Решение № 12230 от 5.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 748/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 6596 от 07.11.2019г., по адм.д.10414/2018г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което по оспорване на Д. Генов, е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх.01-6500/10199 от 19.01.2018г. на Зам. ИД на ДФЗ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Д. Генов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх.01-6500/10199 от 19.01.2018г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което в съответствие с чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. в от Регламент(ЕС) 1306 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, и на основание чл.18, ал.3, т.1 и чл.52, ал.1 от Наредба 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г./Наредбата/, ДФЗ-РА прекратява поетия от Д. Генов ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС-1). За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, с посочени правни и фактически основания, при липса на допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че неподаване заявление за плащане по чл.8, ал.2 от Наредбата е въведено в чл.18, ал.3, т.1 от същата като отделно и самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент с §6 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 7/24.02.2015г., като се касае за материалноправна разпоредба, на която не е придадено изрично обратно действие, поради което прекратяване на агроекологичния ангажимент по процесната мярка на това основание е допустимо занапред, а за периода кампания 2016г., за която е издаден процесния акт, неизпълнението на това задължение не е скрепено със санкция, изразяваща се в прекратяването му. Съдът е достигнал до извод, че допустимата административна санкция по чл.63, §2 от Регламент(ЕС) 1306 в случая не може да се приложи, поради липса на материалните предпоставки взирани в чл.18, ал.1-3 от наредбата. АССГ е приел, че подаването на заявление за плащане за кампания 2016г. е задължение по чл.8, ал.2 от Наредбата и няма как с неизпълнението му да се наруши чл.8, ал.1 от същата, визиращ срока за който се изпълняват агроекологичните дейности по съответното направление. Решението е правилно като краен резултат. В процесния случай Д. Генов е подал заявление за подпомагане с УИН 22/120615/60107, по което е одобрен за участие по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС) за кампания 2015г./ неприложено по делото/, видно от Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. с изх.02-220-6500-297 от 16.03.2016г. и приложена към същото таблица 1 с декларирани площи общо 58.11ха. За кампания 2016г. по това направление Генов е подал Заявление за подпомагане 2016 от 15.06.2016г. с УИН229081865726, като в приложението за кандидатстване по мярка 10 е отбелязано, че е заявление за плащане, но по мярката няма декларирана площ за направление ВПС-1 за кампания 2016г. Видно от резултата от автоматичните проверки за въведените данни, по направление ВПС-1 не са декларирани същите площи, спрямо декларираните от предходната година. Подадено е от Генов последващо Заявление за подпомагане 2016 от 27.06.2016г. с УИН229081865726, но същото не касае Мярка 10. От Генов е дадено обяснение до ДФЗ на 15.06.2016г., според което намалението на площите се дължи на промяна на законодателството-ЗСПЗЗ. Споделят се крайните изводи на АССГ за липса на материалноправните предпоставки на чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата, в относимата към датата на издаване на оспорения акт редакция. В мотивната част на акта е записано, че съгласно чл.18, ал.3, т.1 от Наредбата, земеделски стопани, които не подадат Заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл.18, ал.4, а земеделския производител/ЗП/ не е подал заявление за плащане по мярка 10 Агроекология и климат с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС-1) през кампания 2016г. Видно от прочита на нормата, регламентираща възприетото от Зам. ИД на ДФЗ правно основание, както към датата на издаване на оспорения акт-19.01.2018г., същата е с различно съдържание, според което Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал.4, когато: 1. преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл.8, ал.1. Неподаване на заявление за плащане по чл.8, ал.2 от Наредбата е възприето от законодателя като основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент с Наредба за изменение и допълнение на Наредба 7 от 2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; изм., бр. 59 от 2015 г. и бр. 19 от 2017 г.), в §6 на която е записано, че в чл. 18, ал. 3, т. 1 след думите "ал. 1" се добавя "или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2;". На тази разпоредба, не само че не е придадено обратно действие, но същата е обнародвана ДВ, бр.18 от 27.02.2018г. и е влязла в сила на същата дата, т.е. повече от месец след издаване процесния акт за прекратяване на ангажимент. Неприложими в процесния случай са и сочените от органа основания по чл.63 Неправомерни плащания и административни санкции, §1 от Регламент(ЕС) 1306 вр. чл.77 Налагане на административни санкции", §4 б. в от същия. Според чл.63, §1 от Регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) 1307/2013 не се предоставят или се отменят. Налагането на административни санкции според §4 на чл.77 обаче е обвързано и се прилага само в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67, параграф 2. Не се установява от приетите по делото доказателства в процесния случай земеделския производител да не е спазил критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения по см. на цитираната разпоредба. Това се отнася и до соченото от органа, че стопанството на Генов не е отговаряло на измененията в изискванията на ЗСПЗЗ-§15 ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ/ДВ, бр.61 от 2015г./. Не се кредитират доводите в касационната жалба. На първо място с тях се цели въвеждане на нови правни основания за издаване на оспорения акт за пръв във фаза съдебно производство, което е недопустимо. На следващо място възраженията на касатора са противоречиви, основани на логически и житейски оправдания, и същевременно напълно несъответни както с изложеното в процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016г. с изх.01-6500/10199 от 19.01.2018г., така и с приетите по делото доказателства и установените факти по делото. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски от ответната страна не са претендирани за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,