Решение № 12528 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1711/2010 г.

Решение № 12528 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1711/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аксаково срещу решение № 2025 от 27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 159/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. В откритото съдебно заседание на ВАС касационния жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответните страни Йова Горанова Мархолева и Тодор Михайлов Мархолев не се явяват и не изпращат представител. В отговор от адв. Кирил Няголов, техен пълномощник, заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по реда на чл. 145, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от АПК по жалба на Йова Горанова Мархолева и Тодор Михайлов Мархолев срещу отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № УТ1-Й/25//9.12.2008 г. на кмета на Община Аксково за издаване на скица, която им била необходима за снабдяване с констативен нотариален акт за имот № 506.86 от ПНИ, находящ се в местността "Панорама I, II и III в землището на с. Осеново, площ от 600 кв. м, целият с площ 1114 кв. м. Съдът отменил като незаконосъобразен оспорения отказ и върнал преписката на административния орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този правен извод съдът приел, че административния орган е дължал поисканата административна услуга, като изложил доводи, че в чл. 587, ал. 2 от ГПК е уредено производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като по естеството си това производство е охранително и в компетенциите на нотариуса е да откаже или издаде нот. акт. Допълнил съображенията като приел, че извън правомощията на административния орган е да преценява придобили ли са молителите правото на собственост или не. Изложил мотиви, че скицата, която се издава от кмета на общината въз основа на заявлението за извършване на административна услуга, е елемент от охранителното производство по чл. 587, ал. 2 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, като правомощията на административния орган, който не е участник в това производство, се изчерпват само с издаването на скицата - извадка от влязъл в сила ПНИ /удостоверяваща неговия номер, площ, граници, местонахождение и пр., както и данните за собствеността от регистъра/. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на всички, допустими от закона доказателства, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителите по отношение на имота, за който е предоставена скицата, издадена от съответния отдел на кметството. Обосновал съображение, че отказ да се извърши услугата, като се издаде съответния документ, необходим в охранителното производство, не намира опора в закона, а изложените от него факти са извън обхвата на предпоставките, за които кметът следи при извършването на разглежданата административна услуга Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът е приложил правилно материалния закон и правните му изводи са обосновани. Административното производство е образувано по искане за издаване на скица на подробно описан земеделски имот и е мотивирано с инициирано нотариално производство за издаване на констативен нотариален акт. Законосъобразен и обоснован е правния извод на решаващия съд да отмени оспорения отказ, тъй като в случая административния орган е дължал поисканата административна услуга по смисъла на § 8 от ПЗР на АПК Законосъобразен е и втория правен извод на първостепенния съд, че в случая административния орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да издаде искания документи на лицето, което мотивира правен интерес да оспорва отказ по чл. 21, ал. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заявителите не са се легитимирали като собственици, предвид незавършена процедура по изработване, приемане и одобряване на ПНИ и че с изтичане на срока по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане на предоставения имот са преклудирани техните права по специалния закон - ЗСПЗЗ. Няма доказателства за твърдяната в тази връзка явна фактическа грешка, която не била поправена, а оспорващите, в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 2 АПК са доказали условията за издаване на поисканата скица за имота. Второто фактическо основание за отказа - обстоятелството, че жалбоподателите не се легитимират като собственици на имота в цялата му площ от 1114 кв. м е обстоятелство, ирелевантно за отказа да им бъде извършена поисканата административна услуга - издаване на скица за имота. Доводите на касационния жалбоподател в тази насока не намират опора в закона. Неоснователни са доводите, че оспорващите не могат да искат производство по реда на чл. 587 ГПК. В случая се касае до извършване на административна услуга, а по отношение на удостоверяване на правото на собственост на заявителите, респ. наличието на конкурентни права ще се произнесе съответния нотариус в охранителното нотариално производство по чл. 587, ал. 1 от ГПК. Именно нотариусът в това производство проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя и с мотивирано постановление на основание чл. 587, ал. 3 от ГПК той може да откаже или разпореди издаването на констативен нотариален акт. С отказа за издаване на скица по искане на страна, която претендира наличие на права, административният орган, комуто е вменено извършване на административна услуга, действително превратно е упражнил правата си, тъй като препятства възможността на тази страна да удостовери правото си на собственост в охранително нотариално производство, респ. да разреши спор за материално право, ако е налице такъв, в исково производство. Последният довод в касационната жалба, основан на решение по адм. дело № 5033/2009 г. на Върховния административен съд на Република България - четвърто отделение, е неоснователен, тъй като фактите по спора в този случай са коренно различни от настоящия - там жалбоподателят не се е легитимирал като носител на вещно право върху имота - нито като собственик, нито дори като ползвател и затова е прието, че на него правилно му е отказано издаването на скица, респ. извършването на административната услуга. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, оспорващите са представили документ за собственост, а именно нотариален акт № 140/94 г. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба. При извършената служебна проверка установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 - 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,