Решение № 7586 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2009 г.

Решение № 7586 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Георгиев Станчев от с. Страшимирово, Варненска област, против решение № 1763/19.12.2008 г. постановено по адм. д. № 531/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 0302785/19.11.2007 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 975/23.01.2008 г., издадено от зам. директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, за установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2002 г. главница в размер на 7 036,95 лв. и лихва в размер на 4 109,29 лв.; за 2004 г. главница в размер на 2,56 лв. (надвнесен) и лихва - 0,00 лв.; за 2005 г. главница в размер на 5 856,60 лв. и лихва в размер на 1 210,35 лв. и за 2006 г. главница в размер на 558,49 лв. и лихва в размер на 41,00 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна - Директорът на Дирекция"ОУИ"-Варна чрез процесуалния си представител юрк. Еленова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд след като е приел, че между страните по делото не съществува спор относно наличното имущество и доходите на данъчния субект, а спорът е само по отношение на източниците на тези доходи е изложил съображения за неоснователност и недоказаност на твърдението на жалбоподателя, че е получил сумата от 30 000 лв. от лицето Станислав Петков Петков на 5.03.2001 г. Обсъдил е твърдението на жалбоподателя за произхода на посочените парични средства и получаването им от задълженото лице по силата на представен запис на заповед, както и характера на последния като частен диспозитивен документ. Обсъдени са от съда всички събрани по делото доказателства в тази връзка и е обоснован извод за недоказаност на това твърдение, респективно за законосъобразност на издадения РА. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че на лицето е възложена данъчна ревизия за определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ за периода 1.01.2001 г. -31.12.2006 г. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и на лицето е връчено уведомление № 36306-3/21.07.2007 г., че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. Изискани са и са събрани по съответния ред документи, писмени обяснения, доказателства за притежавано имущество за периода, банкови сметки, движение и наличности по тях, заеми. Правилно съдът е приел, че спорът се свежда до получена ли е сумата 30 000 лв. от лицето Станислав Петков Петков на 5.03.2001 г. Обсъден е от съда представен по делото запис на заповед, както и характера на последния като частен диспозитивен документ. Съдът е изложил мотиви в смисъл, че същият се ползува с формална доказателствена сила, отнасяща се до факта на писменото изявление, което съдържа и неговото авторство, но не и до датата и мястото на съставянето им. В процесния спор частният документ е подписан и следва да се ползва с формална доказателствена сила и съответно тя да се преценява, което означава, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от лицето, който го е издал. Формалната доказателствена сила на частния документ може да се опровергае като се докаже неговата не автентичност. Тежестта за доказване неистинността на документа носи страната, която го оспорва. Това разпределение на доказателствената тежест съдът е преценил съобразно с характера на административното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, доколкото издаденият административен акт съдържа фактически констатации, които се ползват с презумпция за истинност. В процесния случай се съдържат такива относно липсата на доказателства за произхода на процесните средства у заемодателя, както и действителното предаване и получаване на сумата от жалбоподателя. Следователно, дори ревизиращият орган да бъде обвързан от формалната доказателствена сила на представените доказателства (Декларация от лицето Станислав Петков Петков) л. 87 по делото (и представената Запис на заповед) л. 86 на делото (, то тя се разпростира само по отношение на тяхното авторство, но не и по отношение на датата и мястото на съставянето им, още повече че липсват доказателства за получаването на процесните суми от жалбоподателя, както и, че заемодателят е имал финансовата възможност за предоставяне на жалбоподателя сумата от 30 000 лв. през 2001 г. Съдът е приел, че това обстоятелство не се установява, както в проведеното ревизионно производство, така и пред съда, със събраните по делото доказателства. Представените два броя служебни бележки за получавани от Станислав Петков трудови възнаграждения и пари за командировъчни, не установяват достатъчен паричен ресурс за предоставянето на такава сума. Съдът е приел, че представеното от жалбоподателя Определение № 17389 от 26.11.2007 г. на ВРС 18-ти състав по ч. гр. дело 9595/2007 г., с което е отхвърлена молбата на Станислав Петков за издаване на изпълнителен лист за сумата от 30 000 лв. не е с обвързващо за съда действие, още повече, че видно от мотивите на посоченият съдебен акт е прието, че процесният запис на заповед за сумата от 30 000 лв. не съставлява, такава по см. на чл. 535 от ТЗ и не е породила валидно менителнично задължение. Тези изводи на първоинстанционния съд изцяло се възприемат от касационната инстанция. В подкрепа на това са данните, установени по делото, въз основа на останалите доказателства и по-специално - писмените обяснения на ДЗЛ и на лицето Станислав Петков Петков, съпоставени с писмени доказателства за неговите доходи. В хода на административното и съдебно обжалване на РА не са опровергани фактическите констатации на органите по приходите, че са налице противоречия в декларациите на двете физически лица и отделно, противоречие между твърденията им и безспорно установените данни по събраните в хода на ревизията писмени доказателства за получавани от тях доходи, които са надлежно документирани с официални документи, издадени от съответни органи. Поддържаните доводи в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и при наличието на противоречиви данни е обосновал изводи за тези, ползващи се с доказателствена сила, въз основа на които е обосновал изводите си. Обжалваното решение с изводи за законосъобразност на издадения РА, респективно с постановено отхвърляне на жалбата срещу РА като неоснователна, е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд в размер на 716 лв., същото е за цялото производство до приключване на делото, съобразно с разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и второ в същия размер за защита от процесуалния представител - упълномощения юрисконсулт пред касационната инстанция не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,