Решение № 10704 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2010 г.

Решение № 10704 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2010 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на Мария Дякова Данданова, с. Железница - 1457, м. "Лъката" № 3 срещу решение № 1344 от 05.05.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1421/2010 г. С обжалваното решение съдът оставил без разглеждане жалбата на Данданова срещу заповед № 327 от 03.02.2010 г. на директора на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" в частта, в която е предоставена обществена информация по т. II от заявление, вх. № 17 от 12.01.2010 г. и прекратил производството в тази част; отхвърлил жалбата на Данданова срещу същата заповед в останалата й част и срещу отказ за разглеждане на заявление за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 116 от 08.02.2010 г. по описа на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че исканата в т. I от заявлението информация не е обществена. Не отчел, че сигналът до Парламента е заведен в изходящата поща на гимназията и е изпратен от директора. С това административният орган се включил пряко в процеса и изпращането на сигнала станало част от неговата дейност. Не отчел, че постановлението на Софийска районна прокуратура за отказ да образува досъдебно производство от 26.10.2009 г. е изпратено на гимназията и е заведено във входящата кореспонденция. Не отчел също, че самият акт на изпращане на сигнала вече означава съгласие за разкриване на имената на подписалите го. Счита за неправилен извода на съда, че единствената цел за търсене на информация е събирането на доказателства по административно дело № 3887/2009 г. на Върховния административен съд. Съдът неправилно приел, че верността на предоставената информация е ирелевантен факт. Не отчел, че принципът на достоверност на предоставената информация е прогласен в чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Неправилен сочи, че е изводът на съда и досежно липсата на непълнота на предоставената информация по пункт IV. Освен, че ясно е заявена формата на предоставяне на информацията - на хартиен носител, потребителят на обществена информация не е в състояние изчерпателно и точно да посочи исканите документи, тъй като не ги познава. Неверен твърди, че е изводът на съда за наличие на обстоятелствата по чл. 2, ал. 4 ЗДОИ. Твърди, че решението е неправилно и досежно отказа на директора на гимназията, изразен в писмо изх. № 116 от 08.02.2010 г. Сочи, че за касатора е важно да разбере по какви причини в мотивите на прокурорското постановление името й е свързано с действия на преподаватели, с които няма нищо общо. Моли съда да отмени решението в обжалваните части по пункт 1, 3, 4 и 5 от мотивите. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" (НПМГ), счита същата за неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Диана Михайлова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите, характера на оспорваните актове и направил обосновани правни изводи. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Следва да се посочи, че решението, в частта, в която жалбата на Данданова е оставена без разглеждане и съдебното производство е прекратено не е обжалвано и същото е влязло в сила. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че със заявление вх. № 17 от 12.01.2010 г. касаторът поискал от директора на НПМГ предоставяне на обществена информация по четири подробно описани пункта. С допълнително заявление, вх. № 18 от 13.01.2010 г., поискал още информация, свързана с дейността на учители в гимназията. Приел, че така поисканата информация по пункт II, III и IV от заявлението от 12.01.2010 г. е предоставена. Не е предоставена исканата информация досежно сигнал, изх. № 158 от 18.01.2009 г. до председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите към 40-то Народно събрание, както и допълнително поисканата информация. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че НПМГ е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗДОИ. Приел, че исканата по пункт I от заявлението информация не е обществена. Педагогическият колектив, а не гимназията като задължен субект, упражнил своето субективно право на жалба с цел защита на учебно-педагогическата си дейност. Приел, че целта на търсената информация не е формиране на мнение за дейността на гимназията, а снабдяване с доказателства по административно дело № 3887/2009 г. на Върховния административен съд. Досежно имената и подписите на подателите приел, че същите са лични данни и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ не се дължи предоставянето им. Приел за неоснователно твърдението за неистинност по отношение на предоставената справка № 2, както и че в това съдебно производство не може да преценя съставен ли е неистински официален документ. По отношение на поисканата в т. IV информация приел, че първо, заверени копия не са поискани, и второ, не могат да бъдат предоставени, тъй като е налице законова забрана - чл. 2, ал. 4 ЗДОИ. По отношение на обективирания в писмо изх. № 116 от 08.02.2010 г. отказ приел, че същият е законосъобразен, тъй като се иска предоставяне на лична информация и то с цел защита на други субективни права, а не съставяне на собствено мнение за дейността на гимназията. Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна съдът направил извод за законосъобразност на оспорените актове и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът правилно установил фактическата обстановка, същата не се оспорва от страните и настоящата инстанция я приема като обективно и пълно установена. Спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици. Тъй като касационната жалба съдържа доводи досежно отделни пунктове от съдебното решение съдът следва да разгледа възраженията отделно. По твърдението за неправилност на съдебното решение в частта по пункт I на мотивите: Основното възражение на касатора е относно характера на исканата информация. Правилен е изводът на съда, че исканата от касатора информация не отговаря на изискванията на закона - чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. За да е налице задължение за предоставяне на искана информация е необходимо от една страна този, от когото се иска информация, да е задължен по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект и от друга, исканата информация да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Няма спор, че Националната природо-математическа гимназия е задължен по смисъла на чл. 3 ЗДОИ субект. Тя е публичноправен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ - публичноправна организация, която е юридическо лице (чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета - ЗНП), създадено с цел задоволяване на обществени интереси - осигурява правото на гражданите на образование според държавните образователни изисквания - чл. 53 от Конституцията и чл. 3, 4 и 4а ЗНП, и приходите му се осигуряват от държавния бюджет - § 1, т. 4 ЗДОИ. Като задължен субект по Закона за достъп до обществената информация гимназията е длъжна да предоставя обществена информация. Обществена обаче е не всяка информация, която по един или друг начин тангира с гимназията, а само тази, която отговаря кумулативно на двете законови изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. В случая именно тези характеристики на исканата информация не са налице. Исканата информация не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект, а се отнася до отделни физически лица, работещи в гимназията. Както правилно сочи в мотивите си съдът органът е следвало да остави без разглеждане искането на касатора, тъй като става въпрос за информация, която не отговаря на законовите изисквания. Фактът, че искания за предоставяне документ - сигнал до Народното събрание, е изведен с изходящ номер на гимназията не променя характера му. Не формалните белези, а съдържанието на информацията е релевантно за определяне на качеството й като обществена и с оглед на това за наличието на законово задължение за предоставянето й. Основателни са и другите доводи на съда. От доказателствата по делото е видно, че информацията е искана не с цел да се създаде мнение за дейността на гимназията като задължен субект, а да се разбере точно кои са лицата, подписали сигнала до Народното събрание. Законът предоставя на всеки гражданин право на достъп до обществена информация, но при условията и реда на закона. Един от принципите, въз основа на които се търси и предоставя обществена информация е осигуряването на законност в рамките на този процес. Следователно търсенето и предоставянето на информация не може да бъде подчинено на друга, освен на законовата цел. В случая, от доказателствата по делото е видно, че касаторът, след като получил съдържанието на подадения сигнал, търси с друга цел допълнителна информация за имената на лицата, които са го подписали. Ако тази информация е необходима на съответните компетентни органи те имат правомощието и механизмите да я получат. Тази информация обаче няма да създаде мнение за дейността на гимназията, поради което няма качеството на обществена. Наред с това имената и подписите на лицата, подписали сигнала, са лични данни по смисъла на § 1, т. 2 ЗДОИ и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ не следва да бъдат предоставяни, както правилно сочи в мотивите си съдът. Неоснователно е твърдението на касатора, че с подписването на сигнала до Комисията на Народното събрание лицата на практика са дали предварително съгласие имената им да бъдат разкрити. Първо, процедура на предварително даване на съгласие по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни няма. И второ, личните данни са изрично изключени от обхвата на Закона за достъп до обществената информация - чл. 2, ал. 4. Видно от изложеното доводите на касатора са неоснователни. Съдът правилно приложил материалния закон. По твърдението за неправилност на съдебното решение в частта по пункт III и IV на мотивите: Основното твърдение на касатора досежно тази част на съдебното решение е за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и по-конкретно на принципа на достоверност на предоставената информация. Видно от изложеното в касационната жалба касаторът прави извод за недостоверност на предоставената информация - в частта относно посоченото, че при извършената от Държавната агенция за закрила на детето проверка не е поискана и подадена декларация на Денис Ангелов. Както правилно сочи в мотивите си съдът, достоверността на предоставената информация не е предмет на настоящото производство. Релевантно е дали след като е поискана обществената информация надлежно е предоставена. В случая за никакво освобождаване на задължения субект от изискването за достоверност не става въпрос, както твърди касатора. Предмет на това съдебно производство е предоставянето, не истинността на предоставената обществена информация. Други са производствата и органите, компетентни да се произнесат по истинността на официалния документ - справка № 2. Неоснователно е твърдението на касатора, че спазването на принципите, визирани в чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, изисква предоставяне на заверени копия от всички документи, съхранявани в гимназията и относими към поставените въпроси. Предоставянето на обществена информация не е абсолютно. Както самият касатор сочи, то се осъществява при спазване на определени принципи, но не само на един - чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДОИ, а на съвкупност от принципи. Между тях освен откритост, достоверност и пълнота на информацията, са и принципите за осигуряване на законност при търсене и получаване на обществена информация, както и защита на личната информация - т. 3 и 5 на чл. 6, ал. 1 ЗДОИ. В случая става въпрос именно за лична информация, което обосновава невъзможността от предоставянето й на касатора. Видно от изложеното съдът правилно определил както предмета на настоящото съдебно производство, така и спазването на принципите на предоставяне на обществената информация и в съответствие с това правилно приложил материалния закон. По твърдението за неправилност на съдебното решение в частта по пункт V на мотивите: Единственият довод на касатора за неправилност на съдебното решение в тази част ясно разкрива целта, с която се търси обществената информация. Жалбоподателката твърди, че за нея е важно да си състави мнение по каква причина в прокурорското постановление името й е свързано с действията на преподаватели, с които няма нищо общо и че чрез търсената информация "би доказала клеветнически твърдения". Както бе посочено по-горе законовият механизъм за предоставяне на обществена информация има своя ясна цел - да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените субекти. Видно от твърденията на касатора нейната цел не е такава. Упражняването на основните права на гражданите, каквото е правото на достъп до обществена информация, не може да става в нарушение на общия принцип в правото, че с упражняването на субективните права не може да се злоупотребява. Правата не могат да се упражняват с цел да се навреди някому или не за задоволяване на признатия от правото интерес. От доказателствата по делото е видно, че съдът правилно приел, че постановеният с писмо № 116 от 08.02.2010 г. отказ е законосъобразен, макар и по мотиви, различни от посочените в него. Видно от изложеното инвокираните от касатора доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът приложил материалния закон правилно към релевантните по делото фактите. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Такива следва, с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК и направено искане, да се присъдят на ответника по делото. Същият не е представил доказателства за реално направени разходи за настоящата инстанция, поради което съдът не следва да постановява дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд