Решение № 13138 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2010 г.

Решение № 13138 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е образувано по искане на Паун Атанасов Илиев от гр. Русе за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 14209 от 25 ноември 2009 г., постановено по адм. д. № 9034/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. Като ново писмено доказателство е представено заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том ХI, рег. № 17269, дело № 1587/2007 г. на Румяна Падалска - нотариус с район на действие Русенски районен съд, вписан под № 217 в регистъра на Нотариалната камара. Ответниците - началника на РДНСК - гр. Русе и община Русе, не са заявили становищата си по подадената молба за отмяна. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 14209 от 25 ноември 2009 г., постановено по адм. д. № 9034/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е отменено решение № 23 от 14 май 2009 г., постановено по адм. д. № 20/2009 г. по описа на Административен съд Русе, като вместо него е постановено отхвърляне жалбата на Паун Атанасов Илиев против заповед № ДК-02-РС-02/13 февруари 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Паун Илиев е страна по делото пред Върховния административен съд, като постановения съдебен акт е неблагоприятен за него. Поради това Илиев може да иска отмяна на посоченото от него съдебно решение. В искането си е посочил, че иска отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В тази хипотеза отмяна може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Другото кумулативно дадено в цитираната норма изискване е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за делото. Като ново писмено доказателство във връзка с направеното искане за отмяна на атакуваното решение на Върховния административен съд, Паун Илиев е представил заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том ХI, рег. № 17269, дело № 1587/2007 г. на Румяна Падалска - нотариус с район на действие Русенски районен съд, вписан под № 217 в регистъра на Нотариалната камара. Това доказателство обаче не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като е съществувало по време на редовното инстанционно производство и е могло да бъде представено по делото, ако молителят е проявил грижата на добър стопанин. Дори да се приеме, че представеният нотариален акт представлява ново доказателство, то той не е основание за отмяна на атакуваното решение. Това е така, защото новото обстоятелство, а оттам и доказателствата, които го установяват, трябва да са от съществено значение за делото. Става въпрос за юридически или доказателствени факти, чието установяване би довело до различно разрешаване на спора, предмет на делото. Представеният нотариален акт не е от съществено значение за изхода на делото. С него молителят цели установяване на обстоятелството, че не той е извършил незаконното строителство, чието премахване е разпоредено. Преди всичко от този акт не може да се установи категорично, че сградата - предмет на заповед № ДК-02-РС-02/13 февруари 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Русе, законосъобразността на която пък от своя страна е била предмет на разглеждане по адм. д. № 9034/2009 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е била предмет на договора за покупко-продажба, материализиран в представения нотариален акт. Предмет на договора за покупко-продажба, представен в настоящото производство, наред с останалите обекти, е и сграда 63427.3.567.25 със застроена площ 4 кв. м, представляваща съгласно нотариален акт портиерна № 2 с площ от 5 кв. м, докато цитираната по-горе заповед на началника на РДНСК - гр. Русе касае масивна едноетажна постройка с площ 24 кв. м, разположена в уличното пространство (върху тротоара) пред поземлен имот № 3103, кв. 26 по плана на гр. Русе. Липсват данни по делото за идентичност на двете постройки, а е съществената разлика в квадратурите им е индиция за липсата на такава. Освен това по делото изрично е отбелязано, че сградата - предмет на заповедта на началника на РДНСК - гр. Русе, е изградена на мястото на стара постройка, но с различна квадратура. Поради това представения нотариален акт не е от съществено значение за изхода на делото и съответно не може да послужи като основание за отмяна на атакуваното съдебно решение. При липсата на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,