Решение № 7558 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София срещу решение 1034/15.02.2024 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 7556 по описа за 2023 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р-22221022006856-091-001/20.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, относно допълнително определените задължения за ДДС и за лихви за забава за данъчен период м. 03.2022 г. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, но конкретните му касационни оплаквания са за неправилност заради противоречие с материалния закон. Според него дейността на ревизирания по разпореждане с два броя недвижими имоти, обособени сред преустройство на един придобит представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, доколкото са предприети активни действия, надхвърлящи обикновеното управление на лично имущество. Аргументира позиция, че експлоатацията на материална или нематериална вещ се счита за икономическа дейност, когато се извършва с цел получаване на доход. Настоява на правното значение на факта, че ревизираното лице само е инициирало производство за регистрация за целите на ДДС, макар и извън срока по чл. 96, ал. 2, изр. 2 ЗДДС. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Я. Л. Я. отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С отменената от АССГ част от РА в тежест на Я. Л. Я. за данъчен период м. 03.2022 г. са установени задължения за ДДС в размер 61 119.68 лева с лихви за забава 6 564.12 лева. Според органите по приходите РЛ е придобило в режим на съпружеска имуществена общност през 2020 г. недвижим имот тризонет, който е преустроен въз основа на одобрени строителни книжа в два обособени апартамента, а апартаментите са продадени на 23.03.2022 г. с два отделни договора във формата на нотариален акт общо за 733 436.25 лева. Прието е, че РЛ е извършило активни действия, като е използвало средства подобни на тези на търговеца влагане на средства за придобиване на имот, преустройство и др. Действията на разпореждане с имотите са квалифицирани като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, с която е достигнат облагаем оборот по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС и е следвало да подаде заявление за регистрация за целите на ДДС до 30.03.2022 г., а го е подал на 01.04.2022 г. Администрацията се е позовала при начисляването на данъка на разпоредбите на чл. 102, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 67, ал. 2 и чл. 96 ЗДДС. Като ДО е възприета 1/2 от получените доходи при продажбата с оглед режима на продадените вещи, а размерът на данъка е определен по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменен РА в обжалваната част. Съдът е обусловил решаването на спора за съществуването и размера на публичните задължения по РА от отговора на въпроса дали жалбоподателят е осъществил независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС с продажбата на двата недвижими имота. Приел е, че не се спори по факта на придобиването на недвижим имот през 2020 г., неговото преустройство и последващата продажба на новообразуваните два имота, както и декларирането и внасянето на прекия данък за дохода от продажбата. По решаващите му изводи жалбоподателят е действал като физическо лице без търговско качество, дейността по разпореждане с имотите не се осъществява редовно или по занятие и без активност по предлагането на имотите, характерна за тази на търговеца. Обобщението на съда е, че доходите получени от жалбоподателя, които не са резултат от упражнявана независима икономическа дейност, не формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. В мотивите на съдебния акт се съдържат съждения за издаване на РА във формата за действителност като електронен документ, подписан с КЕП, както и за компетентността на издалите акта органи по приходите, които не са от компетентната териториална дирекция по чл. 8 ДОПК, но са измежду определените по чл. 12, ал. 6 ДОПК, за които ограничената териториална компетентност е неприложима. Първоинстанционното решение е правилно. Не се спори, че на 23.03.2022 г. Я. е продал два недвижими имота, обособени от придобит през 2020 г. имот. Я. не е придобил качеството данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС. Той не е извършвал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от закона. Не е осъществявал дейност като производител, търговец или лице, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Не се твърди да е действал в търговско качество, а и имотите не са включени в търговското му предприятие като активи. Основателно първостепенният съд е припомнил т. 36 от решението на Съда по съединени дела С-180/10 и С-181/10 (цитирано и в т. 23 от решението по дело С-331/14), за да дисквалифицира обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр като икономическа дейност. В същото решение /т. 37/ е посочено, че броят и мащабите на продажбите не са определящи за характера на дейността, като големи продажби могат да се осъществяват и от участници в оборота, действащи като частни лица. Не е определящо и предхождащото прехвърлянето разделяне на имота, за да се получи най-добра обща цена /така т. 38 от цитираното решение/. Пак по разясненията на Съда различна е хипотезата, в която заинтересованият предприема активни действия, подобни на тези, използвани от производител, търговец /т. 39 от решението/ и посочени примерно в т. 40 от решението: благоустройствени дейности в имота, както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара. . В случая обособяването на отделни имоти от придобития тризонет улеснява разпореждането с вещите и получаването на най-добра цена. Периодът от време между придобиването и продажбата на имотите е несъвместим с изискването дейността да се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение, което по разяснението, дадено от Съда в т. 37 от решението по дело С-246/08, да я определи като икономическа. Не съществува разлика в условията на продажбата на недвижимите имоти, извършена от ДЗЛ и тази представляваща обикновено упражняване на правото на собственост. Касаторът надценява правното значение на започналото по инициатива на лицето производство за регистрацията му за целите на ДДС. С арг. от чл. 101, ал. 6 ЗДДС основанията за регистрация се преценяват от органа по приходите. Подаването на заявление за регистрация е неотносимо към задължението за начисляване на ДДС, тъй като при действието на чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС това задължение съществува и до датата на регистрацията /определена по правилото на чл. 103, ал. 1 ЗДДС/. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 6 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение