Решение № 2180 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5226/2012 г.

Решение № 2180 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5226/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Марица Чопева обжалва решение № 696 от 13.02.2012 г. по адм. д. № 3070/2011 г. на Административен съд София - град с което е отхвърлил оспорването срещу заповед № РД-14-16/17.03/2011 г. на началника на ДНСК София като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответникът оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. С оспорената заповед е наредено да се премахне незаконната част от строеж "Стопанска сграда и навес" в ПИ-1793, м. Караджовата "", землището на яз. Искър, район "Панчарево" изпълнен при съществени отклонения от одобрените проекти и строежът да се приведе в съответствие с одобрения на 02.08.2006 г. инвестиционен проект и издадени разрешение за строеж - № № 370 и 371/2.08.2006 г. В заповедта е прието, че отклонението от одобрения проект се изразява в обединяване на двете сгради в една и не изпълнени на калкан с дилатационна фуга, както и вместо предвидените по проект 2 бр. външни метални стълби е изпълнена вътрешна стоманобетонна клетка, както че вместо одобрения навес с дървена конструкция на к. - 0.05 са реализирани стоманобетонови колони с плоча и стени с тухлена зидария като ограденото пространство е приобщено към площта на сградата наред с това над плочата са изпълнени две нива, приблизително на к. 2.70 и к. 5.50, а над второ ниво е обособено подпокривно пространство с височина на надзида около 1.50 м Административният орган е приел, че е налице съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ Административен съд София - град е приел, че строежът е незаконен, тъй като е извършен в нарушение на разпоредбите на Наредба № 2/1998 г. и е несъвместим с предназначението на територията. Установено е, че на името на жалбоподателя е издадено разрешение за строеж през 2006 г. за стопанка сграда с площ 35 кв. м. и навес от 24.90 кв. м. съгласно одобрени строителни книжа. На 23.06.2006 г. е одобрен инвестиционен проект с част архитектурна и конструктивна и е издадена виза за проектиране. Одобрените строителни книжа са за постройка, която не съответства на посочената в разрешението за строеж и я характеризират като строеж от V категория. За посочения в разрешението за строеж вид строителство не се изисква одобряване на инвестиционен проект съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Разрешението за строеж за този вид строеж следва да отговаря на изискванията на чл. 153, ал. 1 ЗУТ. Незаконосъобразно и необосновано както административният орган, така и съдът са приели, че строежът е стопанска сграда, изградена по правилата на Наредба № 2/1998 г. Ако това беше така, хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ би била неприложима поради това, че за този вид строеж не се одобряват инвестиционни проекти и строежът не би могъл да бъде извършен в отклонение на такива, които не се изискват по закон. Посочената наредба регламентира строителство в земеделски земи. Тя е приложима дотолкова, доколкото не противоречи на Закона за устройство на територията. Съгласно чл. 7 от същия предназначението на териториите се определя с устройствените планове и схеми. В земеделските територии се включват обработваеми и необработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други и необработваеми. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗУТ промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти с цел строителство се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон. В нарушение на материалния закон и необосновано е прието, че процесният строеж се намира в земеделска територия. Установено е, че за нея няма одобрен устройствен план или схема към момента на издаване на разрешението за строеж и одобряването на инвестиционните проекти. Към момента на издаване на заповедта е одобрен Общ устройствен план на София от 2009 г., според който процесният строеж попада в зона за нискоетажно жилищно застрояване. Необоснован е извода, че отклонението от одобрените инвестиционни проекти променяло характера на постройките и оттам те били несъвместими с предназначението на територията. Независимо от това само строителството, извършено в отклонение от одобрените инвестиционни проекти не може да да се характеризира като строеж, несъвместим с предназначението на територията. Ако това е така, то целият строеж е несъвместим с преднаначението на територията, а в заповедта е прието, че извън посоченото в нея строежът е законен, извършен с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. След като административния орган приема, че строежът е законен съобразно издаденото разрешение за строеж, хипотезата за отклонение от одобрения инвестиционен прект по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ е неприложима. Соченото правно основание не се обхваща от разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ По изложените съображения Върховният административен съд е приема, че решението на Административен съд София - град е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което да се отмени заповедта на началника на ДНСК като незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд