Решение № 6586 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14945/2011 г.

Решение № 6586 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14945/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Евгени Цанов Цанов е подал касационна жалба срещу решението от 10.08.2011 г. по адм. дело № 2302/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата му срещу решение № 185/15.02.2011 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в частта за установяване и обявяване на принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Евгени Цанов Цанов е заемал длъжността началник на отдел в Централно управление "Митници" за времето от 9.07.1997 г. до 1.03.1999 г., директор на дирекция "Материално техническо обслужване" в Централно управление "Митници" - за времето от 1.03.1999 г. до 23.02.2001 г. и началник на отдел в Централно управление "Митници" за времето от 29.10.2003 г. до настоящия момент. С решение № 185/15.02.2011 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обявила принадлежност на лица, заемащи публични длъжности по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в Агенция "Митници", между които е и Евгени Цанов Цанов. Решението било прието въз основа на документите, съдържащи се в дело № 15982, том II и том III на Министерството на вътрешните работи - Държавна сигурност. Приложена е справка от 21.10.1981 г. до отдел "Задгранични паспорти" при Министерството на вътрешните работи относно извършено на лицето проучване във връзка с пътуването му на екскурзия до Франция. Към административната преписка се намира и справка от 23.10.1986 г., в която изготвилият справката служител на Държавна сигурност предлага да се извърши проучване и проверка на Евгени Цанов и при положителни резултати да се започне работа с него за ангажирането му като секретен сътрудник. В документ от декември 1986 г., адресиран до Първо управление на Държавна сигурност е поискано да се направи проверка по картотеката за лицето Евгени Цанов. В друг документ е записано, че има взето решение Цанов да се оформи като доверено лице, а при положителни резултати в работата - като секретен сътрудник. В справка от 19.05.1987 г. е записано, че служител на Държавна сигурност е провел среща с Евгени Цанов, получил е информация, отразена в приложено към справката сведение и му е поставил задачи. Съдържа се и предложение на лицето да се даде псевдоним "Цолов", както и данни за уговорена следваща среща. От правна страна съдът приел, че решението на комисията съответства на нормативните разпоредби. Евгени Цанов е заемал публична длъжност, посочена в чл. 3, ал. 1, т. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА, за времето, предвидено в чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА. При преценката на законосъобразността на административния акт съдът се е позовал на чл. 24, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, според който принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник. Според мотивите на решението, наличието на дейност като секретен сътрудник се установява от документите, приложени към административната преписка. В отговор на възражението на жалбоподателя, че не е подписвал декларация за сътрудничество, съдът изложил съображения, че саморъчно написаната или подписаната декларация е само един от посочените в закона документи, въз основа на които се установява наличието на дейност като секретен сътрудник. Принадлежност би могла да се установи въз основа на други документи, които са от кръга на нормативнопредвидените. Тъй като съдът не намерил основания за отмяна на административния акт, жалбата била отхвърлена. В касационната жалба се поддържа, че документите, намерени за жалбоподателя, не обосновават принадлежност към органите на Държавна сигурност в качеството на секретен сътрудник. Оспорват се изводите на съда, който не взел предвид, че липсва декларация за сътрудничество като израз на осъзнат ангажимент за извършване на дейността, както и фактически извършена дейност, с която е оказана помощ на органите на Държавна сигурност. Твърди се, че изготвеното изложение от жалбоподателя в качеството му на административен отговорник е било подправено, за да добие вид на сведение, предназначено за службите по сигурността. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал противоречие с материалния закон. Жалбоподателят е заемал публични длъжности през нормативно установения период, поради което установяването на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за него е задължително. Анализът на приложимите правни норми води до заключението, че целта на закона е да се разкрие информацията, която се съдържа в документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Решението, с което се обявява принадлежността на лица към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, има нормативно установено съдържание, което включва минималния обем информация за лицата и извършваната от тях дейност. Правоприлагащият орган не е натоварен с оценка на дейността и на нейните последици за държавата и обществото. В решението се излагат единствено фактите, намерени за проверяваните лица в оперативния и служебния архив на органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Както е посочил първоинстанционният съд, установяването на принадлежност към органите на Държавна сигурност се основава на изброени в закона документи, които са от такъв характер, че да разкриват наличието на дейност като щатен или нещатен служител или като секретен сътрудник на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Намерените за жалбоподателя документи в оперативния архив на Държавна сигурност, изготвени от щатен служител на Държавна сигурност, както и приложеното саморъчно сведение, съдържат данни, че лицето е оказало негласна помощ на органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. В касационната жалба е оспорена истинността на написаното саморъчно сведение и е поискано назначаването на графологична експертиза. Искането обаче не може да бъде взето предвид, тъй като не е направено в първоинстанционното производство, в което се извършва проверка на законосъобразността на административния акт. Касационната инстанция проверява правилността на решението на административния съд, поради което пред нея не се допускат доказателствени искания, с изключение на исканията за събиране на писмени доказателства. При наличието на нормативноустановените предпоставки за постановяването на административния акт, както и при отсъствието на ангажирани от жалбоподателя доказателства, които опровергават констатациите на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд