Решение № 13135 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2009 г.

Решение № 13135 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Маргарита Георгиева Балканска и Георги Тодоров Балкански против решение по адм. д. № 2101/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението поради необоснованост. Процесуалният представител твърди, че доверителите му не са уведомени за съдебните решения, а за да тече срокът по чл. 6 от ЗОСОИ е необходимо да бъдат изрично уведомени. Към момента на издаването на заповедта е имало двама областни управители Ст. Йорданов и Л. Ковачев, поради което подписването на заповедта само от Ст. Йорданов без преупълномощаване има за последица нейната нищожност. Протоколът от 2.08.2006 г. не е подписан от цялата комисия. Ответната страна областен управител на област София не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, намира касационната жалба на Георги Тодоров Балкански за недопустима, защото е подадена от лице, което не е участвало в първоинстанционното съдебно производство, а не се и доказва хипотезата на чл. 212 от АПК - да е подадена от неучаствало по делото лице, спрямо което решението има сила, но същото е неблагоприятно за него. Жалбата до първоинстанционния съд е подадена от Гено Тодоров Балкански, това лице е участвало като страна пред първоинстанционния съд и спрямо него е постановеното решение по адм. д. № 2101/2008 г. по описа на АС София-град. Затова касационната жалба на Георги Балкански, подадена чрез адвокат Кирил Николаев Стоянов е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По отношение касационната жалба на Маргарита Георгиева Балканска, Върховният административен съд, III отделение, намира същата за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на Маргарита и Гено Балкански срещу изричен отказ на заместник-областен управител на област София от 14.05.2007 г. да уважи искане за обезщетение с жилищни компенсаторни записи на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ, защото искането е от 20.06.2006 г. и е подадено извън преклузивния срок, считано от влизане на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ в сила. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата с мотиви, че същата е издадена от компетентен административен съд при спазване на закона. Решението е обосновано, защото установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи съответстват на доказателствата по делото. Предвид служебното начало по чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка дали решението съответства на материалния закон, съдът извърши такава и намира решението за правилно. Неоснователен е доводът, че заповедта е издадена от некомпетентен административен акт. Заповедта е подписана от заместник-областен управител Сталин Генадиев комуто са делегирани правомощия от областния управител Тодор Модев във връзка с постановяване на заповеди по ЗОСОИ със заповед № РД-15-284/12.03.2005 г., приложена по делото. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че срокът за сезиране на административния орган с искане за обезщетение започва да тече от съобщаването на решението на съда, с което е уважен иск по чл. 7 от ЗВСОНИ. По делото е установено, че с решение от 25.03.1999 г. по гр. д. № 2184/1998 г. по описа на Софийски градски съд, въззивният съд е отменил отхвърлително решение на Софийски районен съд и по същество е уважил иск по чл. 7 от ЗВСОНИ предявен от Сола Барух, Юдит Моше, Ерела Барух, Рахел Шалид и др. срещу Гено и Маргарита Балкански за апартамент в гр. София, ул. "Московска" № 29. С решение № 830 от 28.07.2000 г. по гр. д. № 1638/1999 г. по описа на Върховния касационен съд, IV отделение, решението на въззивния съд е оставено в сила. Към този момент е действала разпоредбата на чл. 9 от ЗОСОИ в редакцията й от ДВ, бр. 9 от 2000 г. Съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ (Нов - ДВ, бр. 9 от 2000 г. от 1.02.2000 г.) лицата по ал. 3, както и тези, исковете на които по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти са отхвърлени с влезли в законна сила решения след 22 ноември 1998 г., могат да предявят искания за обезщетяване по чл. 6 в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Следователно към момента на влизане на решението на Върховния касационен съд в сила е налице основание по чл. 9, ал. 4 вр. с чл. 6 от ЗОСОИ Балкански да поискат обезщетение. Текстът не е претърпял промени с последващите изменения на чл. 9 от ЗОСОИ. Правилни са правните изводи на съда за преклузивния характер на 2-месечния срок, в рамките на които жалбоподателите са могли да упражнят правото си да поискат определяне на обезщетение. В този срок те не са сторили това, защото искането им е 20.06.2006 г. Законът никъде не регламентира, че правото на поискат обезщетение започва да тече от момента на узнаване за постановеното съдебно решение. Такова твърдение не съответства на точната и ясна правна норма. Дали посоченият в касационна жалба протокол е подписан или не от всички членове на комисия, е факт неотносим към същността на спора. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение