Решение № 14995 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2009 г.

Решение № 14995 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11177/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Флайинг Карго България" ООД - гр. София, подадена чрез представляващия и управляващ дружеството Велин Иванов Желязков срещу Решение № 53/26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 5128/06 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № В-4/31.03.06 г., издадено от Началника на Митница - Аерогара София, потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция - София с Решение № Ф-10/07.11.06 г., с което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗМ и чл. 114, ал. 1, вр. чл. 112, т. 1 и т. 5 от ППЗМ е определено публично държавно вземане в размер на 2 938 лв., представляващо ДДС, заедно с дължимата лихва. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречия с процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е квалифицирал правния спор дали е по чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.) или по чл. 199, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗМ, визиращи различни по вид публични задължения - ДДС или митнически сборове. Твърди, че стоките в склада не са се намирали под митнически режим, а са временно складирани по чл. 57 - 60 ЗМ, което счита, че се потвърждава от изводите в актовете на митническите органи, че няма подадено ЕАД от "Лирекс компютърс", тъй като ЕАД № 5100/4-35011/23.07.2002 г. е неистински. Изводът на съда, че стоките - части за компютри, манифестирани с митнически манифест № 9459/8/2002 г. са напуснали временния склад без разрешение на митницата, при тези данни са необосновани, тъй като не може да има отклонение от митнически режим по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.), след като няма данни митнически режим по смисъла на чл. 66 и сл. ЗМ да е задействан. Твърди, че стоките са получени от представител на "Лирекс компютърс" от временния склад на повереното му дружество с ЕАД № 5100/4-35011/23.07.2002 г. с митнически печат "разрешавам вдигането на стоката" и цесия, заверена с митнически печат "свободно внос износ" и поради това, че дружеството не е имало достъп до електронния регистър БИМИС на Митница Аерогара София, поради което не е могъл да извърши проверка за регистрацията на това дружество, а и не е било информирано от митницата за неистински митнически печат и подпис, поради това, че личен митнически печат, с който е заверен ЕАД, е изваден от употреба. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено ППСПДВ и да се присъдят съдебните и деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Аерогара София - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, като изводите си за това е обосновал с подробни мотиви, съдържащи обсъждане и отговор на всички възражения и обосновани изводи за законосъобразност на определените с оспорения административен акт публични задължения. Решението е правилно. От данните по делото се установява, че с митнически манифест № 9459/8/18.07.2002 г., подаден от името на "Флайинг Карго България"ООД - гр. София, са манифестирани стоки - компютърни части, с получател "Лирекс компютърс", пристигнали в пратка с товарителница № 817363138625 и постъпили във временен митнически склад на "Флайинг Карго България"-ООД, находящ се в гр. София, Гара Искър, комплекс Технотест, ул. "5006" № 10. Не е спорно по делото, че "Флайинг Карго България"ООД притежава разрешение за откриване и управление на временен склад № 32 от 29.07.99 г. В склада е извършена проверка от митнически органи, при която е установено, че стоките по цитирания митнически манифест липсва. Складодържателят е представил като документи, удостоверяващи митническото оформяне на стоките, ЕАД за внос № 5100/4-35011/23.07.02 г., заверени с митнически печат "Свободно" на Митница Аерогара София. След извършена проверка в регистъра на митницата е установено, че представеният ЕАД е неистински. Под тези номера на ЕАД са регистрирани декларации за внос на други стоки с различен вносител. Същият е заверен с печат, който е снет от употреба. Въз основа на така установените с проверката данни, митническият орган е приел, че е налице отклоняване на стоките от митнически надзор по време на съхраняването им във временния склад и е издал оспореното пред първоинстанционния съд Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, с което е задължил дружеството да заплати ДДС и дължимата лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. В хода на съдебното оспорване на административния акт, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява неизпълнение от страна на складодържателя на основното му задължение - това по чл. 107, т. 1 от ЗМ и чл. 112, т. 1 от ППЗМ, а именно: да осигури неотклоняването на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхранение във временния склад. Стоката е освободена от него без същата да е оформена под режим "внос" и да е налице разрешение на митническото учреждение за вдигането й. Не са опровергани констатациите на проверката, че ЕАД, с който жалбоподателят представя, за да докаже изпълнението на задължението си по чл. 115, ал. 1 от ППЗМ, е неистински. Като последица от установеното неизпълнение на задължението по чл. 107, т. 1 от ЗМ и чл. 112, т. 1 от ППЗМ за жалбоподателя в качеството му на складодържател възниква задължение по чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и чл. 60, ал. 2 от ЗДДС за заплащане на дължимото ДДС. Фактите са безспорно установени, но изводите въз основа на тях се оспорват от касатора, като настоящата инстанция преценява, че възраженията изложени в касационната жалба са същите, които са поддържани в хода на съдебното обжалване и възприема изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви в обжалваното съдебно решение. Задължението на управляващия временен склад съгласно разпоредбите на чл. 107, т. 1 от ЗМ и чл. 112, т. 1 от ППЗМ, е да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад. При неизпълнение на това задължение, за същия възниква задължението по чл. 112, т. 5 от ППЗМ да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби. Според изискването на чл. 115, ал. 1 от ППЗМ, стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора. В чл. 56, ал. 1 от ЗМ е предвидено, че за манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в посочени срокове, т. е от момента на манифестирането започва да тече срока за получателя на стоките да получи митническо направление. