаимоотношенията между двете дружества РЛ и доставчика му са в такава зависимост в управлението им, която несъмнено води до обоснован извод за наличие на знание и/или на основание за знание, че доставчика няма да внесе дължимия данък. В тази връзка е и постановено решение 17152/16.12.2019г., по адм. дело 6799/2019г. на ВАС. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Винтаж ЕООД срещу оспорения РА, бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на по 1 041лв. юрисконсутско възнаграждение за всяка инстанция и държавна такса от 136.06лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,