Решение № 55 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 661/2010 г.

Решение № 55 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 661/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е образувано по жалба от адв. Г. Ю. от БлАК - защитник на подсъдимия И. С. В. срещу въззивно решение № 215 от 17. 06. 2010 г., постановено по ВНОХД № 346/10 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон, като се претендира отмяна на атакувания акт и упражняване на правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на САС в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: Жалбата макар и допустима, разгледана по същество, се явява неоснователна. Това е така поради следните съображения: С атакуваното въззивно решение на САС, е потвърдена присъда № 77 от 07.04.2010 г., постановена по НОХД № 334/09 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с която подс. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 от НК, като при условията на чл. 54 от НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години, както и наказание "глоба" в размер на 5000 лева. Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Софийски апелативен съд и Окръжен съд - Благоевград законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по физико-химичната и дактилоскопна експертизи. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от апелативния съд, така и от Окръжен съд - гр. Благоевград, при строго съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на защитата, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Софийският апелативен съд прецизно, подробно и задълбочено е отговорил на доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от подс. В. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Наложеното на подс. В. наказание макар и определено съобразно чл. 54 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на защитника на подсъдимия В. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалвания въззивен съдебен акт оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.