Решение № 35 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4412/2018 г.

Решение № 35 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4412/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Ц. Р. за отмяна на влязлото в сила решение на районен съд Ловеч по гр. д. № 482/17 г., потвърдено с окончателно въззивно решение на окръжен съд Ловеч по гр. д. № 126/18 г. от 10.05.18 г., на осн. чл. 304 ГПК. С влязлото в сила решение са уважени предявените от П. В., П. П., М. Т., Дилянка С., С. Н. и Ц. С. срещу В. С. и В. С. искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – обявена е относителната спрямо ищците - кредитори недействителност на сключения между първия ответник – длъжник и втория ответник – трето лице, син на длъжника, договор за покупко- продажба на посочените в решението 6 поземлени имота, изповядан с нот. акт **** г. на нотариус А. Ц., с район на действие Ловешки РС. Молителката твърди и представя доказателства, че е съпруга на купувача по обявения за относително недействителен договор за продажба на недвижими имоти, поради което окончателното решение има сила спрямо нея, макар да не е била страна по делото. Затова иска отмяната му на осн. чл. 304 ГПК и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, при което да бъде конституирана като необходим другар на ответника по иска и купувач по договора за продажба В. С. Ответницата по молбата П. В. я оспорва като неоснователна. Ответниците по молбата П. П., М. Т., Д. С., С. Н. и Цв. С. не изразяват становище. Ответниците В. С. и В. С. се присъединяват към заявеното с молбата искане за връщане на делото за ново разглеждане от РС. ВКС на РБ, като разгледа молбата я намира за основателна, поради следното: Видно е от приетите писмени доказателства – акт за гр. брак от *** г. и удостоверение от АВ за законов режим на общност, че ответникът В. С. към момента на сключване на оспорената сделка е бил в граждански брак с молителката Ц. Р. Установеният със СК от 1968 г. и със следващите - СК от 1985 г. и СК от 2009 г. режим на съпружеска имуществена общност върху вещните права, придобити през време на брака, при който съпругът на приобретателя по възмездната транслативна сделка придобива същите вещни права и в същия обем като самия приобретател, налага извода, че за целите на института на относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД пасивно легитимиран да отговаря по конститутивния иск е и съпругът на приобретателя. Без значение, че същият не е направил волеизявление по обявения за относително недействителен договор, както и че искът по чл. 135 ЗЗД не е вещен, а облигационен, след като прогласяването на недействителността по отношение на кредитора на праводателя поражда последици и по отношение на другия съпруг, който не е участвал в сделката. При уважаването на иска прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на третите лица. Евентуалното уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не легитимира приобретателя като длъжник, но доколкото за него и съпругата му като участници в особената бездялова имуществена общност се въвежда задължението да предоставят придобитата вещ за удовлетворяване на чуждо парично задължение, то несъмнено съпругата на приобретателя в случая се явява пасивно легитимирана страна - необходим другар на ответника. Последната разполага с правото да се освободи от изпълнението, като плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да търси по правилата на регресната отговорност възстановяване на платеното В този см. са ТР № 5/14 г. ОСГТК и р. по в. т. д. № 4702/16 г. на САС. В последното е прието още / и се споделя и от настоящия състав на ВКС/, че облигационният характер на иска по чл. 135 ЗЗД не лишава неучаствалия в атакуваната сделка съпруг от правото да ангажира защита на интереса си по нея, след като същият по силата на законовия режим на общност се явява носител на правото, засегнато с предявения конститутивен иск. При уважаване на иска, сделката ще се счита недействителна не само спрямо сключилия я съпруг, но и спрямо този, който е в същото материално-правно положение по отношение на засегнатите от решението права. В противен случай неучаствалият съпруг няма да бъде обвързан от правните последици на постановеното решение, респ. кредиторът не би могъл да насочи принудителното изпълнение към придобития в бездялова общност от съпрузите имот. Това обстоятелство придава на неучаствалия съпруг на приобретателя по сделката качеството на необходим другар в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. В тази връзка са и указанията, дадени в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 191/13.03.2014 г. по ч. гр. д. № 164/2014 г. на ВКС, IV ГО, според които "съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, респективно за потестативни права, насочени към промяна в принадлежността или обременеността на общите вещни права". Това разрешение – по отношение на правото на неучаствалия съпруг на приобретателя да иска отмяна на вл. в сила решение, постановено без негово участие като страна в делото- не се променя и след приемането на ТР № 3/17 г. ОСГК, на което се позовават и двете спорещи страни в производството за отмяна. С него е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. В мотивите на ТР е посочено, че процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен иск за собственост/ респ. по иск, с който се упражнява потестативно право за общ на съпрузите имот/, могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде обвързан и неучаствалият в делото съпруг. В този случай защитата на другия съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила съдебно решение / както е в настоящия случай/ или определение за прекратяване на делото поради отказ от иска. Молбата за отмяна е основателна – влезлите в сила въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение по делото следва да бъдат отменени на осн. чл. 304 ГПК и делото да се върне на РС за ново разглеждане с конституирането на Ц. Р. като ответник, наред с приобретателя по договора В. С. – неин съпруг и прехвърлителя В. С. и извършване на действията по чл. 131 и сл. ГПК с нейно участие. По сторените от страните в това производство разноски следва да се произнесе съдът, който разглежда делото по същество – ТР № 6/13 г. ОСГТК, т. 4. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение