Решение № 10651 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2014 г.

Решение № 10651 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11964/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Гасан Хамид Хасан, гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Георги Тошев, срещу решение № 5168 от 24.07.2014 г., постановено по адм. дело № 5414/2013 г. от Административен съд - София град. В касационната жалба се съдържат твърдения за неправилност на решението като постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. " Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Гасан Хамид Хасан срещу решение № 305 от 1.03.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда правилно административният орган обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не били налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя за преследване срещу него и семейството му поради факта, че е започнал работа в американска база и отправени във връзка с това заплахи от терористични организации. Молбата за закрила на Гасан Хамид Хасан била последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, като по заявените доводи за заплахи срещу него имало произнасяне с решение № 109/29.03.2011 г. на председателя на ДАБ. С това решение е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като с решение № 13338/19.10.2011 г. по адм. дело № 6117/2011 г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено с решение № 1363/26.01.2012 г. по адм. дело № 15101/2011 г. на петчленен състав на ВАС е отхвърлена жалбата срещу него. Заявените впоследствие причини, които да обосновават основателен страх от преследване били изцяло плод на бежанската история на жалбоподателя. В случая не било налице основание за предоставяне на статут и по чл. 10 от ЗУБ. Действително по делото било представено писмо от Представителството на ВКБООН в България, съгласно което оспорващият има предоставен статут на бежанец признат от офиса на ВКБООН в Сирия. В това писмо обаче нямало данни, кога е предоставен статутът и на какво правно основание, още повече, че в предишното си производство по ЗУБ, жалбоподателят въобще не бил заявил обстоятелството за предоставен му статут. Съдът е изискал служебно информация за предоставения от ВКБООН статут. Едва на третото писмо била предоставена откъслечна информация от офиса на ВКБООН България, с което е потвърден издаденият статут в Сирия. В писмото обаче изрично се сочело, че бежанският сертификат е издаден на 26.03.2009 г. В същото време в предходното производство жалбоподателят въобще не бил споменал за такъв предоставен му статут, като посочил, че е започнал работа в американската база на 15.08.2009 г., а в интервюто си от 21.01.2013 г. сочел, че е заминал за Сирия на 20.10.2009 г., поради което нямало как да му е предоставен статут в тази страна от офиса на ВКБООН през месец март 2009 г. В същото интервю жалбоподателят изрично бил посочил, че не е подавал в друга страна молба за закрила. Не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме, че жалбоподателят бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Неоснователно било позоваването в жалбата на задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 Елгафаджи срещу Държавния секретар по правосъдието на Холандия на разширен състав на СЕО. Нямало данни насилието в Ирак да е достигнало такава изключителна степен, че да представлява условието, изисквано от това решение. От проведените интервюта се установявало, че след заминаването на жалбоподателя за Сирия през месец октомври 2010 г., същият се е завърнал в Ирак през месец януари 2010 г., където живял до месец май същата година преди да напусне страната. Очевидно според съда обстановката в страната не била толкова несигурна, както твърдял жалбоподателят, за да се завърне в родината си едва два месеца след като я напуснал и след като по негови думи бил получил статут на бежанец в Сирия. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от касатора при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че същият изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не се установява в страната си по произход Гасан Хамид Хасан да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б., "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак и по-конкретно в гр. Багдад, съдържаща се в представената по преписката справка вх. № 01-4423 от 28.08.2012 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, както и от представената пред настоящата инстанция справка за актуалното положение в Ирак, Иракски Кюрдистан и южен Ирак с № 01-9847 от 25.09.2015 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Видно от представения в първоинстанционното производство писмен документ (с идентификатор BULSO/L014/108), издаден от представителството на ВКБООН в България, на г-н Гасан Хамид Хасан Хасан, роден на 13.06.1990 г. в Багдад, Ирак, е предоставен бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия по мандата на ВКБООН (файл № 980-07-00837). Настоящият състав на Върховния административен съд прецени информацията от проведените с кандидата интервюта. Видно от протокол от проведено на 21.01.2013 г. с кандидата интервю му е зададен въпрос - "Подавали ли сте в друга страна молба за закрила?", на който той е отговорил с "не". В този смисъл, представеният документ не следва да се преценява във връзка с правилността на обжалваното съдебно решение, респективно със законосъобразността на процесното обжалвано решение на ДАБ, тъй като обстоятелството, което той удостоверява не е било съобщено от кандидата по време на проведените с него интервюта, въпреки предоставената му за това възможност. В случай, че жалбоподателят поддържа, че и към настоящия момент има бежански статут, признат от офиса на ВКБООН в Сирия, той следва да инициира въз основа на това обстоятелство ново производство пред ДАБ, в което то да се прецени от компетентния административен орган, вкл. и чрез мнение за него от ВКБООН чрез своя представител в България, по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,