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗМ едно от видовете "Митническо направление на стоки" е поставяне на стоки под митнически режим, като видовете режими са посочени в т. 10 на същата разпоредба. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим внос, подлежи на деклариране за този режим - чл. 66, ал. 1 ЗМ. Поставянето на стоките под режим внос се извършва с попълване и подаване на митническа декларация. Декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител. Документите, които се изискват при поставяне на стоките под режим внос, са описани в чл. 130, ал. 1 ППЗМ, между които по т. 9 е и документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки - ако са издадени. При спазване разпоредбите на чл. 80 ЗМ, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под режим внос и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането на стоките - чл. 79, ал. 1 ЗМ. Разрешението за вдигане на стоките, при писмено деклариране става като върху декларацията или върху прикрепен към нея документ се впише текстът: "Разрешавам вдигането на стоките" и се постави дата на разрешението и срокът за вдигането - чл. 163, ал. 2 от ППЗМ. Митническият служител, разрешил вдигането по ал. 2, заверява данните с подпис и личен печат. Не е опровергана в хода на обжалването констатацията на митническите органи, че ЕАД, представен от складодържателя, е неистински. Под този номер са регистрирани в регистрите на митницата декларации за внос на други стоки с друг вносител. Същите са заверени с печат, който е снет от употреба. Следователно, напускането на стоката от временния склад е при липса на дадено валидно митническо направление. Макар и неустановено, дори складодържателят да не е знаел, че представения от него документ е неистински, отговорността му е за това, че е допуснал напускането на стоката от временния склад при липса на валидно митническо направление, което поведение се санкционира с отговорност за митни сборове и ДДС, като е без значение дали поведението му е виновно или безвиновно. Както правилно е приел първоинстанционният съд в решението си, неоснователен е довода за липса на законова разпоредба за определяне на процесното задължение. Основанието, посочено в обжалвания акт за определеното задължение, е разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, която визира определяне на вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възникнало при неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране. Действително съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗМ "Митническо задължение" е задължението на дадено лице да заплати вносните митни сборове - вносно митническо задължение, а съгласно т. 2 на същата разпоредба "Вносни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки. Непосочването на ДДС като част от митните сборове не означава, че същото не се дължи. ДДС се начислява и събира от митническите органи по силата на изрични разпоредби в специалния закон - чл. 58, ал. 2 и 3 от Закона за данък върху добавената стойност (отм.), а в случая чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗДДС (отм.) при внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи, а съгласно ал. 3 начисляването и контролът от митническите органи по плащането на данъка при внос на стоки се приравнява на понятието "събиране" за целите на прилагането на Закона за митниците. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.) лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. Именно последната разпоредба на специалния закон ангажира солидарната отговорност на касатора. Въпреки, че тя не е посочена в обжалвания акт, правилно е позоваването на съда в мотивите на своето решение и на нея. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неприложение на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като не е налице отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. В тази насока касаторът се позовава на разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ЗМ относно видовете митнически режими, между които не е складиране на стоките на временен склад. Действително съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗМ до получаване на митническо направление стоките, представени пред митническите органи имат статут на "временно складирани стоки", който не е митнически режим, но за прилагане разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е достатъчен фактът на напускането на стоката без дадено валидно митническо направление, т. е. при липса на редовно оформен режим "внос" или отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. Отклонението от митнически режим е настъпило именно поради напускане на стоките на склада, а не както счита касатора, че е следвало по време на складирането стоките да са били под митнически режим "внос". Както правилно е посочил в мотивите си СГС задължението за заплащане на държавното вземане настъпва по силата на закона. Неоснователен е и доводът на касатора, че не е бил своевременно уведомен от митницата за това, че ЕАД са неистински. Проверката относно тяхната истинност е извършена едва след като те са представени от складодържателя. Обстоятелството, че митницата не е уведомила складодържателя за това, че печатът е изваден от употреба, също не е основание да се приеме, че не са налице предпоставките, при които възникват митнически задължения за него. Отговорността възниква при обективно неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на складодържателя. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това, че с решението на СГС е присъдено юрисконсултско възнаграждение за ответната митническа администрация, същото следва да се приеме, че се отнася до приключване на делото и второ възнаграждение не се дължи за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение