Решение № 3661 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2012 г.

Решение № 3661 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14042/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на АЕБТРИ - гр. София против Решение № 174/10.10.2012 постановено по адм. дело № 251/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на същата срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 14/2012 от 12.06.2012 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 397/02.08.2012 г. на Зам. Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, решението не е мотивирано и същото не е съобразено с изискването на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на митница Свиленград, редовно призован не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на АЕБТРИ-София против ППСПДВ № 14/2012 от 12.06.2012 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 397/02.08.2012 г. на Зам. Директора на Агенция "Митници". По силата на постановлението АЕБРТИ е задължена, в качеството й на солидарен длъжник по приключила със злоупотреби или измама транзитна операция по карнет ТИР и влязло в сила решение на началника на МП "Капитан Андреево" за определяне размера на възникнало публично вземане за мито, ддс и лихви за титуляра на тир карнета - "Корай" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хатай, Република Турция, до размера на определените задължения. Решението, издадено спрямо "Корай" ООД за определяне на дължим размер на митни сборове е влязло в сила на 18.01.2011 г. По искане на Митница Свиленград е образувано изпълнително дело № 3547/12 г. при ТД на НАП София, дирекция "Събиране", отдел "Принудително изпълнение", спрямо "Корай ООД. За да отхвърли жалбата на АЕБТРИ АС Хасково е приел, че са налице всички кумулативно необходими предпоставки за законосъобразно издаване на ППСПДВ. Решението е неправилно. Солидарната отговорност по Конвенция ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническите органи нямат право да предявят вземането си по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, т. 7 от Конвенцията ТИР е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Конвенцията, като международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. В т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 25.03.03 г. по дело № ТР-6/2002 г., е посочено, че само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на пряко задължените лица, компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Следователно, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Основателно е възражението на касатора, че митническите органи не са направили възможното да потърсят отговорността от пряко дължащото дружество, преди да предяви иск към гарантиращата организация, чрез издаване на процесното ППСПДВ. По делото не са представени доказателства от митническите органи, че митните сборове не могат да бъдат събрани. Изпълнителното дело не е приключило, нито има данни по него да са предприети каквито и да било действия по принудително събиране на вземанията, вкл. и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Нещо повече, по делото е не е установено, че изпълнителното дело е образувано преди издаване на ППСПДВ от 12.06.2012 г. изводът е, че са налице възможности за събиране на вземането от търговското дружество, вкл. и чрез използване на механизмите на международното сътрудничество. Това означава, че отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от КТИР, тъй като митническият орган не е спазил законоустановената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащите ги по закон лица. С оглед изхода на делото на АЕБТРИ следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции, за които има доказателства че са платени - 15 лева държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,