Решение № 168 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 823/2016 г.

Решение № 168 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 823/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Столична община е обжалвала с касационна жалба вх. № 11426 от 24.08.2015 г. въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав № 1503 от 08.07.2015 г. по гр. д. № 3403/2014 г. С определението по чл. 288 ГПК касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по положителния установителен иск за собственост на Столична община с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. и по иска с правно основание чл. 108 ЗС срещу Д. С. Г. по правния въпрос: дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице. Ответницата М. Б. В. изразява становище в писмената защита по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, че произходът на едно лице от друго може да се установява в спорно исково производство с всички доказателствени средства, а не само с акт за раждане, когато такъв не е съставен или е изгубен или унищожен. По основателността на касационната жалба се поддържа, че изводите на съда са обосновани и законосъобразни и няма основание за отмяна на обжалваното решение. Ответницата Д. С. Г. изразява становище, че решението е постановено при спазване на закона и процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила. Третото лице-помагач на страната на ответницата Д. С. Г. - нотариус Д. Т. също счита, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и по касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК, и намира следното: С въззивното решение в допуснатата до касация част, Софийският апелативен съд е отменил решението от 15.11.2013 г. по гр. д. № 3547/2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, 13 състав, и е отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Столична Община срещу Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. за установяване, че Столична община е собственик на основание чл. 11 ЗН на недвижим имот - трети тавански /мансарден/ етаж с площ от 77.60 кв. м. състоящ се от три стаи и сервизно помещение, в сградата на [улица], [населено място], ведно с прилежащите тавански и избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата; външна сграда в двора застроена на 64.22 кв. м., както и цялото дворно място съставляващо УПИ VII-7 от кв. 423 по плана на м. "Центъра", [населено място] . Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание по чл. 108 ЗС на Столична община против Д. С. Г. за предаване владението на тези имоти. Въззивният съд е приел, че имотите са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС от Е. Р. П., която е била съпруга на Р. П. С. и го е преживяла. Ответниците Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш., са наследници по закон - внуци на Р. П. С., починал на 22.01.1942 г. Тримата са деца на неговия син от предходен брак Б. Р. П., починал през 1958 г., те не наследяват по закон преживялата съпруга Е. Р. П., защото не са нейни деца. Независимо от отсъствието на наследствено правоприемство между ответниците по делото и Е. Р. П., от която са одържавени имотите, съдът е отрекъл правото на собственост на Столична община на поддържаното основание - чл. 11 ЗН. Приел е, че Е. Р. П. е имала наследници по закон по права линия - внучка О. Балугджич, родена в Б., Германия, починала през 1996 г. Изводът на съда за настъпилото наследствено правоприемство се основава на представените по делото писмени доказателства - удостоверение от Държавния архив Швейцария, кантон Ж., съгласно което в Държавния архив не е намерен и не се съхранява акт за раждане на лицето Р. Балугджич, но в разрешителното за пребиваване в Ж., е вписано, че същият е роден на 07.08.1895 г. в А., днешен З., Република Х. от родители Ж. Балугджич и Е. Балугджич, по баща Ж.. Р. Балугджич е имал дъщеря О. Балугджич, която е наследила баба си Е. Р. П. към влизане в сила на ЗВСОНИ. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че Столична община не е придобила наследството на Е. Р. П. на основание чл. 11, ал. 2 ЗН, тъй като разпоредбата е приложима само когато починалото лице няма призовани наследници от кръга на посочените в чл. 5 - 10 ЗН лица или всички те са се отказали от наследството, каквито данни няма по делото. Отричайки правото на собственост на Столична община, съдът е приел за неоснователни предявените искове за собственост и ги е отхвърлил. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Доказването на релевантните за разглеждания спор факти се осъществява в гражданския процес с предвидените и уредени в закона доказателствени средства. Свидетелстващият документ материализира удостоверително изявление на своя издател като отразява неговото възприятие за фактите, които са възпроизведени в документа. Когато свидетелстващият документ е официален - издаден е от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения и удостоверява изявления или действия, извършени от него или пред него, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, той се ползва с материална доказателствена сила и съдът е задължен да приеме, че удостоверените в документа факти са се осъществили. С обвързваща материална доказателствена сила се ползва и официален свидетелстващ документ, в който е възпроизведен друг официален свидетелстващ документ, който е служебно известен на издателя - съдът е длъжен да приеме за доказано, че възпроизведеният документ е с посоченото съдържание. Страната, на която се противопоставя такъв официален свидетелстващ документ може да обори законната му доказателствена сила като го оспори и докаже, че не е подписан от лицето, посочено като негов издател, или че възпроизведеният документ е с друго съдържание. Отделен е въпросът за доказателствената сила на възпроизведения документ т. е. дали той е допустимо доказателство за фактите, за доказването на които се представя. Когато за разрешаване на спор за собственост е необходимо да се установи произхода на едно лице, актът за раждане на което е изгубен или унищожен или не може да бъде издирен, е допустимо произходът да бъде установен за нуждите на конкретния процес с всички доказателствени средства - решение № 460 по гр. д. № 912/2011 г. на ВКС IV г. о. По основателността на касационната жалба. По иска за собственост тежестта на доказване на твърдяното придобивно основание е на ищеца, той следва да проведе пълно и главно доказване на релевантните за придобивното основание факти, а ответникът може да се защитава като представи доказателства, които разколебават доказателствата на ищеца и ги правят несигурни. В настоящия процес, в подкрепа на твърдението в исковата молба, че е наследила по реда на чл. 11 ЗН Е. Р. П., починала през 1952 г., Столична община е представила удостоверение от 13.01.2006 г., издадено от Столична Община, район С. съгласно което в регистрите на населението в България от 1932 и 1947 г. не са вписани нейни деца, братя и сестри. От приложените към удостоверението извлечения от регистри се установява, че те са съставени за домакинството на Р. П. и в тях не фигурират дори неговите деца - ответниците по делото. Следователно данните в регистъра са несигурни и издаденото въз основа на тях удостоверение не може да има обвързваща сила, така както с такава сила не се ползват издадените от общинските органи удостоверения за наследници, които се преценяват от съда наред с всички останали доказателства, събрани по делото. Ответниците по делото не твърдят, че са наследници по закон на Е. Р. П., а с влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, е отречено и качеството им на наследници по завещание. Представените от тях доказателства за произхода на Р. Балугджич не целят пряко доказване на наследствено правоотношение в своя полза, а само оборване на твърдението на ищеца, че е наследник на Е. Р. П. на основание чл. 11 ЗН, основано на записванията в българските регистри на населението. Актът за раждане на Р. Б. не е открит нито в регистрите на Х. за гражданите с различни вероизповедания / удостоверение от Хърватския държавен архив на л. 137 от въззивното производство/, нито в регистрите в Ж., Швейцария като документите, удостоверяващи тези обстоятелства не са оспорени от Столична община. Пред въззивния съд ответниците са представили удостоверение от държавния архив в Ж., подписано заместник държавния архивар /л. 127 от въззивното производство/. То възпроизвежда намиращото се в архивите удостоверение за пребиваване на чужденци № 80249, в което за родители на Р. Балугджич, роден на 07.08.1895 в А. /З./ са вписани Ж. Б. и Е. Ж.. Характерът на документа с оглед на неговата доказателствена сила /официален или частен/ следва да се определи не от неговото наименование, а от съдържанието му. В случая документът е издаден от заместник държавен архивар въз основа на данни, съдържащи се в архивите. Изрично в него е посочено, че за издаването му са начислени дължимите такси за извършените справки, издадените копия и други разноски. Следователно не може да има съмнение, че макар да е оформен като отговор на запитване от адвокатска кантора, документът е официален, защото е издаден от длъжностно лице и удостоверява факти, които са му известни в това му качество. Истинността на подписа и длъжностното качество на лицето, издало документа не са оспорени от Столична община, поради което съдът не е имал основание да не зачете доказателствената му сила и правилно е основал изводите си на данните, които съдържа. Освен удостоверението от архивите в Швейцария, по делото е представен и акт за държавна собственост № 8648 от 24.12.1980 г., в който има отбелязване че бивш собственик на имота са "Е. и Р. Р. П. ", което е друго косвено доказателство за родствената връзка между Р. Б. и Е. Р. П. и наличие на данни затова към момента на съставяне на акта за държавна собственост. От друга страна при безспорните данни по делото, че Е. П. е родена в Швейцария, както и че Р. Б. не е български гражданин, не би могло твърдението, че те нямат наследници по закон да се доказва с данни от регистрите на българското население, което е единственото доказателство, представено от ищеца за установяване на наследствено правоприемство по чл. 11 ЗН. Неоснователен е доводът на касатора, че във въззивното производство са събрани нови доказателства в нарушение на чл. 266 ГПК. Разпоредба на чл. 266, ал. 1 ГПК ограничава възможността за събиране на доказателства във въззивната инстанция само в случаите, при които страната е проявила процесуално бездействие и небрежност при водене на процеса и не е представила доказателства, с които разполага или е могла да издири . Когато доказателствата са новооткрити т. е. съществували са по време на гледане на делото, но страната обективно не е имала възможност да се снабди с тях и да ги представи по делото, е допустимо те да бъдат представени пред въззивната инстанция. По силата на изричната разпоредба на чл. 266, ал. 3 ГПК когато относими и допустими за разглеждането на спора доказателства не са събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК не се прилага - срв. ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГК и ТК. В разглеждания случай първоинстанционният съд е отказал да назначи поискани от ответниците съдебни поръчки за изискване на доказателства относно кръга на наследниците на Е. Р. П., поради което с приемане на представените пред въззивния съд доказателства, изискани от тях от архивите на други държави, не е нарушена разпоредбата на чл. 266 ГПК. С оглед на изложеното не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 281 ГПК за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответницата Д. С. Г. следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските за касационното производство в размер на 4500 лв. представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита. Останалите ответници не са поискали присъждане на разноски, а на третото лице-помагач, такива не се дължат на основание чл. 78, ал. 10 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение