Решение № 11500 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на БРАТЯ КОЦЕВИ ООД, ЕИК 112644160, чрез адв. Д. Балкански и адв И. Испиридонова, срещу Решение 1262/20.03.2025 г., постановено по адм. дело 1281/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-32003224038464-004-001/09.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители , потвърден с Решение 1342/03.10.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) - София при ЦУ на НАП; като на дружеството са възложени разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че тъй като на основание чл. 65, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) падежът на посочените в процесния АПВ като непогасени към 31.12.2022 г. задължения за авансов данък общ доход за м.11.2022 г. е 29.12.2022 г., то същите неправилно са послужили като основание за отказ за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1 и ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Поради това, ревизиращите органи и съдът са подходили формално и са достигнали до неправилния извод за липса на предпоставки по чл. 167, ал. 1, т.1-3 ЗКПО за ползване на данъчно облекчение по чл. 184 ЗКПО, което представлява нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК. Не е налице и посоченото в потвърдителното решение на директора на ОДОП София, допълнително основание за отказ, тъй като подадената по електронен път годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. с посочен на ред 16, част V преотстъпен корпоративен данък не е приета и е получен автоматичен отговор от системата на НАП, че поради наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в данъчно-осигурителната сметка на дружеството към 31.12.2022 г. няма да може да се възползва от преотстъпването на данъка и трябва да се коригира редът от декларацията, където преотстъпеният данък е посочен. Дружеството е подало в този вид декларацията си като е поискало разрешение от НАП за повторно подаване, с отразяване на искането за преотстъпване на данък. След като такова не е дадено, дружеството е претендирало ползването на правото на преотстъпване на данъка чрез искане за възстановяване на преотстъпения данък с АПВ. Иска се отмяна на обжалваното решение и на процесния АПВ, както и присъждане на разноски по списък. Ответникът - директор на ДОДОП - София, чрез юрк. Ненчовска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й намира следното: За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че с Искане за прихващане или възстановяване 70-00-11232 от 15.11.2023 г. от БРАТЯ КОЦЕВИ ООД е заявено, на основание чл. 129, ал. 1 ДОПК, да бъде извършено прихващане или възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване в размер на 75 000 лв., която сума представлява внесен корпоративен данък, който подлежи на преотстъпване, защото са изпълнени условията по чл. 167, ал. 1 ЗКПО. Във връзка с това искане е издаден АПВ П-16001323223090-004-001/13.12.2023 г. от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който е посочено, че декларираният корпоративен данък за внасяне по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г. в размер на 75 153,14 лв. не подлежи на преотстъпване, защото дружеството има задължения към 31.12.2022 г. и съответно не може да бъде възстановен по реда на чл. 129 ДОПК. Този АПВ е бил отменен при обжалването му по административен ред с Решение 61 от 14.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в което е посочено, че наличието на предвидените в Глава Двадесет и втора от ЗКПО Преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък предпоставки може да се установи единствено в хода на ревизионно производство, каквото в случая не е инициирано с издаването на заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 112, ал. 1 ДОПК. Издадена е Резолюция за извършване на проверка П-32003224038464-0РП-001/22.02.2024 г. от началник сектор в ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители , с която е разпоредено да бъдат проверени задълженията на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. В хода на извършената проверка са отразени данните в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г., като е посочено, че в нея няма поставена отметка в част III, т. 4 Преотстъпване на корпоративен данък и/или намаление на счетоводния финансов резултат по реда на глава XXII от ЗКПО и т.4.1 Изпълнение на изискването по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Искането е било заявено с подаване на първоначалната ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като върху нея е налице отбелязване, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и не може да се ползва от преотстъпване на данъка, поради което е подадена коригираната декларация. След извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на дружеството органите по приходите са установили, че на 22.12.2022 г. е подадена декларация обр. 6 с вх. 130022210981790, в която е декларирано задължение за данък върху общия доход в размер на 5 297,17 лв. за м. ноември 2022 г., със срок на плащане 29.12.2022 г., като към 31.12.2022 г. е бил налице непогасен остатък в размер на 31,80 лв. Въз основа на посоченото обстоятелство е формиран извод, че в случая не са налице предпоставките на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, поради което БРАТЯ КОЦЕВИ ООД няма право да ползва преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че спорният АПВ е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел за безспорно доказано, че към 31.12.2022 г. дружеството е имало публично задължение и не е заявило по надлежния ред, чрез подаване на декларация или чрез корекция при подаването на такава, своето искане за преотстъпване на корпоративен данък. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че при издаването на процесния АПВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са съобразени указанията на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, дадени в отменителното Решение по жалба срещу акт за прихващане или възстановяване 61/14.02.2024 г. да бъде извършен анализ на всяко едно от задълженията в данъчно-осигурителната сметка на дружеството поотделно, както и на внесените суми за 2022 г. Издаденият последващ АПВ е по-немотивиран и неподкрепен с доказателства от отменения предходен. Съдът неправилно е възпроизвел и споделил мотивите в Решение 1342/03.10.2024 г. на ЗА директора на Дирекция ОДОП София, че дружеството не е упражнило правото си за преотстъпване на корпоративен данък чрез деклариране на преотстъпването в ГДД за 2022 г., нито чрез подаване на коригираща данъчна декларация. Изложени са мотиви, че коригираща е повторно подадената декларация, след като системата е отказала да приеме първоначално подадената такава със заявена претенция за преотстъпване на данъка. Ако се приеме тази теза, то това би означавало данъчните субекти да нямат правно средство за защита при отказ на системата да приеме декларацията им, с която заявяват претенция за упражняване на данъчно облекчение. Противно на изложеното в първоинстанционното решение, че е налице неяснота, между страните не се спори, видно от стр. 2 на АПВ П-320032240388464-004-001/09.07.2024 г. и Решение 1342/03.10.2024 г. на ЗА директора на Дирекция ОДОП София, че БРАТЯ КОЦЕВИ ООД е поискало ползването на това данъчно облекчение на основание чл. 184, ал. 1, б. а ЗКПО, предвиждаща възможност за преотстъпване на корпоративен данък на данъчно задължени лица, извършващи производствена дейност единствено в община, в която за предходната година, преди текущата, безработицата е над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Макар също да не е бил налице спор по този въпрос, за установяване наличието на тази предпоставка в съдебното производство е представена и Заповед РД-14-50/14.02.2023 г. за утвърждаване на Списък на общините, в които за 2022 г. равнището на безработица е равно или по-високо от средното за страната, издадена от министъра на иновациите и растежа, обн. ДВ, бр. 22 от 10.03.2023 г. Спорът между страните касае изпълнението на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО към 31.12.2022 г. дружеството да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Установено е, че към посочената дата (31.12.2022 г.) в данъчно-осигурителната сметка на БРАТЯ КОЦЕВИ ООД е отразено изискуемо задължение по подадена декларация обр. 6 за м. ноември 2022 г. в размер на 31.80 лв. за данък върху доходите от трудови възнаграждения. За разлика от първоначално издадения и отменен от директора на Дирекция ОДОП Пловдив АПВ, в който подробно са описани на стр. 2 резултатите от извършената проверка в ИМ на НАП към 31.12.2022 г. и от който е видно, че посочената сума като непогасено задължение се дължи на погасяване с внесените от дружеството суми по СД 13001933898/14.12.2022 г. и Декларация Обр. 6 130022210981790/22.12.2022 г. на начислени лихви в размер на 50,37 лв. за внасянето на ДДС по първата декларация на 16.12.2022 г., вместо на 14.12.2022 г., в процесния АПВ липсва анализ на установените задължения и извършените плащания. В този смисъл, издаденият последващ АПВ, чиято законосъобразност е била предмет на проверка от първоинстанционния съд, не само не е надлежно мотивиран, но е и издаден при неспазване на задължителните указания на решаващия орган в административното производство. Изводите на органите по приходите в издадения последващ АПВ, че към 31.12.2022 г. дружеството има задължения в размер на 31,80 лв. за данък върху доходите на физическите лица отново не са подкрепени с доказателства, а и не е извършено анализиране на всяко едно от задълженията в данъчно-осигурителната сметка на лицето поотделно и на внесените суми за 2022 г. В този смисъл следва да се приеме, че АПВ е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. На следващо място, в случая непризнаването на декларираното данъчно облекчение не съответства и на целта на закона, която е преотстъпването на данъка да се ползва от коректни данъкоплатци. Частта от неплатеното в срок публично задължение се явява незначителна 31,80 лв., дължи се на начислена лихва, за дължимостта на която задълженото лице не е уведомено, и е нищожна, както спрямо размера на претендирания за преотстъпване данък, така и спрямо платените от дружеството публични задължения през 2022 г. Следва да се отбележи, че се претендира възстановяване на 75 000,00 лв. корпоративен данък, при деклариран и внесен от дружеството корпоративен данък за 2022 г. в размер на 93 153,14 лв., което е още един аргумент в подкрепа на тезата на касатора за нарушаване на принципа на съразмерност. В производствата, свързани с установяване на публични задължения по ДОПК, включително и при преценка за предоставяне на данъчни облекчения, намира приложение общият принцип на съразмерност (пропорционалност) в административното производство, установен с чл. 6 АПК, по силата на препращащата разпоредба на §2 от ДР на ДОПК, който в случая не е спазен от приходната администрация. В този смисъл са и Решение 6112 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 1361/2021 г., Решение 969 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. дело 6531/ 2017 г., Решение 13916 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. дело 4145/ 2017 г., Решение 6311 от 11.06.2025 г. на ВАС по адм.д. 4078/2025 г. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло поради противоречието му с материалния закон. На отмяна подлежи и спорният АПВ, като преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по Искане за прихващане или възстановяване 70-00-11232 от 15.11.2023 г., подадено от БРАТЯ КОЦЕВИ ООД, при спазване на тълкуването на закона, дадено в настоящето решение. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции: За първоинстанционното производство НАП следва да бъде осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 2 400,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, съобразно списък на разноските. За касационното производство в полза на страната се следват разноски в общ размер на 7 100 лв., представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,